25 термина за говора и езика, които всеки родител трябва да знае

Независимо дали разговаряме с учители, педиатри или логопеди, има толкова много нова информация, която всеки родител трябва да осмисли и разбере. Затова решихме, че би било полезно да разясним някои от най-често използваните термини в областта на говорното и езиковото развитие, за да придобиете по-ясна представа какво означава всичко това!

Приложението за езиково развитие за деца

Speech Blubs е логопедично приложение с богата библиотека от над 1500 дейности, филтри за лице, гласово активирани упражнения и образователни бонус видеа. Започнете своя безплатен пробен период днес и вижте как вашето мъниче започва да учи веднага!

По-долу ще намерите основните термини, с които по-лесно да разбирате своя логопед или педиатър. Нека започваме!

Говор

Когато специалистите говорят за „говор“, те имат предвид звуковете, които издаваме, когато произнасяме думи.

Например: думата „кот“ се състои от три звука – „к“, „о“ и „т“ – два съгласни и един гласен звук.

На някои деца им е трудно да чуват, научават и произнасят тези звукове, когато говорят, което прави речта им неясна. Дете, което допуска говорна грешка, може да каже „тотка“ вместо „котка“ или „риба“ да звучи като „либа“.

Всички деца допускат грешки в говора на определен етап от развитието си. Усвояването на говорните звукове е постепенен процес, който обикновено започва около 6-месечна възраст с гукането и бърборенето и продължава приблизително до 6-годишна възраст.

Много от грешките, които чуваме, могат да бъдат напълно типични или нормални за възрастта на детето.

Например: напълно нормално е 1-годишно дете да се затруднява с думата „телевизор“, 2-годишно – с думата „риба“, или 4-годишно – с по-трудни думи като „съкровище“.

Някои деца се нуждаят от повече време и помощ за усвояването на говорните звукове и може да имат нужда от допълнителна подкрепа. Можете да започнете, като попълните оценката в Speech Blubs, тъй като тя ще ви покаже какъв е настоящият етап на звуковото развитие на вашето дете и ще ви насочи дали би било полезно да се свържете с логопед. В приложението има и чудесни дейности за учене и упражняване на ранните звукове по забавен и интерактивен начин.

Език

„Език“ се отнася до думите, които чуваме и произнасяме. Това включва целия ни речников запас – съществителни, глаголи, прилагателни и други части на речта.

Езикът се дели на две основни части: нашето разбиране на езика (рецептивен език) и нашата употреба на езика (експресивен език).

Възрастта, на която децата развиват рецептивния и експресивния си език, е различна при всяко дете и съществува широк диапазон за това кое се приема за „нормално“. Децата могат да изпитват затруднения в едната или и в двете области. Ако обаче имате притеснения, можете да направите оценката в Speech Blubs и да се консултирате с вашия педиатър или логопед.

Приложението Speech Blubs предлага множество ресурси за езиково развитие, които можете да разгледате и използвате в подкрепа на вашето дете.

Разбиране на езика

Децата ни трябва не просто да чуват думите, които изричаме, но и да вникват в техния смисъл, да разбират речника, да чуват как думите се свързват помежду си и да разбират какво се опитва да предаде говорещият.

Около първия си рожден ден се очаква детето да изпълнява прости инструкции от една дума, към две години – двустепенна инструкция, а към три години – инструкция от 3 стъпки. Към 4-годишна възраст очакваме детето да разбира приказки и по-сложен език, като например прилагателни имена и абстрактни понятия.

Дете, което среща трудности с разбирането на езика, може да се затруднява да следва инструкции, да изглежда сякаш не слуша или да греши, когато поискате нещо от него.

Употреба на езика

След като детето разбере дадена дума, то се научава да я използва самостоятелно – като говори, за да поиска нещо, да откаже нещо или да коментира това, което вижда.

На една година е нормално да има няколко думи в речника си, на две години – около 50 думи, а към три години често започва да съставя кратки изречения. Към четиригодишна възраст очакваме детето да използва предимно изречения и непознати хора да могат да разбират какво казва.

Дете, което се затруднява с експресивния език, може трудно да намира думите, които иска да използва, да има беден за възрастта си речник или да подрежда думите в неправилен словоред.

Социални умения

Социалните умения са много повече от това просто да казваш „здравей“, „довиждане“ и „благодаря“. Редуването при разговор или игра, назоваването и разпознаването на емоции, буквалният спрямо преносният език, социалната комуникация, преговарянето, силата на гласа, темпото на говор и разчитането на мимиките и езика на тялото са само част от многото компоненти, изграждащи социалните умения.

Децата развиват тези умения с времето, най-често чрез своя житейски опит. При някои те се появяват по-естествено, отколкото при други. Още през първите 12 месеца бебето обикновено установява зрителен контакт, усмихва се, реагира на името си и се научава да разпознава близките си. До двегодишна възраст то започва да изследва собствените си емоции и осъзнава, че е отделна, независима личност. На тригодишна възраст децата започват да развиват усет за емоциите на другите и могат да се редуват. Към четири години започват да осъзнават, разбират и контролират до известна степен собствените си емоции.

Социалните умения са сложна област от детското развитие и децата силно се различават (точно както и възрастните) в своите емоционални и социални нужди и предпочитания. Много деца се затрудняват с умения като контролирането на емоциите, изчакването на ред и споделянето. Въпреки това е добре да следите развитието им и да се посъветвате с педиатър или логопед, ако имате притеснения.

Други често използвани термини

Моделиране – целенасочено използване на езика от възрастния, така че детето да може да слуша, да запомня и в крайна сметка да подражава.

Дисфагия – термин, описващ затруднения при хранене или преглъщане на течности.

Генерализация – пренасяне на умение, усвоено по време на терапевтична дейност, в ежедневието. Например, детето може да научи думата „котка“ в приложението Speech Blubs. Генерализация е, когато след това види котка в реалния живот и я назове по същия начин.

Интонация – повишаването и понижаването на височината на гласа по време на говор (говорене с по-висок или по-нисък тон).

Семантика – значението и смисълът на езика и думите.

Слухова памет – способността на мозъка да запомня чутото. Това може да включва думи, звукове, числа и др.

Фонематичен слух и осъзнаване – способността да се вслушваме, да анализираме и да разглобяваме звуковете в дадена изговорена дума – например разделянето на „телефон“ на т-е-л-е-ф-о-н.

Артикулация – движението на говорните органи за образуване на звуковете на речта: устни, език, челюст и небце.

Небце – мекото и твърдото небце образуват горната част (покрива) на устната кухина.

Граматика – правилата на езика за това как думите се комбинират, за да образуват правилни изречения.

Нарушения в плавността на речта (дисфлуентност) – прекъсване на плавната и естествена реч чрез повтаряне или удължаване на звукове, думи или чрез паузи (блокажи) – познато още като заекване.

Серозен отит („лепкаво ухо“) – намаляване на слуха, причинено от натрупване на течност зад тъпанчето.

Макатон (Makaton) – езикова програма от жестове и символи, базирана на естествени жестове и британския жестомимичен език.

Вербално разсъждение – способността за решаване на проблеми и задачи чрез използване на езика и понятията.

Глас – в логопедията се отнася до качествата, височината, дрезгавостта и силата на гласа на човека.

Директна терапия – форма, при която логопедът работи директно с детето чрез специфични терапевтични дейности, насочени към избрана област. Детето осъзнава, че се провежда терапия.

Индиректна терапия – форма, при която близък възрастен (родител, учител, ресурсен учител и др.) работи с детето, най-често по време на спокойни и спонтанни игри и разговори, насочени към общото комуникативно развитие, без детето да усеща, че се провежда терапия.

Формална (стандартизирана) оценка – стандартизираните тестове позволяват на логопеда да проведе контролирана оценка, с която да сравни резултатите (често числови) с тези на контролна група от деца на същата възраст.

Неформална оценка – провежда се от логопед, учител или родител с цел наблюдение и проследяване на уменията чрез дейности, свободна игра или тестове, които нямат стандартизиран характер.

Речников запас – съвкупността от думи и езикови средства, които даден човек разбира и използва.