Blub Talks: Как да разбираме детските изблици на гняв и да се справяме с майчината вина – със Сю Донелан

В тази статия

• Слушайте подкаста Blub Talks
• Гледайте видеоподкаста
• Основни изводи

Слушайте подкаста Blub Talks

Гледайте видеоподкаста

https://www.youtube.com/watch?v=rXAvYkJJJX4

Нашият водещ и учител сенсей Робърт М. разговаря с нашата гостенка по теми, свързани с нейната бестселър книга „Secrets to Parenting without Giving a F^ck: The Non-Conformist Playbook to Raising Happy Kids without Public Meltdowns, Power Struggles, & Punishments“, която можете да намерите в Amazon. Сред темите бяха и стратегиите, които тя препоръчва в своята „практика“, за да помага на родителите да се справят с предизвикателствата при отглеждането на децата.

Разговорът започна с това, че Робърт разказа за неочаквания път на Сюзън към родителството – „неочакван“, защото тя никога не е мислела, че ще се омъжи или дори че ще има деца. Като амбициозен и предприемчив човек, тя планирала да се съсредоточи върху кариерата си и всичко, което идва с нея. Но времето често отвежда и най-добре обмислените ни планове в друга посока: тя срещнала „първия мъж, с когото почувствах, че бракът няма да е ужасен“, и се омъжила за него. Едно нещо довело до друго и така се появило първото им дете, а след него – и разнояйчни тризнаци!

След това разговорът се насочи към отношенията между двамата ѝ синове и дъщеря ѝ, както и към това, че синовете ѝ са имали нужда от логопедия, за да подобрят произнасянето на звука /Р/. Излишно е да казваме, че четири деца (сред които и тризнаци) са напълно достатъчни, за да се смята Сюзън за „експерт“ по родителство – област, в която тя вложи своите организационни умения и прямота, за да отгледа четири уравновесени и успешни вече пораснали деца.

Робърт попита Сюзън колко дълго момчетата ѝ са ходили на логопедия, а тя отговори: „Ходиха от година и половина до 2 години и се справиха (момчетата) още преди да започне етапът на тормоза.“ После с копнеж добави: „Иска ми се ние да бяхме имали нещо като Speech Blubs...“

След това Сюзън описа типичния родител и типичната ситуация на клиентите, които се обръщат към нея за помощ, и каза, че „всичко зависи от степента на претовареност“. Подходът ѝ е много неформален, но включва оценка на нуждите, която определя коя от трите ѝ програми ще използва. Срещите ѝ са лице в лице и се занимават с понякога трудните за чуване истини за родителските поведения, които водят до трудно поведение при децата. Тя все пак отбеляза, че когато един родител направи крачката да потърси помощ, обикновено е „доста отворен“ да чуе и трудните истини.

Ето някои от темите, обсъждани в книгата ѝ и в подкаста: как да приемаме детските изблици на гняв като „поведение, свързано с определен етап“, и как да го сведем до минимум; „думата с Б“ (когато децата казват „Бори ме скука“), за която нейното правило беше: „Скуката е състояние на ума, затова нямаш право да използваш тази дума“; „мозъкът на момчето тийнейджър“ и неизбежната „мъгла“, която го съпътства; както и готовността на родителя да промени самия себе си.

Основни изводи

Основните изводи от разговора бяха под формата на цитати:

1. Като родител да „отместя егото си от пътя“,
2. На пръв поглед нелогичната идея да „загубиш контрол, за да спечелиш контрол“,
3. Че родителите трябва да извадят вината от своя подход, защото „вината е пропиляна емоция“,
4. Поставяне на граници и очаквания, като се придържате към правилото „Не значи не, без преговори“, и
5. Че за родителя „яснота и последователност = доверие и уважение“.

Към края на разговора Робърт отбеляза, че уважителният, овластяващ и прям подход на Сюзън към родителството, заедно с умелия ѝ и забавен начин на общуване, превръща книгата ѝ в „задължително четиво“. Готовността и способността ѝ да помага я правят естествено добра в това да стига до същността на трудностите, с които се сблъскват родителите.

Какъв увлекателен разговор за родителите, които не се страхуват да погледнат на родителството по-скоро през призмата „първо да променя себе си“, които могат да се посмеят на трудностите си и които уважават това, че децата трябва да имат свобода да вървят по свой път. Сюзън Донелан е истински майстор в това да проправя път, по който децата да поемат отговорност за този свой път по положителен и разбираем за тях начин. Благодарим ти, Сюзън!