Да правите грешки е родителска стратегия

Тази статия първоначално е публикувана на ImpactADHD.com и се препечатва с разрешение.

Уморени ли сте от усещането, че винаги трябва да бъдете перфектни пред децата си? Гледайте това видео:

https://www.youtube.com/watch?v=tdYsmdAKFag

 Видеото е с Илейн Тейлър-Клаус и Даян Демпстър – съоснователи на ImpactADHD.com.

Трябва ли да признавате грешките си пред децата? Това е вечният въпрос в родителството!

Илейн:
Много често работим със семейства, които срещат трудности да приемат грешките за нещо нормално. Нали така? Те създават среда – може би заради перфекционизъм, може би заради тревожност или пък куп други неща. Нагласата е: „Ето това трябва да правя като родител“. Много причини могат да стоят зад това.

Онзи ден разговарях с родител по време на консултация. Майката се бореше с някои предизвикателства с детето си и всичко стана съвсем ясно, когато детето ѝ казало: „Е, ти си перфектна. Какво значение има за теб?“ Всъщност беше индивидуален разговор. И майката казала: „Аз не съм перфектна“. Но е имало нещо в поведението на тази майка, което е създало среда...

Даян:
В която детето е усещало, че трябва да бъде перфектно.

Илейн:
Че всичко, по-малко от съвършено, не е допустимо.

Даян:
Част от това се крие в пълната искреност. Много често децата ни не виждат нашите грешки, защото самите ние не искаме да си ги признаем, така че дори не говорим за тях. Грешките са нормална част от живота. Съжалявам, но е така. Вашето лично отношение към грешките ще се отрази пряко върху способността на децата ви да се учат от своите собствени грешки.

Илейн:
Точно така. Затова наистина отделете време да помислите как подхождате към грешките. В коучинга обичаме да наричаме това „успешен неуспех“ (failing forward). Какво проработи, какво не проработи, какво искате да промените следващия път – това е чудесна стратегия. Трите вълшебни въпроса. Но най-важното е да погледнете от гледна точка на създаването на среда, в която грешките са естествена част от живота, без децата да се чувстват виновни за тях. И това е ключът: да можеш да сгрешиш, без да си „лош“ или „виновен“.

Даян:
Напълно нормално е да сме хора.

Илейн:
Нормално е да сме хора. Всъщност аз обичам да казвам: разрешението да бъдете хора е дадено.

Не само е напълно нормално да признавате грешките си пред децата си – всъщност е изключително полезно да покажете човешката си същност в техните очи.