Децата в предучилищна възраст с по-големи братя и сестри проговарят по-бавно. Защо?

В тази статия

• Какво казват изследванията за братята и сестрите и езиковото развитие?
• • Когнитивно сензитивни по-големи братя и сестри
• Защо се случва това?
• Как могат да помогнат родителите?
• Допълнително четиво

Проучванията върху връзката между братята и сестрите и езиковото развитие показват, че децата от големи семейства развиват комуникативни умения по-бавно поради по-малкото внимание от страна на родителите.

По-нови изследвания обаче показват, че наличието на по-голямо братче или сестриче, което е „грижовно и сензитивно“, променя нещата.

Проучване, публикувано във февруарския брой на Pediatrics, показва, че родителите и възрастните не са единствените, които влияят върху езиковите умения на детето у дома.

Какво казват изследванията за братята и сестрите и езиковото развитие?

Други изследвания показват, че родителите от по-големи семейства (с 3 и повече деца) имат по-малко време, което да посветят само на ученето на едно дете. Проучванията показват също, че най-малкото дете в тези семейства има по-слабо развит речников запас от по-големите си братя и сестри.

Това проучване сред 385 деца в предучилищна възраст установило, че децата от по-големи семейства (с 3+ деца) се справят по-лошо на стандартен тест за речников запас. Но тази разлика липсвала, ако детето имало внимателно по-голямо братче или сестриче.

Когнитивно сензитивни по-големи братя и сестри

Водещият изследовател Хедър Прайм, докторант по клинична детска психология в University of Toronto, установява, че именно „когнитивно сензитивното“ по-голямо дете прави разликата. Това означава, че по-голямото дете усеща какво може да разбере по-малкото и променя начина си на говорене, за да се напасне към него – може би забавя темпото или използва по-прости изречения, но без да му „бебешори“.

Тези сензитивни по-големи братя и сестри долавят сигналите, които по-малкото дете изпраща, и реагират адекватно, когато родителите нямат тази възможност. Констатациите се основават на 385 семейства от Онтарио, които са били част от по-голямо дългосрочно проучване за детското развитие. Изследователите са проследили по едно дете от всяко семейство още от самото му раждане.

Когато децата навършили 3 години, изследователите провели с тях игра, измерваща пасивния им речников запас. Това са думите, които детето разбира при социално общуване. Те също така наблюдавали децата по време на свободна игра с тяхното по-голямо братче или сестриче, което било на поне 5 години.

Като цяло проучването установило, че децата в предучилищна възраст от по-големи семейства постигат по-ниски резултати на тестовете за речник. Други фактори, като доходи на семейството, дали семейството е двуезично или дали родителите са родени в друга държава, не променили резултатите. Единственото, което явно оказвало влияние, било наличието на сензитивен по-голям брат или сестра. Само тогава разликата в речниковия запас изчезвала.

Изследователите разгледали и сензитивността на майките при взаимодействието с децата и тя все пак се оказала по-малко определяща, отколкото когато братът или сестрата активно общуват с по-малкото си сиблингче.

Защо се случва това?

Усвояването на езика е социален процес; необходимо е да сме ангажирани и да участваме активно в социални взаимодействия, за да научаваме нови думи, да ги разбираме и след това да можем да ги използваме в ежедневните разговори.

Въпреки че не знаем точно какво прави едно по-голямо дете сензитивно, изследователите смятат, че голяма част от това се дължи на ролята на родителите и възпитанието. Ако 5-годишното и 3-годишното дете се карат за играчка и по-голямото каже „това е мое“ и я издърпа, подход за създаване на по-сензитивна среда би бил да попитате по-голямото дете как би се почувствало, ако неговата играчка бъде издърпана по същия начин.

Този въпрос насърчава по-голямото дете да се замисли за емоциите и реакциите, преди да действа импулсивно. Важно е родителите да изграждат този начин на мислене, но насърчавайте и други възрастни, като баби, дядовци и учители, да предоставят такива поучителни моменти на децата в училищна възраст.

Как могат да помогнат родителите?

• Насърчавайте децата си да играят заедно колкото е възможно повече. Споделената игра с взаимност е чудесна! Това е игра, в която и двете деца трябва да участват, за да се получи. Например търкаляне на топка напред-назад един към друг.
• Изберете няколко думи, които да повтаряте отново и отново. Дъщеря ми прави това с моя син непрекъснато, защото аз самата ѝ давам пример. Когато е време за ядене, показвам с жестове думата „ям“ и същевременно я казвам няколко пъти. Сега дъщеря ми отива при сина ми преди ядене и прави абсолютно същото. Това му позволява не само да чуе думите, но и му показва, че тя се интересува от това, което той прави.
• Издавайте забавни звуци и ги комбинирайте с движения. Прохождащите деца и бебетата обожават да се движат. Чудесен пример е да казвате „пук-пук“, когато пукате сапунени балончета с пръсти, или „ту-ту“, когато бутате влакчето по пода.
• Посочването и повтарянето е чудесен начин детето ви да чува думите често, а също и да получи визуална представа за тяхното значение. Посочвайте предмети от ежедневието си и повтаряйте имената им по три пъти. В началото може да ви се стори неестествено, но колкото по-често детето чува дадена дума, толкова по-бързо ще я разбере и ще може да ви я повтори.
• Демонстрирайте правилната реч пред всичките си деца, независимо дали са бебета или вече ходят. Децата имитират речта, която чуват, затова е важно да не използвате измислени бебешки думи, да им говорите спокойно и да използвате правилна граматика.

В допълнение към тези полезни съвети започнете упражнения с приложението Speech Blubs, за да подпомогнете езиковото развитие на вашето дете.

Допълнително четиво

Прочетете още статии, пряко свързани с тази тема. Някои от тези публикации в блога включват: (1) Съвети и трикове за подобряване на езиковото развитие, (2) Билингвизъм и (3) Изоставане в говора и наследственост.