Епилепсия и езиково развитие

Едно от състоянията, които са изследвани доста задълбочено, е епилепсията. В редица проучвания е установено, че епилепсията наистина засяга говора и езика, но степента варира в зависимост от вида, тежестта и причината за епилепсията. 

Как епилепсията влияе върху езиковото развитие?

Когато епилепсията се развие в ранна детска възраст, типичното развитие на мозъка се нарушава и протича необичайно. Тези деца ще изпитват трудности при усвояването и запаметяването на говора и езика в сравнение с начина, по който учат децата с типично развитие. 

Това се случва по-често при парциална (фокална) епилепсия, произхождаща от лявото полукълбо. Лявото полукълбо на мозъка отговаря за езиковото развитие. Ако в тези области възникнат проблеми, обикновено наблюдаваме дефицити в експресивната (говорима реч) и рецептивната реч (това, което детето разбира при слушане или четене). В много от тези случаи езиковата продукция намалява и детето може да изглежда по-„тихо“ от обичайното за възрастта си. Това нарушение може в крайна сметка да повлияе и на четенето и писането, тъй като децата не могат да произнасят звуковете в думите или да ги разпознават в писмен вид. 

https://www.youtube.com/watch?v=MBfJozL7qHM

Какво представлява епилепсията?

Много форми на генерализирана епилепсия оказват неспецифично влияние върху редица функции, включително и върху тези, свързани с езика. Други форми на епилепсия обаче предизвикват точно определени модели на езикови нарушения. Един от проблемите, които могат да възникнат, се нарича афазия. Афазията е придобито нарушение на езиковата или символната преработка. Това означава, че човек, диагностициран с афазия, губи способността си да разбира или да изразява реч. Съществуват много специфични видове афазия, определени според вида на загубената функция. Предполага се, че човек с диагноза афазия е имал нормално езиково функциониране преди началото на заболяването. Въпреки че афазията обикновено се наблюдава при възрастни след инсулт, тя се среща и при деца, които имат припадъци. 

Някои хора с парциални форми на епилепсия споделят, че имат проблеми с разбирането на езика, но тези симптоми почти винаги се тълкуват погрешно. Например за деца, които според околните не разбират, може погрешно да се постави етикет за дефицит на вниманието, тъй като се приема, че те просто не внимават и затова не разбират. 

Намаленото внимание или увреждането на паметта също са проблеми, които могат да възникнат при диагноза епилепсия. Така че лесно можете да си представите колко често децата с леки припадъци могат да бъдат диагностицирани погрешно! Тези характеристики могат да съответстват на много различни диагнози и затова е важно да говорите с Вашия лекар за всички притеснителни признаци, които забелязвате. 

Признаци на леки пристъпи

Всички познаваме явните признаци на умерен или тежък пристъп, тъй като те обикновено са придружени от конвулсии. Съществуват обаче и леки пристъпи, които нямат очевидни симптоми. Те могат да включват:

1. Временна дезориентация и обърканост
2. Епизод на втренчен поглед в една точка
3. Неконтролируеми резки движения (потрепвания) на ръцете и краката
4. Загуба на съзнание или нарушена ориентация за околната среда
5. Когнитивни или емоционални симптоми, като внезапен страх, тревожност или дежавю

Лекарите могат да класифицират епилепсията като фокална или генерализирана в зависимост от симптомите и тяхната тежест. Фокалните пристъпи са резултат от необичайна електрическа активност в една област на мозъка. Фокалните пристъпи могат да протичат със или без загуба на съзнание:

• Фокални пристъпи с нарушено съзнание. Тези пристъпи включват промяна или загуба на съзнанието и ориентацията. Човек може да се втренчи в пространството и да не реагира нормално на околната среда или да извършва повтарящи се движения, като триене на ръцете, дъвчене, преглъщане или ходене в кръг.
• Фокални пристъпи без загуба на съзнание. Тези пристъпи могат да променят емоциите или начина, по който нещата изглеждат, миришат, звучат, усещат се на допир или вкус, без да се губи съзнание. Те могат също да доведат до неволеви резки движения на част от тялото, като ръка или крак, както и до спонтанни сензорни симптоми като изтръпване, замаяност и проблясващи светлини.

Симптомите на фокалните пристъпи могат лесно да бъдат объркани с други неврологични разстройства като мигрена, нарколепсия или психични заболявания.

Генерализираните пристъпи са пристъпи, които изглежда обхващат всички области на мозъка. Различните видове генерализирани пристъпи включват:

• Абсанси. Абсансите, известни преди като „petit mal“, се срещат често при деца и се характеризират с втренчен поглед в пространството или леки движения на тялото, като мигане с очи или примляскване. Тези пристъпи могат да се появяват на групи (няколко пристъпа за кратък период от време) и причиняват кратка загуба на съзнание.
• Тонични пристъпи. Тоничните пристъпи причиняват скованост и вдървяване на мускулите. Тези пристъпи обикновено засягат мускулите на гърба, ръцете и краката и могат да доведат до падане на земята.
• Атонични пристъпи. Атоничните пристъпи, известни още като дроп-атаки, причиняват внезапна загуба на мускулен контрол, което може да доведе до внезапно свличане или падане.
• Клонични пристъпи. Клоничните пристъпи са свързани с повтарящи се или ритмични конвулсивни потрепвания на мускулите. Тези пристъпи обикновено засягат врата, лицето и ръцете.
• Миоклонични пристъпи. Миоклоничните пристъпи обикновено се проявяват като внезапни кратки потрепвания или стресвания на ръцете и краката.
• Тонично-клонични пристъпи. Тонично-клоничните пристъпи, известни в миналото като „grand mal“, са най-драматичният тип епилептичен пристъп и могат да причинят внезапна загуба на съзнание, сковаване и разтърсване на цялото тяло, а понякога и загуба на контрол върху пикочния мехур или прехапване на езика.

Изключително важно е, ако детето Ви проявява някой от посочените по-горе симптоми, да бъде прегледано от детски невролог, за да се установи дали става въпрос за епилептични пристъпи. При поставяне на диагноза практиката показва, че пристъпите се повлияват успешно с медикаментозно лечение или промени в хранителния режим.