Как да овладеем лошия език при децата
Никога няма да забравя първия път, в който чухме дъщеря ни да псува. Връщахме се у дома от зоопарка в Бронкс със зълва ми и свекърва ми. Дъщеря ни Нора беше на малко повече от две години...
Никога няма да забравя първия път, в който чухме дъщеря ни да псува. Връщахме се у дома от зоопарка в Бронкс със зълва ми и свекърва ми. Дъщеря ни Нора беше на малко повече от две години и през по-голямата част от пътя беше съвсем тиха. Тръгнахме си от зоопарка точно в пиковия трафик и съпругът ми изведнъж трябваше рязко да набие спирачки. От задната седалка чухме малко гласче да казва: „По дяволите!“. Погледнахме се и си спомням, че попитах: „Тя току-що това ли каза?“. Оставихме ситуацията без коментар, за да не реагираме, но малко по-късно съпругът ми отново наби спирачки и тя повтори същото. Веднага ѝ се скарахме за думата и ѝ обяснихме защо не бива да я казва.
Със съпруга ми много внимаваме какво говорим пред децата си, особено откакто започнаха да повтарят думи. Продължавахме да се чудим къде и кога е чула тази дума. Един от любимите ѝ филми е „Ловци на духове“. Нямаме идея защо, но тя го ОБОЖАВА. В края на филма един от героите казва именно това. Тогава осъзнахме, че я е научила оттам.

Честно казано, наложи се да я повтори още няколко пъти, преди най-накрая да разбере, че не трябва да я използва. Бяхме постоянни в реакциите си и направихме някои от нещата, които ще споделя по-долу. Сега тя е на 3 години и казва на хората: „Това е лоша дума, не я казвай“.
Защо се случва това?
Знам, че може да бъде истински шок, когато чуете малкото си дете да ругае за първи път. Понякога те го правят просто защото изследват езика. Не знаят какво означава думата, затова търсят вашата реакция и обяснение, за да се научат.
Друга причина децата да ругаят е самата ваша реакция. Знаем, че децата продължават да правят дадено нещо, когато получат бурна реакция. Нарисуват ни рисунка, реагираме положително – правят го отново. Казваме им да не правят нещо, а те прекрачват границите, за да проверят докъде могат да стигнат. Същото важи и за лошите думи. Начинът, по който реагирате, определя реакцията на вашето дете.
Какво да направите, когато това се случи?
Един от най-важните съвети, които мога да ви дам, е да запазите спокойствие. Малките деца често псуват, защото изследват езика. Може би изпробват нова дума, за да разберат значението ѝ. Понякога ругатните се изплъзват случайно, докато децата се учат да изговарят думи. Възможно е също да се опитват да изразят емоция като разочарование. Или пък просто да повтарят думата, защото звучи забавно или предизвиква реакция. Не е изключено и просто да имитират някой друг.
Един от най-ефективните начини за справяне с псуването е напълно да го игнорирате. В повечето случаи лошите думи са начин за привличане на внимание, така че ако отнемем реакцията си, децата ще осъзнаят, че не получават обратна връзка, и ще спрат да ги използват.
По принцип малките деца и децата в предучилищна възраст нямат нужда от подробни обяснения за лошите думи. Те са твърде малки, за да разберат концепциите зад по-често срещаните нецензурни думи. Напълно достатъчно е да кажете: „Това не е хубава дума“. За децата над четиригодишна възраст кратко и ясно обяснение вече може да бъде от полза.
Ако смятате, че детето ви донякъде разбира значението на думата, можете да го попитате какво според него означава тя. След това използвайте общи думи, за да обясните защо не е редно да се казва. Например можете да кажете: „Това е дума за акита и не е прилично да се използва“.

Ако детето ви продължава да ругае, може да се наложи да помислите за дългосрочни мерки. Поговорете с всички възрастни в дома си и се съгласете кои думи и фрази са приемливи. Например в някои семейства изрази като „О, Боже“ са приемливи, но други думи не са. Ние не позволяваме на дъщеря ни да казва „по дяволите“, но за други семейства това може да е напълно нормално.
Създайте правила! Ако в семейството ви има ясни правила за ругаенето, ще ви бъде по-лесно да реагирате, когато детето използва неприемлив език. Например можете да кажете: „Моля те, използвай по-хубава дума“ или „Ние не използваме такива думи“. За децата е много по-малко объркващо, ако правилата важат както за тях, така и за възрастните. Ако искате децата ви да не псуват, вие и останалите възрастни у дома също трябва да избягвате тези думи.
Ето още идеи за насърчаване на уважителния тон и намаляване на лошите думи в семейството ви:
- Помислете за заместители, ако ви е трудно да спрете да ругаете, както и за други начини за справяне с трудни ситуации. Например, вместо да изречете ругатня, бихте могли да кажете: „Чувствам се много ядосан(а) или разочарован(а)“. По този начин давате личен пример за по-добри начини за изразяване на чувствата.
- Хвалете детето си, когато забележите, че се справя правилно с гнева или разочарованието. Например, ако детето ви сподели, че приятелче за игра е използвало обидни думи, за да го дразни, похвалете го, че си е тръгнало от ситуацията и самото то не е използвало същите думи.
- Бъдете наясно какво гледа, слуша и играе детето ви. Това означава да контролирате съдържанието и да проверявате възрастовите ограничения за телевизия, филми, друго медийно съдържание и музика. Добра идея е също телевизорът, компютрите и другите устройства да бъдат разположени в част от дома, където можете лесно да ги виждате.
От Stacie Bennett