Тръшкане срещу срив (мелтдаун): Открийте разликата

Разбирането на разликите между тръшкането и сривовете може да ви помогне да разберете по-добре защо детето ви ги преживява и как да подходите като родители. Затова днес ще ви помогнем да ги разграничите.

Каква е разликата между тръшкане и срив?

Истината е, че тръшкането и сривът могат да изглеждат много сходно. И в двата случая детето може да се хвърли на пода, да удря, да рита, да крещи или дори да задържа дъха си. Разликата между тях обаче не е в самото поведение, а в причината, която стои зад него. 

Какво е тръшкане?

Тръшкането обикновено започва в края на бебешката възраст или в ранното детство и е израз на желание или нужда. То може да показва, че детето е уморено, гладно, тъжно, ядосано или разстроено. Тъй като на тази възраст децата често нямат нужния речников запас, за да изразят чувствата си, те освобождават емоциите си чрез изблици на гняв. 

С напредването на възрастта тръшкането може да се превърне и в начин за изпитване на границите. Докато малките бебета и прохождащите деца все още не разбират манипулацията и изпадат в ярост от невъзможност да се изразят, по-големите деца могат да използват тръшкането, за да манипулират родителите си и да получат това, което искат. Ако не се вземат мерки навреме, това поведение може да продължи и в тийнейджърските години, като с възрастта става все по-тежко и трудно за овладяване. 

Тръшкането е израз на желание или нужда.

Когато детето се тръшка, то все още запазва известна степен на контрол върху поведението си. Много изследователи установяват, че ако няма публика, тръшкането отшумява сравнително бързо. При сривовете обаче нещата стоят малко по-различно . . . .

Какво е срив (мелтдаун)?

За разлика от тръшкането, което възниква като израз на нужда или желание, сривовете са резултат от сензорно претоварване. С други думи, сривът настъпва, когато детето се чувства претоварено и свръхстимулирано. 

Сривовете са резултат от сензорно претоварване.

За разлика от тръшкането, което е целенасочено, сривът не може да бъде контролиран. Той може да е предизвикан от емоционално, физическо, сензорно или информационно претоварване и ще се прояви независимо дали има публика, или не. В някои случаи може да доведе и до пълно затваряне в себе си или отдръпване. 

Кой има прояви на тръшкане и кой преживява сривове?

Тръшкането е напълно нормална част от детството. Обикновено то започва, когато детето наближи края на първата си година или навлезе в периода на прохождане. Подобно поведение често продължава и през третата година, а в някои случаи може да продължи и по-дълго (в зависимост от начина, по който е овладявано). 

Невротипичните деца също могат да изпаднат в пълен срив, но това се случва много по-рядко в сравнение с тръшкането. Честите сривове всъщност могат да бъдат признак за скрито състояние. Проучванията показват например, че редовните сривове са тясно свързани със състояния като разстройство на сензорната интеграция, травми в развитието, обучителни затруднения, депресия, ХАДВ (ADHD), фетален алкохолен синдром и аутизъм. 

Каква е разликата между срив и тръшкане?

Както вече споменахме, тръшкането и сривовете могат да изглеждат много сходно. И така, как можете да направите разлика между двете?

1. Определете първопричината

Ако успеете да определите какво провокира поведението, ще можете да разберете дали става въпрос за тръшкане или за срив. Запитайте се – целенасочено ли е?

Например, ако сте насред търговски център и детето ви започне да крещи, защото сте му отказали нова играчка, това поведение е целенасочено. Целта му е да получи играчката, която толкова силно желае. В такъв случай можете да предположите, че става дума за тръшкане. 

Ако обаче сте в търговския център и детето изгуби самообладание без видима причина, това може да е следствие от сензорен срив. Може би наоколо е имало твърде много хора или шумът е бил непоносим за него. Каквато и да е причината, тук няма крайна „цел“, а само чиста реакция. 

2. Отшумява ли поведението, ако се отдалечите?

Когато става въпрос за тръшкане, едно от най-добрите неща, които можете да направите, е да се отдръпнете (като държите детето в зрителното си поле) и да го оставите да се успокои самò. В повечето случаи отдалечаването от тръшкащото се дете минимизира поведението му. С други думи, тръшкането често се нуждае от публика.

При сривовете не е така. Детето ще продължи да бъде в състояние на срив независимо дали наоколо има публика, или не. Причината е, че то е претоварено – просто не знае как да се справи с всичко, което се случва вътре в него. За разлика от тръшкането, емоционалните изблици под формата на срив могат да се случат дори и без вашето присъствие. 

3. Помага ли разсейването за успокояване на поведението?

Ако детето ви се тръшка, често можете да отвлечете вниманието му с нещо друго. Въпреки че не препоръчваме да отстъпвате пред тръшкането, можем да използваме това за пример. Ако отстъпите, неподходящото поведение най-вероятно ще спре моментално. При срив обаче няма такова нещо като „отстъпване“. В случай на срив, веднъж щом е задействан, няма достатъчно силно разсейване, което да го спре. 

Как да се справим с поведението при тръшкане или срив

Тръшкане

Първо, запазете спокойствие. Най-добрият начин за справяне с тръшкането е да го игнорирате. Да, разбираме, че понякога това може да бъде много трудно (особено на обществено място), но отстъпването пред подобно поведение само ще го подсили в бъдеще. 

Срив (мелтдаун)

Най-добрият начин за справяне със срива е да не допускате появата му. Не забравяйте: щом детето изпадне в срив, то вече е загубило контрол. Освен да се погрижите за неговата безопасност, няма какво друго да направите, тъй като в този момент то едва ли ще ви чуе. Целта следователно е да предотвратите сривовете предварително. Как можете да постигнете това?

• Като изградите успокояващи ритуали (напр. визуални карти, музика, сензорни топки и др.), които детето да използва, когато усетите, че започва да се претоварва или превъзбужда.
• Като наблюдавате моделите на поведение, които детето ви проявява преди срив, за да разберете и избегнете неговите отключващи фактори (тригъри). 

И в двата случая – както при сривове, така и при тръшкане – ще бъде изключително полезно да научите детето си да изразява чувствата си по подходящ начин. Децата, които все още нямат инструментите да съобщят, че са разстроени, ядосани, тъжни или претоварени, са много по-склонни към тръшкане и сривове, отколкото онези, които притежават необходимите езикови умения за пълноценно общуване. 

Можете да помогнете на детето си да развие нужните умения за ефективна комуникация с помощта на приложение като Speech Blubs. Speech Blubs използва разнообразие от методи и активности, за да помогне на децата да научат нови звуци и думи, и е одобрено от логопед. То е създадено както за деца с типично езиково развитие, така и за деца със специални потребности, като например аутизъм.

Ако успеем да помогнем на децата си да общуват, можем да намалим тръшкането и сривовете – защо не опитате още днес?