Детето ви търсещо или избягващо сензорни стимули е?

Сензорно избягващо (свръхчувствително)

Сензорно избягващото дете, което има затруднения с преработката на стимулите от околната среда, лесно се претоварва. В резултат на това то става свръхчувствително към заобикалящия го свят. Звуци, които обикновено не биха притеснили друг човек, карат детето със сензорно преработвателно разстройство да се свива и стряска. Сензорно избягващото дете преработва сензорните сигнали много по-интензивно в сравнение с останалите.

Сензорно избягващото дете може също така да проявява някои или всички от следните симптоми:

Сензорно търсещо (хипочувствително)

Детето, което търси сензорни стимули, се чувства недостатъчно стимулирано от заобикалящата го среда. Тази понижена чувствителност към сензорни сигнали го подтиква да търси повече стимулация. Много сензорно търсещи деца изглеждат непохватни или шумни, което често води до погрешното схващане, че детето има „проблемно поведение“. Макар детето действително да се нуждае от повече сензорна информация, етикетирането му като дете с поведенчески проблеми обикновено не е правилно. Напротив, това поведение е просто резултат от стремежа на детето да си набави нужните сензорни стимули.

Сензорно търсещото дете може също така да проявява някои или всички от следните симптоми:

А какво, ако детето проявява признаци и симптоми и от двата типа?

Не всяко дете със сензорно преработвателно разстройство се вписва строго в категориите на сензорно търсещо или сензорно избягващо. Напълно възможно е едно дете да проявява както симптоми на избягване, така и на търсене на сензорни стимули. Въпреки че няма категорично обяснение защо детето проявява комбинация от двата типа, това често се променя в зависимост от нивото му на възбуда и от това колко добре може да се саморегулира.

Саморегулацията е способността да управляваме емоциите и поведението си в трудни ситуации. Дете, което няма добра саморегулация, може да изпадне в „сензорен срив“ (мелтдаун) в отговор на силни шумове или да се опита да избяга при струпване на много хора. Това е резултат от сензорно претоварване. Когато едно или повече сетива са претоварени, детето може да преживее сензорен срив.

Когато детето проявява комбинация от избягващо и търсещо поведение, откриването на отключващите фактори (тригери) може да бъде трудно. За да му помогнете да се саморегулира, е важно да знаете какви са неговите реакции към сензорните стимули при претоварване, както и кои конкретни тригери предизвикват стрес.

Моето тригодишно дете попада точно в категорията на показващите комбинация от търсещо и избягващо поведение. Макар че се страхува от силни звуци в обществени тоалетни, в същото време има висок праг на болка и се блъска във всичко. Не само че съчетава и двата типа, но забелязвам, че неговите тригери постоянно се променят. Това прави още по-трудно намаляването или избягването на конкретните дразнители.

Опознайте сензорните тригери на детето си

При децата със сензорно преработвателно разстройство има два начина за преработка на сензорните стимули: търсене или избягване. Дете, което вика и се блъска в предмети, може да се чувства недостатъчно стимулирано от средата, което го кара да търси сензорни стимули. Дете, което запушва ушите си и пищи, когато прахосмукачката работи, избягва сензорната стимулация.

Въпреки че би било чудесно просто да определим детето като сензорно търсещо или сензорно избягващо, често реалността не е такава. Много деца проявяват комбинация от симптоми както за търсене, така и за избягване.

За да помогнете по най-добрия начин на дете със сензорно преработвателно разстройство, е важно да познавате неговите сензорни тригери. За родителите е от съществено значение и да знаят колко силна е реакцията на детето към всеки от тях. След като разберете колко лека или остра е реакцията му към определени сензорни дразнители, ще знаете как най-ефективно да облекчите стреса. Едно от решенията, които можете да обмислите, е създаването на сензорно безопасна среда у дома.