Екранно време за деца: без чувство за вина!

Родителите, които позволяват повече от препоръчителното екранно време за децата си, често биват строго осъждани от околните. Като родители е трудно да балансирате онлайн обучението на децата, свободните им занимания и работния си график. И така, какво могат да направят родителите, за да ограничат екранното време на децата?

В тази статия

• Родителски стилове, свързани с екранното време
• • Позволяващи
  • Ограничаващи
  • Наставници
• Изводи за родителите

Технологиите и екраните са навсякъде и е трудно да бъдат избегнати. Освен това много педиатри насърчават родителите да ограничават екранното време колкото е възможно повече, включително гледането на телевизия. Видът екранно време, което позволявате, често зависи от родителския ви стил. Родителите нерядко се чувстват засрамени, че го позволяват, или биват упреквани от общество, което насърчава ученето чрез реален опит.

Екраните и технологиите никога няма да заменят задълбочените разговори с другите и ученето чрез практически занимания. Статия в The Atlantic съобщава, че родителите не бива да се чувстват виновни, че позволяват екранно време. Данните са събрани от над 10 000 родители в Съединените щати и показват три различни родителски стила по отношение на използването на технологии и екранно време.

Родителски стилове, свързани с екранното време

(Според The Atlantic)

Позволяващи

Това са родители, които дават на децата си много устройства и им позволяват сами да избират кога и как да прекарват екранното си време. The Atlantic установява, че тези „дигитално позволяващи“ родители обикновено имат деца тийнейджъри и съставляват около 1/3 от анкетираните.

Ограничаващи

„Дигитално ограничаващите“ родители обикновено се стремят да ограничат екранното време на детето си и използването на технологии като цяло. Родителите с този стил се притесняват как екранното време се отразява на развитието на детето. „Дигитално ограничаващите“ обикновено са родители на деца в предучилищна възраст и предпочитат подхода на „изключения бутон“ към интернета и екранното време.

Наставници

Последният родителски стил, открит в проучването, се нарича „дигитални наставници“. Вместо изцяло да ограничават използването на интернет и екранното време от детето си, те го приемат. „Дигиталните наставници“ помагат на децата си да се ориентират правилно в интернет и да го използват отговорно. Тази група също съставлява 1/3 от анкетираните родители и включва деца от различни възрасти, което подсказва, че този родителски стил може да бъде ефективен за деца на всяка възраст.

Чрез допълнителни проучвания и анкети The Atlantic установява, че „дигиталните наставници“:

• Разговарят с децата си как разумно да използват технологиите и интернет;
• Проучват различни приложения, устройства и програми, преди децата им да започнат да ги използват;
• Учат децата си за технологиите чрез книги, видеоклипове и други програми;
• Записват децата си на курсове и работилници по технологии, за да развият уменията им в тази област;
• Водят децата си през компютърна програма, приложение или уебсайт; и
• Играят видеоигри заедно с децата си.

Задълбочено проучване на „дигиталните наставници“ показва също, че 44% от родителите с този стил проучват технологиите и разговарят с децата си редовно – поне веднъж седмично – за отговорното използване на интернет. Но какъв е резултатът от цялото това дигитално наблюдение? The Atlantic установява, че децата на „дигитални наставници“ се отнасят по-отговорно към екранното време и интернет в сравнение с децата на „дигитално ограничаващите“ родители.

Проучването разкрива още, че децата на „дигитално ограничаващите“ родители по-често „проявяват проблемно поведение“, което включва:

• Посещаване на порнографски уебсайтове (случайно или умишлено);
• Онлайн чат или имейл кореспонденция с непознати;
• Повече враждебни и злобни коментари;
• Представяне за друг човек онлайн.

Изводи за родителите

Макар екранното време и използването на интернет да са трудни за контролиране при децата, проучването на The Atlantic подсказва, че родителите не бива да се срамуват от това, че децата им използват интернет. Напротив, проучването установява, че подходът на „дигитално ограничаващите“, които се опитват изцяло да премахнат технологиите, работи само за кратко. С порастването си детето ще общува с технологиите все повече в ежедневието си.

Тази статия подсказва, че родителите не бива да възприемат технологиите или интернет като зло, което само ще забави развитието на децата. Родителите могат да постигнат баланс между ученето чрез реален опит, технологиите и интернет. Макар да изглежда разумно технологиите да бъдат изцяло ограничени, това не подготвя децата да използват интернет отговорно, докато растат.

Както в много области от живота, при екранното време и използването на интернет от децата всичко е въпрос на баланс. Децата се нуждаят от различни начини за учене, а интернет може да бъде образователен инструмент, който обогатява развитието им. Разбира се, децата имат нужда от напътствия, за да го използват безопасно и отговорно. В крайна сметка отговорът на въпроса колко екранно време е подходящо за децата е във вашите ръце и може да бъде решен само според вашите обстоятелства.

Точно тук идва вашата роля! Родителите трябва да помагат на децата си да се ориентират в нашия технологично развит свят. С вашите напътствия децата ви могат да се справят в свят, изпълнен с технологии, като същевременно се учат на отговорност.