Време пред екрана: пълно ръководство

Добре дошли в нашата поредица от пълни ръководства, която обединява авторите на блога около важна тема, разгледана задълбочено на нашата блог страница. В това ръководство разглеждаме дали времето пред екрана е полезно за малките деца.

В тази статия

• Различните видове време пред екрана
• • 1. Американска академия по педиатрия (AAP)
  • • Поставете граници
  • 2. Американска асоциация за реч, език и слух (ASHA)
  • 3. Световна здравна организация (СЗО)
  • Медиите и децата
  • Малките деца и екраните по време на COVID-19 – виртуален семинар
  • • Колко от видяното на екрана запомнят децата?

Всяка седмица в Speech Blubs получаваме въпроси от родители и логопеди, които се притесняват дали децата трябва да използват екрани с „образователна“ цел. Ето още няколко често задавани въпроса за времето пред екрана: на каква възраст децата могат да започнат да използват екрани, колко време е твърде много, какво съдържание е най-подходящо за моето дете и дали гледането на телевизия ще забави развитието на речта му? Въпросите са трудни и са свързани с наследствеността и възрастта, със социално-икономически фактори и дори с това какво всъщност означава „образователно“. Освен това не всички са на едно мнение, а темата изглежда различно в различните култури, засяга различни ценности и включва постоянно променящи се представи за това кое е здравословно.

Тази статия е част от продължаващия разговор за времето пред екрана и децата и допълва вече публикуваните материали на нашия сайт, както и скорошни уебинари, сред които събитието на TEDx „Медиите и децата“ и „Малките деца и екраните по време на COVID-19 – виртуален семинар“ с участието на четирима от водещите национални специалисти по темата в САЩ.

Включваме тези уебинари и експерти, защото те са част от основата на становищата и препоръките на трите най-утвърдени организации в тази област: Американската академия по педиатрия (AAP), Американската асоциация за реч, език и слух (ASHA) и Световната здравна организация (СЗО).

Четвърта организация, CPLOL, е Постоянният комитет за връзка на логопедите в Европейския съюз. Съкращението CPLOL всъщност идва от френското наименование: Comité Permanent de Liaison des Orthophonistes/Logopèdes de l'Union Européenne. Към момента все още събираме информация за нейните препоръки, както и данни за други международни организации.

Погрешни представи за дигиталните медии

Тази статия се стреми да очертае основните насоки в разговора и да даде на родителите и грижещите се за децата възрастни най-новата информация, за да вземат сами решение за времето пред екрана. Повечето специалисти са съгласни, че екраните сами по себе си не са лоши – това, което трябва да подобрим, е начинът, по който ги използваме.

Различните видове време пред екрана

За начало нека видим как обикновено се разделя времето пред екрана:

Разделение според вида на съдържанието

1. Забавление – това е най-популярният вид и включва гледане на телевизия и игра на видеоигри

2. Образователно съдържание:

• Дистанционно обучение – може да включва видеоконференции и онлайн курсове
• Образователни приложения – всички приложения, които твърдят, че учат на определена задача или умение
• Приложения, които насърчават създаването на неща – може да включват видеа и приложения за „направи си сам“, практически съвети и конструиране, както и такива, които учат на изкуство и музика.

3. Видеоразговори – включват приложения като Уотсап, Скайп, Зуум, Уебекс и Вайбър

4. Социални мрежи – включват Фейсбук, Инстаграм, Снапчат, Тиндър, Бъмбъл, ТикТок и Туитър

Разделение според начина на използване на съдържанието

1. Пасивно – просто гледане на телевизия или музикални видеоклипове

2. Активно – може да включва игри, сърфиране в интернет, гледане на уроци по йога и др.

• Насочено към активно участие (взаимодействие между приложението и потребителя)
• Съвместно използване (онлайн с приятели и/или семейството)

3. Творческо – може да е дело на екип или на един създател, но целта е да се развиват умения и да се изработи нещо, което може да бъде споделено или представено пред други. Важни са както същността на представеното, така и качеството на софтуера и усвояването на умения.

4. Комуникативно – електронно обучение, WhatsApp, Instagram, FB и др.

**Моля, имайте предвид, че дори това разделение е съчетание от различни списъци, които донякъде се различават. Важното е да започнем да разглеждаме възможностите, за да разберем колко широк е този разговор.

Speech Blubs: образователно и активно приложение за вас и вашето дете

МНОГО ВАЖНО: ВСЕКИ експерт е съгласен, че най-добрият начин децата да използват екрани е заедно с активно ангажирани родители, които гледат с тях.

Добре, след като споделих това, нека чуем какво казват експертните организации за времето пред екрана.

Препоръките на ГОЛЕМИТЕ 3 за времето пред екрана!

Ето въпросите и насоките, които имат значение при определянето на препоръчителното време пред екрана за децата. „ГОЛЕМИТЕ 3“ са AAP, ASHA и СЗО.

1. Американска академия по педиатрия (AAP)

Най-новите насоки призовават родителите да поставят граници кога, къде и колко дълго децата могат да използват устройства, но признават, че електронните медии носят както рискове, така и ползи.

Академията запазва препоръката си за пълен отказ от екрани при деца под 18–24 месеца с едно изключение: видеоразговорите. Според лекарите разговорите с далечни роднини чрез услуги като Skype и FaceTime могат да помогнат за изграждането на връзки. Те продължават да твърдят, че има малко доказателства, че бебетата могат да разбират гледането на телевизия, използването на приложения или други онлайн занимания, или да имат полза от тях. Всъщност д-р Димитри Кристакис и д-р Джон Хътън (вижте по-долу) обясняват, че техните изследвания показват малко физиологични доказателства за някаква полза.

Ако родителите искат да запознаят деца на възраст 18–24 месеца с предавания и приложения, важно е да играят и да взаимодействат с тях. Телефоните, таблетите и другите устройства в никакъв случай не бива да заместват общуването с родителите и да се превръщат в „безплатна“ детегледачка. За деца от две до пет години Академията препоръчва един час или по-малко на ден и призовава родителите да продължат да участват и да избират само висококачествено съдържание от източници като PBS Kids и Sesame Workshop.

Поставете граници

Насоките призовават семействата с по-големи деца да поставят граници за използването на медии в рамките на деня, който трябва да включва поне час физическа активност и достатъчно сън (от 8 до 12 часа според възрастта), както и пълноценно време със семейството. Такива граници намаляват случаите на затлъстяване, недоспиване и по-слаб успех в училище, като същевременно позволяват на децата да поддържат онлайн връзка с приятели и близки и да опознават света.

Академията препоръчва също родителите да:

• Забранят устройствата и телевизорите един час преди лягане и в спалните през нощта. Светлината и шумът могат да нарушат съня.
• Не насърчават използването на развлекателни медии по време на домашните. Доказано е, че такова разпиляване на вниманието между няколко задачи пречи на ученето.
• Определят места и часове без медии (например по време на вечеря) за всички членове на семейството, включително възрастните.
• Продължават да следят какво гледат децата и да разговарят с тях за онлайн тормоза, размяната на сексуални съобщения и други опасности.

2. Американска асоциация за реч, език и слух (ASHA)

ASHA съобщава, че „родителите продължават да се затрудняват с поставянето на подходящи граници за децата и това не винаги е толкова просто, колкото не повече от 30 минути на ден“.

„Опитайте да споделите със семействата тези технологични решения, за да им помогнете да намерят баланс във времето пред екрана през новата учебна година:

1. Създайте план и се придържайте към него. Ако все още нямате семеен план за използване на технологиите, началото на учебната година е отличен момент да го направите. Редица надеждни организации, сред които Американската академия по педиатрия и Common Sense Media, предлагат образци, които улесняват задачата. Дори ако вече имате план, намерете време да го прегледате и да обсъдите – заедно с децата – дали правилата трябва да се променят. Какво работи и какво не? Достатъчно големи ли са децата за допълнителни или различни привилегии? Плановете за времето пред екрана трябва да се променят, за да останат ефективни.
2. Наблегнете на качеството. Макар количествените ограничения – като дневните и седмичните лимити – все още да работят за много семейства, не всяко време пред екрана е еднакво. Както подчертават повечето експерти днес, 30 минути, прекарани в създаване на нещо – изкуство, истории, програмиране, – не са същото като 30 минути пасивно гледане на видеа в YouTube. Наблегнете на първото и обмислете да дадете повече свобода, ако времето е прекарано пълноценно.
3. Пазете вечерята като свято време. Старо, но вярно правило: времето за вечеря трябва да бъде без устройства. Нека на масата царува разговорът. Освен че изграждат комуникационните умения на децата – речта, езика и социалните умения – и дават несравнима, постоянна възможност за сближаване в семейството, редовните семейни вечери се свързват и с редица други ползи. Технологиите почти винаги разсейват, така че без отговаряне на съобщения и имейли и без търсене в Google. Всеки може да изчака тези 30 минути.
4. Без устройства в леглото. Още една класическа, но често пренебрегвана препоръка. Скорошно изследване на Common Sense Media установява, че 68% от тийнейджърите и 74% от родителите вече вземат мобилните си устройства със себе си в леглото. Това не само може да измести полезни занимания преди сън, като ежедневното четене, но и да попречи на пълноценния сън, който е необходим за физическото и психичното здраве, както и за успеха в училище.
5. Ограничете устройствата по време на домашните. Това несъмнено става по-трудно, когато децата порастват и задачите изискват търсене на информация в интернет. Затова свеждайте технологиите до минимум и ги използвайте само за помощ при домашните. По време на подготовката за училище не насърчавайте едновременното занимание със социални мрежи или съобщения.
6. Включете се. Превърнете използването на технологии в съвместно занимание. Гледайте как децата ви играят Fortnite или гледайте видеа от любимите им ютубъри заедно с тях. Задавайте въпроси. Покажете интерес – а още по-добре, наистина се заинтересувайте. Така не само поддържате отворена комуникацията и получавате възможност за разговор и сближаване, но и можете да намалите притесненията си за времето, което детето прекарва онлайн – с други думи, може да не е толкова зле, колкото си мислите. От друга страна, това може да ви помогне да забележите навреме проблемно съдържание.
7. Издигнете разговора на по-високо ниво. Мислете отвъд лимитите, правилата и ограниченията. Те имат своето място, но насърчавайте децата сами да мислят критично за начина, по който използват технологиите (рискове/ползи), и им помагайте да ценят времето извън интернет – както заниманията, така и отношенията, като поставят хората пред устройствата.

Родителите не могат да следят всичко, особено когато децата порастват. Говорете за очакванията си за това какво е да си добър дигитален гражданин и за ценностите на семейството ви, за да ги носят със себе си, когато са у приятели, в училищния автобус и навън по света. Дайте им инструменти да вземат добри решения.“

3. Световна здравна организация (СЗО)

Според новите насоки на СЗО, която се стреми към ограничаване на времето пред екрана за децата, децата между 2 и 5 години трябва да прекарват само до 60 минути на ден пред екран (и колкото по-малко, толкова по-добре). Децата под 2 години, според организацията, изобщо не трябва да прекарват време пред екран. В идеалния случай времето пред екрана трябва да бъде съвместно гледане с ангажирани възрастни. Тази препоръка е пряко свързана с данните на СЗО за широкото разпространение на детското затлъстяване и общата липса на движение в ежедневието на децата.

Един интересен факт: тези насоки са се променяли многократно през последните пет години, което показва, че изследванията по темата се увеличават и че резултатите отразяват преди всичко две мнения: екраните са тук, за да останат, и ще бъдат част от живота на малките деца, а видовете съдържание се развиват и все повече заслужават внимание. Мненията на Големите 3 също донякъде са се променили и ние ще продължим да актуализираме техните препоръки.

Нека сега разгледаме две събития, водени от един и същ експерт.

ДВА интересни уебинара за времето пред екрана

Д-р Димитри А. Кристакис е директор на Центъра за детско здраве, поведение и развитие към Изследователския институт на Детската болница в Сиатъл, автор на научни статии и книги, търсен експерт за CNN, NPR, Today, CBS News, ABC News и NBC News, а наскоро участва и като лектор в TEDx.

Медиите и децата

https://www.youtube.com/watch?time_continue=421&v=BoT7qH_uVNo&feature=emb_logo

Петте основни извода от този уебинар се отнасят главно до пасивното използване на екрани и гласят, че:

1. Мозъкът на детето утроява размера си през първите две години!
2. Продължителното излагане на бързо сменящи се образи през критичния период от развитието на мозъка кара ума да очаква висока степен на стимулация, което по-късно в живота води до проблеми с вниманието.
3. С всеки час гледане на телевизия преди тригодишна възраст вероятността от проблеми с вниманието се увеличава с около 10%. Така дете, което гледа телевизия по два часа на ден, е с 20% по-склонно да има проблеми с вниманието от дете, което не гледа телевизия.
4. Когнитивната стимулация (когато родителят чете или пее на детето) всъщност намалява вероятността от проблеми с вниманието по-късно в живота.
5. Образователното съдържание не носи риск от проблеми с вниманието, докато при развлекателното рискът е 60%, а при съдържанието с насилие – 110%.

Малките деца и екраните по време на COVID-19 – виртуален семинар

По време на пандемията д-р Кристакис води и този по-нов уебинар, озаглавен „Малките деца и екраните по време на COVID-19 – виртуален семинар“, с участието на още трима експерти по децата и тяхното развитие: John S. Hutton, Brandon T. McDaniel и Ellen Wartella.

https://www.youtube.com/watch?v=t4ib95CxzD8

• Dimitri A. Christakis
• John S. Hutton
• Brandon T. McDaniel
• Ellen Wartella

Ето някои важни цитати от четиримата експерти. Обърнете внимание доколко всеки от тях е склонен да допусне, че използването на екрани може да е ефективно. Дори при тях мненията се различават.

Д-р Кристакис за времето пред екрана:

Колко време пред екрана (за развлечение) да разрешаваме и трябва ли да правим изключения през този период?

„Насоките на Американската академия по педиатрия за възрастта от 18 месеца до 5 години посочват 1–2 часа (Моля, имайте предвид, че той е един от хората, които помогнаха за написването на тези насоки на AAP).“

Д-р Хътън за времето пред екрана:

1. Къде се намира екранът (това, което наричате достъп)?
2. Колко се използва екранът (колко минути на ден и на каква възраст)?
3. Какъв вид съдържание гледат децата?
4. Гледат ли заедно (родителят и детето го използват съвместно)?

„Има много доказателства, че децата под 2 години определено научават много по-малко от екраните, ако изобщо научават нещо. Голяма част от тези изследвания са свързани с телевизията, която е много пасивна.“

„При по-интерактивните медии може да има известни разлики. Изглежда, че под 2-годишна възраст наистина има ограничения в това, което децата научават от екраните.“

„Съдържанието на екрана трябва да бъде просто, бавно и спокойно. Ученето е най-успешно в социална среда, при която хората си взаимодействат. Интересно е, че мозъците на родителите и децата се синхронизират при занимания, свързани с четене.“

„Все още не е ясно доколко уменията, усвоени на екрана, се пренасят в реалния свят. Целта трябва да бъде да вземем това, което е на екрана, и да го упражняваме в реалния свят, за да развием тези умения по най-добрия начин.“

Д-р Макданиъл за времето пред екрана:

• Децата имат нужда от отзивчив възрастен, който се грижи за тях
• Използването на телефон и технологии от родителя вероятно влияе на всички аспекти на чувствителността към детето
• Създайте семеен план за медиите
• Отделете време, посветено изцяло на семейството
• Определете часове и зони без технологии
• Говорете за очакванията относно използването на технологии
• Установявайте и поддържайте зрителен контакт, когато общувате
• Помнете, че сте човек (а не супергерой).
• Не се чувствайте виновни, че се опитвате да ограничите използването на екрани.

Как да създам качествени моменти на пълно внимание с децата си, в които няма да върша няколко неща едновременно и реакциите ми няма да страдат?

Той предлага „да си направите някакъв план, за да се преборите с чувството, че просто слагате детето пред телевизора. Съвсем малките деца се нуждаят от много взаимодействие и внимание от родителите, което прави нещата трудни. СЪВЕТ: Правете много кратки почивки през работния ден.“

Д-р Уартела за времето пред екрана:

• Характерът на детето. „Децата се развиват най-добре, когато имат грижовен възрастен до себе си и взаимодействат с интересни предмети или с интересния свят около тях... Полезните медии са чудесен ресурс при ясен родителски надзор. Разликите в начина на използване на медиите зависят от това какво е детето, което ги използва.“
• Съдържанието. „С какво съдържание се занимават децата? (Дали е) подходящо за възрастта им? Отговаря ли на ценностите на вашето семейство? (Има ли) нещо, което може да окаже отрицателно въздействие и т.н. Тя съветва да се прави разлика между образователно и необразователно съдържание.“
• Контекстът – „Когато възрастният се занимава с детето или използва медиите съвместно с него, говорете с детето и посочвайте нещата, които искате да забележи.“

Колко от видяното на екрана запомнят децата?

„... това се нарича ‚задачи за пренос‘. Имаме няколко проучвания от последните години и знаем, че ако покажете видео на дете, което се опитва да намери нещо на екрана, и то не е интерактивно, ако децата не трябва да правят нищо, тогава пренос не настъпва. Всичко това е предварително. Все още не знаем достатъчно какво е интерактивност и каква интерактивност ще им позволи да пренесат видяното на екрана в реалната среда.“

Как родителите могат да преценят дали дадено приложение е образователно и дали наистина прави това, което твърди?

„Ето на какво да обърнете внимание, за да прецените дали е образователно:

1. По-бавно ли е темпото?
2. Опитва ли се приложението да ангажира детето със съдържанието и извън самото устройство?
3. Запитайте се дали съдържанието успокоява.
4. Вижте дали материалът е свързан с това, което интересува вашето дете.
5. Обмислено ли е в начина, по който подтиква детето да излезе извън екрана, в начина, по който го ангажира с ценностите, които са важни за вас като родител, и отново, има ли успокояващ ефект върху детето?

Друг начин да разберете дали е подходящо е да попитате приятелите си.“

Д-р Уартела препоръчва също да потърсите в Common Sense Media идеи и информация за подходящо съдържание за вашето дете.

Най-важният извод от уебинара: мненията за времето пред екрана донякъде се различават, но всички са съгласни, че то трябва да бъде образователно, да се ръководи от родителите и да се следи активно, а пасивното време пред екрана трябва да се избягва при деца под двегодишна възраст.

Нашите логопеди за времето пред екрана при децата

В друга моя статия, озаглавена „Умно време пред екрана: разумно ли е за малките деца?“, разглеждам общи въпроси за времето пред екрана, изброявам препоръките на трите големи организации (ASHA, AAP и СЗО), представям таблица с препоръки за времето пред екрана според възрастта и дори давам пет съвета как да работите върху речта у дома с децата си.

В статията си „Децата и екраните: времето пред екрана може да бъде споделено време“ логопедът Ел Робъртсън разглежда как да избирате занимания пред екрана за детето си, насърчава родителите да се включват във времето на децата пред екрана, да избират винаги образователно съдържание и, което е много важно, да се редуват с детето и да използват екрана като повод за разговор.

Логопедът Натали Барнс разглежда опасностите и причините за дигиталната зависимост и обяснява как Speech Blubs се справя с нея в статията си „Умно време пред екрана за супер речеви умения“. За да подчертае колко ни е грижа за „нашите деца“, статията отново изброява препоръките на Американската академия по педиатрия и Световната здравна организация и се опитва да погледне на въпроса от гледна точка на здравия разум.

Трябва да се отбележи, че тази статия не разглежда влиянието на социалните мрежи. Смятаме, че темата е твърде обширна, за да бъде включена тук.

Кое е МНОГО по-добре?

В обобщение, експертите смятат, че:

1. Активното време пред екрана е МНОГО по-добро от пасивното.
2. Времето пред екрана, ръководено от родителите, с тяхното участие и съвместно гледане, е МНОГО по-добро, отколкото да оставите детето само и без надзор с каквото и да е съдържание.
3. Да определите часове и зони без технологии у дома е МНОГО по-добре, отколкото да подхождате към времето пред екрана както дойде.
4. ВСЕКИ експерт казва, че в НИКАКЪВ случай не бива да позволявате на детето да използва екрани преди лягане или по време на вечеря.
5. Те казват също, че е МНОГО по-добре да изберете подходящо място, подходяща продължителност на времето пред екрана (според препоръките на ГОЛЕМИТЕ 3) и вида съдържание, който е най-подходящ за вашето семейство.

Освен това продължавайте да следите ГОЛЕМИТЕ 3, за да сте в течение на всички промени в препоръките им с появата на все повече изследвания.

Speech Blubs е един от видовете образователно съдържание, за което е доказано, че дава реални резултати, като помага на децата да говорят. Вижте сами!