Как да научим децата на елементите на приказката и разказа

Преди децата да могат да използват ключовите елементи на една история, те трябва да се научат да разпознават уверено нейните части. 

И така, кои са компонентите на една история? В работата си си сътруднича много тясно с учители и постигаме най-голям успех, когато разделяме компонентите на две различни групи. Първата група включва основните компоненти на историята и обикновено се преподава на ученици в начален и прогимназиален етап, докато втората група се състои от по-сложни елементи, предназначени за по-напреднали ученици. 

Въпреки че работя с гимназисти, често се оказва, че те не са усвоили първите ключови елементи на историята и имат нужда от базов преговор, за да се справят с писането на есета и писмени работи. 

Петте основни елемента на една история

1. Място и време на действието – Мястото и времето се отнасят не само до физическото пространство, където се развива действието, но и до епохата или периода. Това е по същество отговорът на въпросите къде и кога се развива историята. 
2. Герои – В зависимост от вида на историята, която четете, героите обикновено са хора или животни. Те са тези, които движат действието напред и представляват отговора на въпроса кой участва в сюжета. 
3. Сюжет – Сюжетът обхваща събитията, които се случват в историята. Той се състои от завръзка, развиване на действието, кулминация, спадане на напрежението и развръзка. Това е какво всъщност се случва. В повечето истории в началото възниква проблем, който накрая намира своето решение. 
4. Конфликт – Конфликтът е самият проблем в историята. Няма конфликт = няма история. Дори детските книжки съдържат проблем, който героите трябва да решат. Въвеждането на конфликта дава на героите тяхното защо. 
5. Тема – Това вероятно е най-сложният елемент на историята и за повечето ученици е трудно да го определят. Темата е цялостното послание на творбата. Това е поуката, която авторът иска да предаде. 

По-сложни елементи на историята

След като учениците са усвоили основните елементи на историята, те могат да преминат към по-напредналите компоненти. Тези понятия могат да се въвеждат на всяка възраст, но повечето деца започват да ги разбират истински най-рано около 5. клас. Тези елементи са:

1. Гледна точка – Гледната точка показва кой разказва историята. Разказът може да се води от 1-во, 2-ро или 3-то лице. Променя ли се тя? В романа Франкенщайн например гледната точка се редува между трима различни герои.
2. Тон – Тонът изразява цялостното настроение на историята. Мрачен и зловещ ли е, или весел и жизнерадостен? Тонът на едно произведение се изгражда чрез подбора на думи, литературните похвати, граматиката, ритъма и римата. 
3. Стил – Свързан с тона в много отношения, стилът е уникалният глас на автора и отново се проявява чрез неговия избор на думи, изграждането на сюжета, структурата на изреченията и т.н. Личният стил на писателя влияе изключително много върху тона на текста.
4. Атмосфера (емоционален заряд) – Това е ефектът, който авторът създава у читателя, и начинът, по който предизвиква определени емоции чрез езика.

Защо са важни елементите на историята?

Има много причини учениците да се научат уверено да разпознават елементите на историята, като сред най-съществените са по-дълбокото ниво на разбиране и умението да оценят прочетеното. Разбирането на това как е структурирана една история е ключово, за да достигнат децата до най-високите нива на осмисляне на текста. То също така осигурява опорни точки, които значително подпомагат запомнянето. Това често е важно не само при изпити, но и за предметите извън часовете по литература. 

Познаването на различните елементи, които изграждат едно завладяващо повествование, помага на децата и в тяхното собствено писане. То ги учи да организират мислите си и умело да вплитат различните сюжетни нишки. А това никак не е малко постижение дори за опитен автор, какво остава за начинаещ!

Как да преподаваме структурата на историята

Графични органайзери

Обожавам графичните органайзери! Имам цяла папка с различни видове, които раздавам на моите ученици и колеги учители. Това е лесен начин да помогнете на децата да структурират информацията, но и да сте сигурни, че са включили всички необходими компоненти, когато пишат есе.

Карти на историята (Story Maps)

Картите на историята помагат на учениците да организират елементите ѝ визуално, което води до много по-пълно разбиране. Децата анализират зададения текст и извличат информацията за всеки отделен елемент. След това могат да я запишат в своята карта. Картите лесно могат да се адаптират според нивото, като учителят подбира елементите, които са най-подходящи за възрастта и възможностите на учениците. В началото децата трябва да натрупат опит в разпознаването на основните елементи в прости истории – например приказки – преди да преминат към по-сложни произведения с по-богата структура.

„Чети, хвърли и разкажи“

Тази лесна игра е забавен начин за преговор на наскоро прочетен текст в група. Играта започва, като ученик хвърля зарче. Числото, което се падне, отговаря на списък с въпроси за всеки елемент на историята. Например, ако се падне 3, това може да съответства на въпрос за мястото и времето: Къде и кога се развива действието? След това ученикът отговаря възможно най-подробно, като се позовава на текста. Това занимание може лесно да се адаптира, като се увеличи броят или сложността на въпросите, както и обхватът на включените елементи. Може да има и по повече от един въпрос за всеки компонент.

„Изтегли карта“

Това упражнение е чудесно за работа по двойки. Всеки ученик разполага с копие от историята. Различните елементи – герой, място и време, атмосфера, тон и др. – се записват на отделни картички. Децата се редуват да теглят картичка, като се уверяват, че партньорът им не вижда изтегления елемент. След това трябва да прочетат кратък откъс от историята, който илюстрира този елемент, а другарчето им трябва да познае кой е той. Когато елементът бъде успешно отгатнат, ред е на другия ученик да изтегли карта.

Сюжетна графика

Това занимание е най-подходящо за проследяване на съставните части на сюжета, като например: завръзка, развиване на действието, конфликт, кулминация, спадане на напрежението и развръзка. Сюжетната графика представлява обикновена координатна система, като по оста X са подредени изброените елементи според хронологичната им поява в текста. Оста Y отразява нивото на напрежение и вълнение, като най-драматичните моменти са отбелязани най-високо. Учениците нанасят точките за всяко събитие. Например завръзката (обикновено въвеждането в обстановката, представянето на героите и т.н.) ще бъде поставена сравнително ниско по скалата на напрежението, след което вълнението постепенно ще се покачи до пика на кулминацията и ще спадне леко при развръзката.

Тук можете да научите повече за значението на четенето и книгите за децата в предучилищна възраст!