Какво да правите, вместо да викате на децата

„Анди! Колко пъти да ти повтарям да стоиш вътре, когато вали? Ще настинеш!“ Колко често съседите ви чуват как викате на децата? Ако ги попитат, повечето родители ще признаят, че са повишили тон, защото нещо ги е извадило от равновесие.

В тази статия

• Вредно ли е да викате на малкото си дете?
• Опознайте своите тригери
• Предупреждавайте децата си
• Осъзнайте кога проблемът е във вас
• Вземете си кратка почивка
• Преподайте урока по-късно
• Разберете кое е нормално поведение
• Имайте реалистични очаквания
• Кога всъщност е редно да викате
• Вече знаете как да спрете да викате на децата си

Проучване, проведено от Journal of Marriage and Family, установява, че близо 90 процента от участниците признават, че са упражнявали гласните си струни с децата си през изминалата година. Нещо повече, родителите на деца на седем и повече години споделят, че викат почти в 100 процента от случаите.

Родителите викат, защото вниманието им е разпокъсано в твърде много посоки едновременно. А това поражда чувство на безсилие и раздразнение. Те виждат децата си да правят нещо, което не одобряват, и просто изпускат парата. Това е напълно естествена реакция.

Вредно ли е да викате на малкото си дете?

Според всички тези научни изследвания можем да заключим, че родителите викат, за да дисциплинират децата си. Това обаче далеч не е най-ефективният метод. Така не само учите детето си, че викането е добър начин за разрешаване на конфликти, но и всъщност влошавате нещата.

Изследванията показват, че суровите словесни наказания не премахват проблемното поведение при децата. Дори напротив – могат да ги подтикнат още по-упорито да правят точно това, на което се противопоставяте. Не забравяйте, че децата имат чувствителна нервна система и крясъците са истински плашещи за тях. Какво можете да направите вместо това?

Опознайте своите тригери

Никой не започва да вика просто така, от нищото. Обикновено това е автоматична реакция към определено поведение. Накратко казано – нещо го провокира. Ако откриете кои са нещата, които ви карат да кипвате отвътре, шансът да ги избегнете ще бъде значително по-голям. Осъзнайте кои са вашите лични тригери, защото при всеки човек те са различни. Самосъзнанието ще ви помогне да правите осмислени избори.

Предупреждавайте децата си

Трябва ли да викате на малкото си дете, когато се кара в колата или отлага лягането? Първо го предупредете. Обяснете му спокойно, че поведението му ви натоварва и че не искате да повишавате тон, за да привлечете вниманието му. Едно сдържано и ясно предупреждение често е напълно достатъчно децата да променят поведението си. Освен това предупрежденията им дават време да се подготвят психически за промяната.

Осъзнайте кога проблемът е във вас

Обикновено викането се провокира от непослушанието на детето. Понякога обаче то е просто израз на ваши собствени неудовлетворени нужди и желания. Като запазят спокойствие, повечето родители могат да избегнат изливането на гнева си върху децата и последващото чувство за вина. Ако усетите, че викате непрекъснато през последната седмица, спрете за миг и помислете какво точно ви тревожи. Може би е стрес на работното място, финансови притеснения или просто системно недоспиване. Ако учите и работите едновременно, можете да помислите за помощни услуги за писане на дисертации, за да си спестите време и средства. Щом решите личните си проблеми, справянето с детските предизвикателства ще стане значително по-лесно.

Вземете си кратка почивка

Специалистите по детско развитие препоръчват една много ефикасна техника за успокояване на родителите: отидете в банята, извикайте силно над тоалетната чиния и пуснете водата. Това е чудесен начин да се дистанцирате за миг и да овладеете емоциите си. Друг вариант е да ритнете топка или да помолите някой друг да поеме контрола над ситуацията за малко. Ако искрено искате да промените реакциите си, е нужно да правите паузи, за да тренирате самоконтрола си. В дългосрочен план това ще ви се отплати многократно.

Преподайте урока по-късно

Не е нужно да викате, за да ви чуят. Викането омаловажава основателните ви притеснения и кара детето да се затвори в себе си, вместо наистина да ви слуша. Може да ви е трудно да овладеете натрупаното вътрешно напрежение. Но запазването на самоконтрол изпраща силно послание, което ще доведе до много по-добри резултати. Уроците се възприемат най-добре тогава, когато сте спокойни.

Разберете кое е нормално поведение

Като родители е важно да осъзнаете, че поведение като мрънкането, съперничеството между братчета и сестричета и упоритият отказ за лягане са съвсем естествени за съответната възраст. Разбирането на този факт ще ви помогне да не приемате нещата лично. Ще се научите да управлявате тези ситуации, вместо едно и също поведение да ви изкарва от равновесие. Повечето родители викат, защото очакват децата им да се държат по различен начин. Ако се освободите от това очакване, ще можете просто да се справите с конкретната ситуация тук и сега.

Имайте реалистични очаквания

Когато става въпрос за деца, реалистичните очаквания са от ключово значение. Една от основните причини родителите да викат е разминаването между високите им очаквания за дадено събитие или разходка и реалността. Детето ви може да реши да прояви инат и да откаже да мръдне насред улицата. Това лесно може да ви накара да се почувствате неуспешни като родители. Нужно е обаче просто да пренастроите очакванията си. Планирайте по-кратки разходки или пътувания и давайте само по една инструкция наведнъж.

Кога всъщност е редно да викате

Освен ситуациите на бурна радост и възторг, в които насърчавате децата си, викането е оправдано само за да привлечете вниманието им, ако са в непосредствена опасност. Например напълно нормално е да извикате рязко, ако детето не спира преди да пресече пътното платно. Викането е ефективно единствено в подобни критични моменти. Ако се превърне в ежедневие, то напълно губи силата си.

Вече знаете как да спрете да викате на децата си

Вашето дете е безценен дар. Вие носите отговорност за него за един определен период от живота му. Не злоупотребявайте с авторитета си. Когато спрете за равносметка и започнете да контролирате собствените си реакции, животът ще стане много по-лек не само за вас, но и за вашето дете. Поемете контрол над емоциите си и детето ви ще се превърне в най-добрия ви приятел.