Селективен мутизъм или срамежливост

Забелязвате това поведение и около непознати, и около някои членове на семейството. Когато споделите с приятели, те ви казват да не се притеснявате – вероятно е просто период, който детето ви ще надрасне, но родителската ви интуиция подсказва друго. Възможно ли е да е нещо повече? В тази статия ще обясним как да различите селективния мутизъм от срамежливостта.

В тази статия

• Какво представляват селективният мутизъм и детската срамежливост
• Кои са основните разлики?
• Допълнителни ресурси

Какво представляват селективният мутизъм и детската срамежливост

Селективният мутизъм е тревожно разстройство, при което детето не може да общува в определени ситуации (в класната стая или около непознати), но у дома говори без никакви затруднения. Обикновено започва в ранна детска възраст, между 2 и 4 години. Учените все още изследват какво може да го причинява, но мнозина смятат, че роля могат да играят както фактори от средата, така и генетични фактори.

Според healthline.com детската срамежливост, от своя страна, е чувство на страх или неудобство, предизвикано от други хора, особено в нови ситуации или сред непознати. Макар мнозина да смятат, че някои деца просто се раждат такива, проучванията показват, че социалният опит, както и свръхзащитаващите родители, могат да допринесат детето да стане срамежливо.

Често е трудно селективният мутизъм да се различи от срамежливостта. Причината е, че детето със селективен мутизъм проявява поведение, подобно на това на срамежливото дете. Някои от признаците на селективен мутизъм са:

• Плач
• Вцепеняване
• Социална изолация
• Избягване или липса на зрителен контакт
• Детето говори свободно у дома, но не и с други хора (в училище или с непознати). Може да общува с другите и чрез невербални средства или шепнешком.
• Плах темперамент и силна привързаност към родителите/грижещите се

Кои са основните разлики?

Срамежливите деца с времето свикват с новите ситуации, докато децата със селективен мутизъм – не. Например на срамежливото дете може да му е нужна седмица, за да се адаптира и да започне да говори в училище, докато дете със селективен мутизъм често продължава да не говори и след много месеци. Освен това децата със селективен мутизъм често нямат изражение на лицето или изглеждат „като вцепенени“ в определени ситуации. Нещо повече, това разстройство пречи в много сфери от живота – както в ученето, така и в общуването. И ако не се лекува, може да продължи и в зряла възраст.

Допълнителни ресурси

Макар срамежливото дете и детето със селективен мутизъм да проявяват сходни черти, те не са едно и също. Срамежливостта често се разглежда като черта на характера, докато селективният мутизъм е разстройство, което засяга способността на детето да общува в определени ситуации. Ако все още се притеснявате, че детето ви може да има селективен мутизъм, първата стъпка е да поговорите с педиатъра му и с други здравни специалисти. След поставяне на диагноза могат да се използват различни форми на лечение, за да му се помогне. Ако искате да научите повече за селективния мутизъм, ето няколко полезни ресурса:

• Как да помогнете на детето си при селективен мутизъм от Анджела Е. Макхолм, Чарлз Е. Кънингам и Мелани К. Ваниер
• Да разберем Кейти от Адриен Уолидж и Елиса Шипън-Блум
• Преодоляване на селективния мутизъм: практическо ръководство за родители от Ейми Котрба и Шери Дж. Сафър
• Наръчник с ресурси за селективен мутизъм от Маги Джонсън и Алисън Уинтгинс