Селективен мутизъм: въведение за родители

В тази статия ще научите какво представлява селективният мутизъм, как да го разпознаете и как се лекува, а също и кои са някои от митовете, свързани с това разстройство.

В тази статия

• Какво е селективен мутизъм?
• Често срещани митове
• Притеснявате се, че детето ви може да има селективен мутизъм?
• Често използвани методи и техники от здравните специалисти
• • Няколко книги за селективния мутизъм

Какво е селективен мутизъм?

Селективният мутизъм е тревожно разстройство, при което детето не може да говори в определени среди (в класната стая или пред непознати), но у дома общува без затруднения. Обикновено започва в ранна детска възраст, между 2 и 4 години. Макар и рядко, детето може да развие селективен мутизъм и към определени членове на семейството, ако не ги вижда често. Що се отнася до причините за това разстройство, някои изследователи смятат, че роля могат да играят фактори на средата и генетични фактори.

Някои признаци, които може да забележите при дете със селективен мутизъм:

• Говори свободно у дома, но не и с други хора (деца в училище или непознати);
• Избягва зрителен контакт;
• Липса на изражение на лицето в ситуации, които го плашат;
• Социална изолация/отдръпване;
• Плах темперамент;
• Силна привързаност и „залепване“ за родителите или хората, които се грижат за него;
• Тревожност при раздяла;
• Общува с другите невербално или шепнешком.

Често срещани митове

1. Селективният мутизъм е етап, който децата в крайна сметка надрастват.

Това не е вярно! Не става дума за етап, нито засяга само децата. Това е тревожно разстройство, което, ако не се лекува, може да продължи и през юношеството и зрелостта.

2. Селективният мутизъм е форма на аутизъм.

Въпреки че симптомите може да приличат на тези при аутизма, това са различни разстройства. Децата със селективен мутизъм се държат различно в зависимост от средата. В училище може да не говорят, а у дома да са общителни и приказливи.

3. Децата развиват това разстройство вследствие на неглижиране или травма.

Едно от погрешните схващания, които често чуваме, е, че децата развиват селективен мутизъм вследствие на травма. Всъщност проучванията показват, че подобен мит може да навреди, тъй като може да попречи на детето да получи подходящо лечение за действителната си тревожност. (Когато мутизмът се дължи на посттравматичен стрес, детето спира да говори в среди, в които преди това е говорило без затруднения.)

4. И не на последно място: селективният мутизъм е говорно или езиково нарушение.

Това не е говорно или езиково нарушение. Възможно е обаче дете със селективен мутизъм да има и говорно или езиково затруднение.

Детето ви не говори? Попълнете нашия безплатен скринингов тест, за да получите съвети как да му помогнете:

Притеснявате се, че детето ви може да има селективен мутизъм?

Ако имате притеснения, е изключително важно да поговорите с педиатъра на детето и с други здравни специалисти (логопеди и психолози). След поставяне на диагнозата може да се използват няколко форми на лечение, които да помогнат на детето ви. Ефективността им обаче може да зависи от различни фактори, например от това колко години детето се е борило с разстройството или дали има допълнителни проблеми, свързани с говора.

Често използвани методи и техники от здравните специалисти

Ето най-новото за лечението на селективния мутизъм:

Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е терапевтичен инструмент, който здравните специалисти използват, за да помогнат на човека да се съсредоточи върху начина, по който възприема себе си.

Експозиционната терапия (форма на КПТ) е метод, чиято цел е да намали страха, като постепенно излага детето на ситуациите, от които се страхува. Наистина, избягването на ситуации, които предизвикват тревожност у детето, може да изглежда като решение. Нека бъдем честни – самите ние също го правим. Това обаче не е решение, тъй като може допълнително да затрудни поведението на детето и да засили тревожността му.

Постепенното избледняване на стимула (stimulus fading) е техника, при която оставяте детето да общува с човек, с когото говори лесно, и постепенно позволявате на нов човек да се включи.

В някои случаи при по-големи деца с тежки форми на тревожност често се използват лекарства.

Положителното подкрепление е друг инструмент, използван в терапията, за да се насърчи детето да прояви желаното поведение (напр. с играчка, бисквитка или стикери).

Логопедия: Както вече споменахме, селективният мутизъм не е говорно нарушение. Възможно е обаче детето да има езиково и говорно затруднение в допълнение към селективния мутизъм – в такъв случай то ще има нужда от логопедия.

Няколко книги за селективния мутизъм

• Как да помогнете на детето си при селективен мутизъм: практически стъпки за преодоляване на страха от говорене от Анджела Е. Макхолм, Чарлс Е. Кънингам и Мелани К. Вание
• Книга за гласа на Мая от Уен-Уен Ченг
• Преодоляване на селективния мутизъм: практическо ръководство за родители от Ейми Котрба и Шари Дж. Сафър

Ако подозирате, че детето ви може да страда от селективен мутизъм, ранната намеса е много важна. Свържете се с психолог или логопед, за да решите как да продължите. Колкото по-рано предприемете стъпки, толкова повече можете да помогнете на детето си да преодолее трудностите.