Тревожност при раздяла – какво да правите?!

О, да... тревожността при раздяла. Въпреки че е напълно нормална и всяко дете (както и всеки родител) преминава през нея, това не прави справянето с нея по-лесно. 

Според Nanit.com „тревожността при раздяла“ се отнася до важен етап в развитието, който настъпва при повечето бебета на възраст между 6 и 7 месеца, когато те придобиват представа за постоянството на обектите. Ето защо детето ви може да започне безутешно да плаче, когато го слагате да спи, тръгвате за работа сутрин или го оставяте на ясла. 

Знам какво си мислите. Какво всъщност означава постоянство на обектите? Това е сложен термин, който просто означава, че бебето ви разбира, че предметите и хората – като самите вас – продължават да съществуват, дори когато не са в стаята или наблизо. Симптомите на тревожност при раздяла са пряк резултат от този важен нов етап на развитие.

Като родител първо си казвате: „Е, поне им липсвам“, но след това започвате да се чудите дали изобщо някога ще можете да ги оставите сами през следващите 18 години. Бъдете спокойни: това Е само етап и те ще го израснат! 

Хубавото е, че след като се почувстват в безопасност и сигурност, те ще се успокоят и плачът ще спре. Може да са необходими няколко опита, но нещата ще се подобрят. 

Ако предстои да заведете детето си на детска градина, има няколко съвета и трика, с които да си помогнете, така че тревожността при раздяла да не надделее над детето ви.

1. Упражнявайте раздялата

Първоначално оставяйте детето си с друг възрастен за кратки периоди и без да се отдалечавате твърде много. Докато детето свиква с раздялата, постепенно ще можете да отсъствате за по-дълго и да ходите по-далеч.

2. Планирайте разделите след сън или хранене

Бебетата са по-уязвими към тревожността при раздяла, когато са уморени или гладни. Ще им помогне, ако изградите ясен режим и се придържате към него. Децата се чувстват сигурни, когато има предвидимост, а това ще им помогне да не се чувстват изоставени по време на сън. 

3. Създайте бърз ритуал за довиждане

Ритуалите действат успокояващо и могат да бъдат съвсем простички – като специално помахване през прозореца или целувка за сбогом. Важно е обаче да сте кратки, за да можете да преминете към следващата стъпка:

4. Тръгвайте си, без да правите излишна драма

Кажете на детето си, че тръгвате и че ще се върнете, след което просто излезте – не се бавете и не превръщайте момента в нещо грандиозно. Аз прегръщам и целувам дъщеря си и сина си, махам за довиждане и излизам през вратата. Нито едно от децата ми не е имало проблем с това. Забелязвам, че ако се колебая или прекалявам с вниманието, те реагират много по-негативно. 

5. Изпълнявайте обещанията си

За да изгради детето ви увереност, че може да се справи с раздялата, е важно да се върнете в часа, който сте обещали. То трябва да знае, че винаги може да разчита на вас!

6. Запазвайте познатата среда, когато е възможно, и правете новата среда близка

Канете детегледачката във вашия дом. Когато детето е далеч от дома, го насърчавайте да вземе със себе си познат предмет. Ние позволяваме на дъщеря ни да носи плюшена играчка при свекърва ми за следобедния сън, а в детската градина взима любимото си одеяло. 

7. Осигурете постоянен основен грижовник

Ако наемате детегледач, опитайте се да задържите същия човек по-дълго време, за да избегнете липсата на постоянство в живота на детето. Ние заведохме дъщеря ни в детската градина около две седмици преди да започне да я посещава. Учителите предложиха да излезем от стаята и да я оставим да поиграе с другите деца. Тя се справи страхотно. Всъщност изобщо не искаше да си тръгва :( 

8. Сведете до минимум страшните предавания по телевизията

По-малко вероятно е детето ви да изпитва страх, ако предаванията, които гледате, не са плашещи. Дъщеря ми обожава страшни филмчета, но въпреки това се опитваме да ги ограничаваме, за да избегнем проблеми преди сън или когато се сблъсква с нещо ново. 

9. Опитайте се да не отстъпвате

Уверете детето си, че всичко ще бъде наред – поставянето на последователни граници ще му помогне да се адаптира към раздялата. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, особено когато се случи точно преди лягане. Понякога просто трябва да се отдалечите. Стига детето да е нахранено, преповито и в безопасност, е напълно нормално да го оставите да поплаче за кратко. 

Според Nanit.com съществуват няколко различни етапа на тревожността при раздяла. Обикновено тя продължава между две и три седмици и може да се появява отново през ранното детство, както и на по-късен етап. При бебета под две години тя се проявява най-често на следните възрасти: 

• От 6 до 7 месеца: Около тази възраст, а понякога и по-рано, много бебета започват да осъзнават постоянството на обектите. 
• От 9 до 10 месеца: Това е моментът, в който бебето ви започва да разбира много по-добре ежедневния си режим. „Тревожността при раздяла може да се засили около този период, тъй като бебетата започват да разбират социалните ситуации малко по-добре.“ Те вече си дават сметка: „О, сутрин ме оставят на ясла и мама си тръгва за наистина дълго време.“ (nanit.com)
• От 13 до 14 месеца: На този етап бебето ви може да се затруднява да изрази как се чувства, което може да доведе до ново засилване на тревожността при раздяла. През този период то има много добра рецептивна реч – което означава, че разбира какво му говорите, но все още не може да изрази емоциите си. Иска да ви попита: „Защо трябва да ходиш на работа? Защо ме оставяш?“, но не може да го изрече и затова плаче.“

Като родители ние също можем да изпитваме известно безпокойство от раздялата. То няма да е толкова силно, колкото при бебетата, но все пак го изпитваме, когато сме далеч от децата си за по-продължително време. Ситуацията е толкова противоречива, нали? Нуждаем се от почивка, НО щом децата не са наоколо, веднага си казваме: „Е, и сега какво да правя?“ или „Липсват ми!“.

Тревожност при родителите? 

Знам колко ми беше трудно да оставя и двете си деца през първите няколко пъти след раждането им. Раздялата с децата изобщо не е лесна. В главата ми все се въртеше мисълта, че никой не може да се грижи за тях така, както аз или съпругът ми. Ето нещата, които ми помогнаха:

1. Запишете графика за човека, който ще се грижи за детето. Бъдете толкова подробни, колкото е необходимо. Уверете се, че сте описали важната информация и всички медицински данни, които може да му потрябват, докато ви няма;
2. Искайте снимки и съобщения. Действаше ми успокояващо да виждам децата и да знам, че се справят чудесно без нас; 
3. Излизайте само за по няколко часа в началото. Когато за първи път оставихме децата, отсъствахме едва около три часа. Това беше достатъчно време за глътка свобода, но и ми даваше спокойствието, че ще ги видя съвсем скоро. С времето се почувствахме спокойни да ги оставяме и за по-дълго!;
4. Бъдете възможно най-добре подготвени. Приготвях много повече храна и мляко, отколкото беше необходимо. Винаги оставях и допълнителни дрешки за преобличане в случай на неприятни инциденти с памперса. Мисълта, че детегледачът разполага с всичко нужно, значително намаляваше тревожността ми. 

Помнете, че както всичко останало, и това е просто етап. И ние, и нашите деца в крайна сметка ще го преодолеем. Опитайте се да запазите спокойствие и не се страхувайте да потърсите помощ, ако имате нужда от нея!