5 мита за синдрома на Даун

Тъй като приблизително 1 на 700 бебета се ражда със синдром на Даун (тризомия 21), не всеки от нас непременно познава семейство с дете с подобни предизвикателства или специфики в развитието. Тази публикация представя 5 мита за синдрома на Даун и отговаря на тях от личен опит. Надяваме се да помогне на всички с ранната интервенция и приемането на тези прекрасни хора.

Мит №1: Да имаш дете със синдром на Даун е ОГРОМНА тежест за семейството

Факт: Въпреки че е вярно, че допълнителната хромозома може да доведе до повече здравословни тревоги и леки забавяния в развитието, изискващи малко повече лекарски прегледи и терапии, децата със синдром на Даун притежават най-разнообразни заложби и таланти. Те имат уникални характери, които носят още повече радост на семействата им. Обогатяват близките си и обществото със своята индивидуалност и дарби. Съществува и силна общност за подкрепа на семействата на деца със синдром на Даун.

Хората със синдром на Даун имат уникални характери, които носят още повече радост на семействата им.

Мит №2: Децата със синдром на Даун имат тежки изоставания в развитието и интелектуални затруднения.

Факт: Децата със синдром на Даун може да имат физически и когнитивни забавяния, но разполагат с потенциал за големи успехи в своята общност, когато им се предостави възможност. Резултатите от тестовете за интелигентност не са адекватен измерител на способностите на човек със синдром на Даун. Те могат да достигнат високо ниво на умения в много области, които не се измерват с IQ тест.

Мит №3: Всички хора със синдром на Даун са еднакви.

Факт: Когато синът ни се роди, получихме ценен съвет, който запечатахме в ума си и който се доказа във времето. Лекарите ни казаха: „Единственото общо нещо между един човек със синдром на Даун и друг със синдром на Даун е, че имат една допълнителна хромозома.“

Всяко дете със синдром на Даун е уникално, със свои собствени силни и слаби страни, точно както всеки от нас. Те ще имат повече физически прилики със собствените си семейства, отколкото с други хора със синдром на Даун. Да, възможно е да споделят някои характеристики, но не всеки човек със синдром на Даун притежава всички възможни признаци.

Мит №4: Хората със синдром на Даун са винаги щастливи и любящи.

Факт: Макар да е вярно, че синът ни е по-съпричастен към нуждите на другите и се смее много, мога да ви кажа от първа ръка, че той невинаги е щастлив и изпълнен с нежност. Той, както и всички хора със синдром на Даун, изпитва и показва широка палитра от емоции точно както всеки друг. Те имат различни черти на характера и настроения, точно както вие и аз.

https://www.youtube.com/watch?v=HwxjoBQdn0s

Мит №5: Хората със синдром на Даун не могат да водят пълноценен, независим и смислен живот.

Факт: Много деца със синдром на Даун посещават общообразователни училища и учат в стандартни класни стаи заедно със своите връстници с типично развитие. Всъщност проучванията показват множество ползи както за децата със синдром на Даун, така и за техните съученици. Сред тях са по-високи академични успехи, по-добро приемане на различията (и не само), когато тези деца се обучават редом с връстниците си с типично развитие.

Тези млади хора живеят и полусамостоятелно, ходят на балове, учат в колеж, стартират бизнеси, намират работа, която е значима за тях, женят се, отстояват правата си като обществени говорители на различни конференции и политически форуми, и живеят пълноценен и прекрасен живот. Те наистина са безценна част от обществото, когато им бъде дадена възможност да бъдат активни граждани в класната стая, на работното място и в своята общност.

Работейки заедно за оборването на митовете около синдрома на Даун, ние можем да намалим част от страховете, съпътстващи тази диагноза. Когато тези митове бъдат разсеяни, вратите, които могат да се отворят за пълното разгръщане на потенциала на тези хора, ще бъдат безбройни.