Две деца – ще се справя ли?

Исках да напиша тази публикация, за да знаят бъдещите или новите майки, че не сте сами, ако се чувствате така. Също и за да разберете, че ДА, напълно можете да обичате и двете си деца еднакво – всъщност смятам, че обичта ми дори порасна още повече.

Началото

Когато забременях с дъщеря ми Нора през 2016 г., бях развълнувана, нервна и изпълнена с тревога – изпитвах всички онези емоции, характерни за една бъдеща майка за първи път. Бременността ми премина много леко и без усложнения, затова се смятам за истинска късметлийка.

В момента, в който я зърнах, се влюбих безусловно. Обичах я повече, отколкото изобщо съм предполагала, че мога да обичам някого. Въпреки че обожавах Нора и бях поразена от чудото, което двамата със съпруга ми бяхме създали, страдах от следродилна депресия, докато тя не навърши около 9 месеца.

Това беше ужасен, тъмен период от живота ми, който бях безкрайно щастлива, че не преживях отново със сина ми. Връщайки се назад във времето, осъзнавам, че се страхувах да имам друго дете, просто защото не исках отново да изпитам тези чувства.

Това беше една от основните причини да се колебая за второ дете. Не защото смятах, че няма да се справим, а защото се притеснявах да не премина отново през депресията.

За щастие имам невероятен съпруг, който ме подкрепяше през целия път, както и семейство, което беше до мен в моментите, когато имах най-голяма нужда.

Още едно бебе?

Когато Нора беше на около година и половина, започнахме да говорим за второ дете. Исках Нора да има братче или сестриче, защото знаех какви огромни предимства носи това за нея. Щеше да има някого, с когото да расте, да споделя тайни и който винаги ще бъде нейна опора.

Само няколко месеца по-късно отново бях бременна. В мига, в който видях тези две чертички, ме обзе странно чувство. Притеснявах се дали ще мога да обичам второто бебе толкова, колкото обичах Нора. Нора беше моето малко другарче. Тя беше моето мини копие и винаги беше плътно до мен.

По време на бременността ми се стараехме да прекарваме максимално много време с Нора, да я включваме в обзавеждането на стаята му, купувахме ѝ книжки за ролята на голямата сестра и я оставяхме да говори на коремчето ми, когато поиска.

Смятам, че това ѝ помогна ИЗКЛЮЧИТЕЛНО много в подготовката за появата на Никълъс.

Той е тук!

Никълъс се роди през 2019 г., когато Нора беше почти на две години и половина. Той беше съвършен, а онзи страх, че няма да го обичам така, както обичам Нора? Напълно неоснователен. Изчезна веднага щом го прегърнах за първи път.

Ако сте бъдеща майка и се тревожите за същото – недейте! Любовта ви нараства с всяко следващо дете.

Първият път, когато Нора и Никълъс се срещнаха, все още е един от най-скъпите ми спомени. Нора веднага поиска да го гушне и усетих колко спокоен се почувства Никълъс в нейните прегръдки. Тази братско-сестринска връзка се зароди още когато Никълъс беше едва на един ден.

Щом видях как стоят един до друг, разбрах, че всичко ще бъде наред. Тази връзка само се засилва с израстването на Никълъс.

Всъщност начинът, по който Нора се държеше като голяма сестра, направи прехода към две деца много по-лек. Тя искаше да помага със смяната на пелените, носеше му играчки, опитваше се да го утеши, когато плачеше, и го караше да се смее. И до днес има моменти, в които той се успокоява единствено когато тя е до него!

Съвети

В никакъв случай не съм експерт, но мога да ви споделя какво проработи при нас по време на този преход!

1. Отделяйте време насаме с първородното си дете от време на време. Аз или съпругът ми водехме Нора на сладолед, в парка или на някое специално място само с един от нас, за да получи своето индивидуално внимание. Все още правим това, за да знае, че я обичаме точно толкова силно.
2. Прощавайте си. Има дни, в които напълно губя самообладание. След това се чувствам като ужасна майка. Но аз не съм ужасна майка. Всички ние достигаме до предела на силите си, особено когато имаме новородено. Липсва ви сън и не можете дори да дремнете за кратко, когато ви се иска, защото около вас тича палаво малко дете!
3. Снимайте колкото се може повече! Тези моменти отминават прекалено бързо и ще искате да си спомняте колко малки са били децата ви! В трудните дни гледам снимките и си напомням, че всеки труден миг е преходен.
4. Излизайте на разходки. Моите деца обожават да се разхождат и да са навън. Дори с новородено това е напълно възможно! Сложете бебето в ергономична раница или слинг, по-голямото дете – в количката, и подишайте чист въздух!
5. Не се страхувайте да поискате помощ. Разчитахме изключително много на свекъра и свекърва ми и при двете бебета. Може да ви е трудно да се отделите от децата, но повярвайте ми – родителите са много по-добри и спокойни, когато имат малко време за себе си.