Как да ангажираме децата в логопедията

Децата може да смятат, че е скучно, да не харесват логопеда, да не им допадат задачите или да не се разбират с останалите в групата.

Вярвам, че е много ценно и важно ние, като логопеди, да променим начина си на мислене от „защо детето не иска да участва в терапията“ към „какво мога да променя в средата, за да поиска детето да учи?“. Често решението е много лесно, но ако детето не може да обясни какъв е проблемът, то реагира негативно – например като отказва да участва или се държи зле. 

Децата правят само това, което работи за тях или това, на което ние като възрастни неволно сме ги научили в миналото. Ако детето се мушне под масата и откаже да работи, а родителят го прибере вкъщи, детето несъзнателно се научава как да избягва ситуациите за учене. Ако детето има многократен опит със ситуации на учене, завършили с неуспех, не е изненадващо, че ще бъде мотивирано да избяга от тях. Имало е родители, които са ме питали дали да приберат детето у дома, и аз винаги казвам: „Не“. Предпочитам да се справя с една (или четири) трудни сесии, отколкото детето да разбере, че може да избегне терапията. 

И така, ако детето се опитва да избяга или да избегне ситуациите за учене, трябва да направим две неща.

1. Опознайте нещата, които провокират детето ви

Първо, трябва да се уверим, че поведението на детето никога повече няма да доведе до бягство. Как? В началото на всяка терапевтична връзка е важно да внимаваме с изискванията, които поставяме към детето. Трябва да избягваме да му даваме указания да прави нещо, за което нямаме желание или възможност да му помогнем чрез насочване. Трябва да научим неговите отключващи фактори и какво точно предизвиква желанието за бягство. Имах дете, което хукваше навън от стаята веднага щом извадех определена играчка. След като скрих тази играчка, то спря да се опитва да бяга от часовете по логопедия. 

За начало откриваме много и най-различни неща, които мотивират това дете, и му ги даваме безусловно. Тези неща, които детето харесва или за които е мотивирано, се превръщат в потенциални подкрепители. Мотивацията е ключова част от усвояването на всяко умение. 

Ако детето не е мотивирано от нищо, ние няма с какво да подкрепим уменията, на които искаме да го научим. Ако няма подкрепление, няма и обучение. Това могат да бъдат стикери, гумички или избор от кутия с награди. Лично аз се опитвам да избягвам храната като подкрепител!

2. Осигурете възнаграждаваща среда за езиково-говорно обучение

Второто нещо, което трябва да направим, ако детето се опитва да избяга или да избегне ситуациите за учене, е да се уверим, че го учим по начин, по който то може да постигне успех. 

Като човешки същества обикновено сме склонни да се наслаждаваме на нещата, в които сме добри, и да избягваме тези, в които не сме. Когато децата имат говорна апраксия, ние изискваме от тях да правят нещо, което им е изключително трудно. Колкото по-големи са децата, толкова по-голям опит имат с неуспеха при опитите си да говорят. Ето защо трябва да предоставяме модели и насоки, които те могат успешно да наподобят, и силно да насърчаваме всеки техен опит за целевия звук или движение.

Трябва да обърнем внимание и на родителите. Вие сте най-важният човек в живота на своето дете. Ние, като логопеди, трябва да ви обучим и насочим как най-добре да помагате на детето си у дома. Всяко общуване е възможност за детето ви да учи, затова се уверете, че всеки близък човек в живота му го учи на това, което вие искате то да усвои. 

Колкото и да е трудно, всички трябва да бъдат непоколебими. Ако логопедът дава положително подкрепление и се опитва да спре нежеланото поведение, важно е този подход да продължи и у дома. Знам, че това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Например, ако се опитвате да премахнете изблиците на гняв преди сън, защото детето не иска да остане в леглото си, каквото и да предприемете за една вечер, трябва да бъдете последователни. Това важи дори и ако то крещи и изпада в пълна истерия. 

Последователността е от ключово значение при всеки вид терапия, не само при логопедията. Поискайте съвети от своя логопед относно стратегии за мотивация и дейности, които можете да правите у дома, за да поддържате интереса на детето си. 

Съвсем честно казано, ако няма подобрение при терапията, бих препоръчала смяна на специалиста. Понякога децата просто не си допадат с определени логопеди и в това НЯМА НИЩО ЛОШО! Това няма да нарани чувствата на вашия логопед, случва се! По-добре е да установите това навреме и да коригирате ситуацията, отколкото да упорствате твърде дълго и детето ви да не напредва толкова бързо!