Какво представлява синдромът на дефицит на вниманието?

Децата, диагностицирани със синдром на дефицит на вниманието (ADD), могат също така да започнат да проявяват признаци на проблеми с четенето и ученето, след като тръгнат на детска градина или училище. 

Много родители ме питат каква е разликата между трите различни типа ADD (да, има три типа) и какво могат да направят у дома, за да помогнат на детето си. Тази статия разглежда точно тези въпроси и дава по-задълбочен поглед върху това състояние.

Каква е разликата между ADD и ADHD?

Децата с ADD могат да имат обучителни трудности и често са изложени на риск от повтарящи се проблеми с дисциплината в училище. Това са децата, които казват: „Знаех, че е грешно, но просто не можах да се сдържа“. Всъщност както възрастните, така и връстниците им могат да решат, че тези ученици са мързеливи поради тяхната разсеяност и неизпълнение на поставените задачи.

Въпреки че ADD се среща изключително често, все още битуват погрешни схващания за него. Хиперактивността също може да бъде компонент на това състояние – синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD), и да включва поведенчески проблеми.

Видове ADD/ADHD

Съществуват три типа ADD/ADHD, които причиняват сходни симптоми и при всички има проблеми с вниманието, но основните разлики се състоят в другите поведения, съпътстващи неспособността за концентрация.

1. ADHD-HI (с преобладаваща хиперактивност и импулсивност) – Децата с тази диагноза не само изпитват затруднения да внимават в училище, но също така могат да бъдат хиперактивни и импулсивни. Това са децата, които просто не могат да седят мирни, каквото и да опитате, и казват или правят първото нещо, което им хрумне (дори и да е лоша идея); 
2. ADHD-I (с преобладаващ дефицит на вниманието) – Това състояние се среща по-често при момичетата. Те са изключително разсеяни, особено когато наоколо има множество странични фактори; 
3. ADHD-комбиниран тип – Вероятно вече се досещате от името, но децата с този тип ADHD проявяват симптоми и на трите разновидности. Децата с комбиниран тип имат най-висока честота на проблеми с дисциплината, ако състоянието не бъде диагностицирано и лекувано.

Диагностициране

Ако подозирате, че детето ви има ADD със или без хиперактивност, говорете с училищния психолог, учителя или лекаря на детето за подходящ план за действие. Ако имате каквито и да било притеснения, започнете тези разговори още днес.

Вашият педиатър може да препоръча консултация с детски психолог, който да проведе официално обследване, за да установи дали детето отговаря на критериите за ADD и къде точно в спектъра попада. Това тестване не само помага да се разграничи ADD от други проблеми, водещи до трудности с уроците, но е и част от проследяването на реакцията на детето към терапевтичните мерки във времето.

Ако детето ви получи диагноза, лекарите най-вероятно ще препоръчат медикаменти за контрол на симптомите. Всъщност лекарства се предписват на 88% от децата с диагноза ADD/ADHD. Налични са няколко различни вида медикаменти, така че ако единият не действа, вашият лекар най-вероятно ще премине към друг.

Важно е да запомните, че детето ви трябва да бъде прегледано отново, когато навлезе в пубертета. Тялото му ще се промени значително през този период и това, че дадено лекарство е действало успешно от петгодишна възраст, не означава, че ще продължи да работи и след този ключов етап от живота му. 

Медикаментите не са единствената възможност за терапия. Повечето лекари ще ви посъветват да опитате обучение за поведенческа модификация. Консултант със специализация в ADD/ADHD може да ви помогне с това. Можете също да обмислите и промени в хранителния режим.

Изследванията показват, че протеините са от съществено значение за децата в училищна възраст. Те трябва да приемат между 28 и 45 грама протеин на ден, което повечето деца не правят. Някои проучвания посочват, че елиминационните диети (изключващи млечни продукти, пшеница/глутен, яйца и царевица) водят до положителни промени при деца, диагностицирани с ADD/ADHD. 

Страхът от лепене на етикети

Присъствала съм на много срещи за изготвяне на индивидуален образователен план (ИОП), на които сме изключвали нарушения на слуховата преработка или на езиковата преработка и сме стигали до извода, че детето има ADD или ADHD. Реакцията, която най-често виждам у родителите, е непреодолимо чувство на тъга и страх. Някои родители се опасяват, че ако детето им бъде изследвано за ADD, ще му бъде лепнат „етикет“.

Като родители обаче вие можете да направите много, за да предотвратите това. Важно е да разговаряте с детето си, за да разбере то, че не прави нищо лошо с това, че се бори с ADD. Напротив – вашата задача като родители е да му помогнете да усвои уменията, които ще му позволят да учи възможно най-леко с оглед на неговата уникална индивидуалност.

Адаптации в класната стая

Ако детето ви е диагностицирано с ADD или ADHD, е важно за него да бъде изготвен индивидуален образователен план (ИОП) и то да бъде класифицирано с оглед на специфичните си здравни нужди. С тази диагноза то може да се възползва от редица облекчения и модификации в класната стая в подкрепа на академичния му успех. Тези модификации могат да включват:

1. Удължено време за тестове с помощта на ресурсен учител за придържане към задачата;
2. Предоставяне на допълнително време за отговор; 
3. Установяване на зрителен контакт, преди да се премине към изпълнение на задачите;
4. Място в класната стая – точно пред говорещия;
5. Тестове: предоставяне на списък с ключови думи или разрешаване на използването на формули;
6. Електронни учебници или допълнителен комплект учебници, за да се намали рискът от пропуснати домашни работи;
7. Писмени инструкции към домашните паралелно с устните в случай на по-слаба памет.

Макар че понякога е трудно, всякакви дразнители и разсейващи фактори трябва да бъдат сведени до минимум. Това важи както за класната стая, така и за домашната среда. Особено важно е в моментите, когато детето трябва да учи.

Освен това хвалете и поощрявайте положителното поведение, когато то е налице. Ако детето ви седи и учи в продължение на 15 минути, дайте му почивка, когато поиска. То ще има нужда от тези чести паузи, за да може умът му да се отпусне. 

Движението е от ключово значение за тези деца. Осигурявайте им кратки физически паузи в класната стая или у дома. Упражненията повишават нивата на допамин и норепинефрин, които обикновено са по-ниски при учениците с ADD/ADHD, и подобряват концентрацията, самоконтрола и настроението. 

Не се притеснявайте да предложите някои от тези адаптации, когато се срещате с учителите или с екипа за подкрепа за личностно развитие. С правилната подкрепа детето ви ще усвои стратегии, с които да компенсира своите слаби страни!