Разстройство на слуховата обработка

Според обзора на Geffner и Kessler разстройството на слуховата обработка (APD) се отнася до „това, което мозъкът прави с онова, което ушите чуват“.

Един пример: възрастна баба пиела чаша кафе и седяла с малкото си внуче. Когато стигнала до дъното на чашата си, намерила малко зелено войниче играчка на дъното на чашата за кафе. Тя погледнала внука си, а той се усмихнал и казал: „Виждаш ли, бабо, точно както по телевизията – най-хубавото събуждане е с войничета в твоята чаша.“

Слухът е много сложен процес. Това, което нашите уши и мозък правят, за да чуят и обработят информация за кратко време, е поразително. Ние използваме слуха си, за да общуваме, да се учим и да взаимодействаме с различните среди, в които попадаме.

Изследванията показват, че слухът, особено при децата, е от решаващо значение за езиковото развитие и ученето. Обучението, изискващо слухова обратна връзка, съставлява 75-80% от цялото преподаване в класната стая. Това означава, че традиционното академично обучение приема за даденост, че всички деца могат да чуват, да се фокусират и да разбират гласа на учителя.

През годините разстройството на слуховата обработка (APD) започна да придобива все по-широка популярност. За съжаление, липсва яснота относно диагностицирането и лечението на APD. Едно от първите недоразумения е свързано със съкращението, използвано за разстройството – дали става дума за централно разстройство на слуховата обработка (CAPD) или APD. И двете съкращения описват едно и също разстройство и хората ги използват като взаимозаменяеми.

Какво представлява APD?

Katz, Stecker и Henderson (1992) описват разстройството на слуховата обработка като „това, което правим с онова, което чуваме“. То представлява способността на мозъка да обработва входящите слухови сигнали. Когато информацията навлезе в мозъка, той анализира честотата, интензитета и темпоралните (времевите) характеристики на звука. Когато дете получи диагноза APD, това означава, че има дефицит в способността на мозъка да интерпретира тези характеристики.

Използваме шест определени слухови умения за обработка на звукова информация, идентифицирани от работната група на ASHA (Американската асоциация за реч, език и слух) през 1996 г.:

1. Локализация/латерализация на звука: способността да се определи откъде идва звукът.
2. Слухова дискриминация: способността да се чува разликата между сходни звуци.
3. Разпознаване на слухови модели: способността да се различават високи и ниски тонове и модели.
4. Влошаване на възприятието при конкуриращи се акустични сигнали: затруднено слушане при фонов шум (напр. чуване на събеседника ви в ресторант).
5. Влошаване на слуховото възприятие при деградирали акустични сигнали: затруднено слушане в не съвсем идеални условия (напр. в класни стаи).
6. Темпорални аспекти на слуха: таймингът и синхронизацията на слуховата информация.

Разстройството на слуховата обработка не е загуба на слуха и не може да бъде установено с обикновен тест за слух („вдигнете ръка, когато чуете звука“). Честотата на това разстройство е 3-5% от популацията в училищна възраст. Съществува полово съотношение от две засегнати момчета на всяко момиче.

Засегнати умения

Уменията за слухова обработка влияят върху способността на детето да чува и разбира думите ясно. Това може да засегне и експресивните и рецептивните езикови умения на детето, паметта, вниманието и познавателните способности.

Нарушените умения за слухова обработка могат да доведат до това детето да чуе думата „кос“ вместо „нос“. Това със сигурност ще се отрази на способността му да научи значението на думите. Детето трябва да е на възраст между 6 и 7 години, за да получи надеждна диагноза за разстройство на слуховата обработка. Аудиолозите обаче могат да използват определени скринингови инструменти още на 4-годишна възраст, които да подскажат дали детето е „в риск“ от развитие на APD.

Признаци и симптоми на APD

Децата с APD проявяват поведенчески модели, които първоначално проличават в уменията им за слушане. Тези проблеми могат да подсказват и за други състояния като обучителни затруднения, езикови нарушения, дефицит на вниманието и други забавяния в развитието. Дете с разстройство на слуховата обработка може да прояви следните трудности:

• Трудности при четене и правопис,
• Запомняне на повече от едно указание наведнъж,
• Чувствителност към силни звуци,
• Бавен или забавен отговор в сравнение с пълната липса на отговор,
• Поддържане на фокус, когато се намира в среда с фонов шум,
• Разбиране на хумор или сарказъм, който се „долавя“ чрез интонациите и гласовите нюанси,
• Разбиране на хора с акцент или такива, които говорят бързо,
• Разпознаване на посоката, от която идва звукът.

Как се прави оценка за разстройство на слуховата обработка?

Аудиологът (специалист по слуха) е единственият медицински специалист, който може да диагностицира разстройство на слуховата обработка. За съжаление, не всички аудиолози разполагат с необходимото оборудване или обучение за оценка на APD, така че е важно да проверите това, когато се обаждате, за да запишете час. Аудиологът може да диагностицира разстройството, като използва няколко инструмента за тестване, които изследват познавателните способности, вниманието, паметта, семейната история, образователното ниво на детето и др.

Защо да направите оценка?

1. За да се установи дали е налице разстройство и ако е така, каква е неговата тежест. Това ще помогне на детето в неговата училищна и домашна среда. Ако се оценява юноша, тази информация е от решаващо значение, за да му помогне да разбере защо изпитва затруднения и защо се прилагат определени промени и адаптации.
2. За да се изключи разстройството като фактор за предизвикателствата пред детето. Ако оценката не доведе до диагноза APD, за семейството е важно да получи насоки и препоръки в търсенето на правилната диагноза.

Терапия при разстройство на слуховата обработка

Всяко дете е различно, което означава, че терапевтичният план за APD за всяко дете също ще бъде индивидуален. Един от специалистите, които задължително трябва да бъдат включени в терапевтичния план, е логопед. Това може да се осъществи в рамките на училището или при частен специалист.

В много страни APD не се признава като състояние за официална ресурсна помощ в класната стая, което означава, че детето може да не отговаря на условията за специален индивидуален образователен план (IEP). Въпреки това детето може да попадне в категорията на „комуникативни нарушения“, като по този начин получи право на сесии с логопед в училище. Сесиите обикновено са с продължителност 30-40 минути и може да не са достатъчни за някои ученици. Някои деца може да се нуждаят от по-интензивна, индивидуална частна логопедия.