Коронавирусът не е състезание и вие не се проваляте като майка

Ще бъда честна с вас и ще ви кажа, че щом всичко това започна, гледах как майките публикуват цветно кодирани графици за малките си деца и веднага си помислих: „Боже мой. Аз съм от онези родители, които никога не биха спазвали такъв график, защото обичам спонтанността и да живея за мига. Но съм и родител, който изпитва огромен стрес от това дали децата ми се развиват когнитивно правилно.“

Натиск? 

Не знам на кого му хрумна да оказва такъв натиск върху родителите, но, по дяволите, това е просто ужасно. Разговарям с някои от приятелките ми майки, които се чувстват така, сякаш през повечето дни се провалят напълно. Те виждат деца, които се наслаждават на всички тези забавни цветно кодирани занимания, семейни вечери, време за приказки и целувки за лека нощ с малчугани, които си лягат още от първия път, щом ги помолят. След това се гушкат със съпрузите си и се сближават отново, защото по телевизията няма спортни мачове, които да отвличат вниманието им.

Може ли обаче да бъдем честни поне за секунда? Някъде между красиво режисираните снимки и мемета от типа „подарявам си детето“ се крие истината. ВСИЧКИ СМЕ ЗАЕДНО В ТОВА. ❤️

Едновременно е и по-лесно, и по-трудно, отколкото всички си мислехме, че ще бъде. Повечето от нас преживяват малки победи и големи провали на всеки час. Повечето от нас имат по едно-две деца, които „схващат нещата“, и поне едно, което категорично отказва да играе по правилата.

Повечето от нас преживяват моменти на близост и сплотеност, които никога няма да забравят, примесени с моменти на гняв, които бихме искали да върнем назад. Повечето от нас са по-добри родители, отколкото някога сме смятали за възможно през половината от времето, а през другата половина се чудят как един час пред екрана толкова бързо се превърна в три.

А сега нека добавим и работата от вкъщи към всичко това. Как да се справим с всичко? Дали отдаваме достатъчно енергия и време на една или друга сфера? О, да – трябва и да чистим къщата, и да приготвяме храна и междинни закуски за семействата си.

Ние сме майки

Не знам за вас, но в някои сутрини се събуждам с толкова краткосрочни цели в главата:

Като майки, всяка сутрин слагаме усмихнатото лице, запазваме външно спокойствие, показваме онази нагласа „аз мога да се справя“, въпреки че сме невероятно тревожни и несигурни. Правим най-доброто според ситуацията и наистина се наслаждаваме на моментите, но също така се тревожим за работата и парите, за училището и бъдещето, и балансираме между семейството и работата от вкъщи. Не знаем как да се ориентираме в тази следваща глава или как тези няколко месеца могат да променят живота ни завинаги. Дали децата ни ще се изнервят всеки път, когато някой се изкашля или кихне пред тях? Дали НИЕ ще се изнервяме всеки път, когато това се случи с нас?

Иска ни се да искаме да забавим темпото и да направим промени, но донякъде ни харесваше онзи лесен, забързан живот, който сега изглежда толкова далечен. Мисълта, че не правим достатъчно, че никога няма да бъдем достатъчно добри, отново надига грозната си глава, докато гледаме всички страхотни безплатни ресурси, от които не се възползваме, и незадоволителната училищна работа, свършена само наполовина. И боже, колко много ни липсва нашето „село“ от помощници. Тъкмо бяхме свикнали да разчитаме на тях, когато не успяваме, а сега те изведнъж изчезнаха.

Всичко е наред

Това, което искам да запомните, е, че всичко е наред. Ако днес детето ви е прекарало повече време пред екрана от обикновено, това няма да му навреди. Всички имаме такива дни. Ако имате нужда от минутка, час или дори цял ден за себе си, това също е напълно нормално. Аз определено имам нужда от това. Трябват ми 45 минути упражнения на ден и малко време само за мен, за да бъда добра майка. По-търпелива, грижовна и разбираща съм, когато имам това време. НЕ СЕ ЧУВСТВАЙТЕ ВИНОВНИ ЗА ТОВА!

https://www.instagram.com/p/B-7H5U1D4w-

Не е нужно всички да изпитваме едни и същи неща, за да бъдем добри родители. Коронавирусът не е състезание за това кой обича майчинството или децата си най-много. Не е надпревара за това кой ще е най-организираният и продуктивен или пък най-готиният и спокоен родител. Не е съревнование кой може да обучава най-добре или кой може да захвърли всички правила през прозореца без никакво чувство за вина.

Затова спрете да се сравнявате, спрете да се самообвинявате, спрете да се тревожите и започнете да се потупвате по рамото за това, че преминавате през неизвестното с грация и малко повече шоколад. Децата ви виждат как се развивате, как се справяте с предизвикателствата и как обичате смело – какви късметлии са само! Искам да започнете да изпитвате радост от малките победи и да правите повече от онова, което ви прави щастливи в родителството.