Могат ли децата от аутистичния спектър да имат говорна апраксия?

Първо и най-важно: на детето ви може да бъде поставена диагноза аутизъм И същевременно да има говорна апраксия. Могат ли двете състояния да се проявят независимо едно от друго? Да. Изследванията обаче показват, че при децата от спектъра съществува повишен риск от поява и на говорна апраксия.

Апраксията е сравнително рядко разстройство, но въпреки това засяга около 65% от децата с аутизъм (Autism Speaks). Това откритие подтиква родителите, чието дете има поставена диагноза за едното състояние, да направят оценка и за другото. Това важи с особена сила, ако детето ви не отбелязва напредък в комуникативните си цели.

Разпознаване на говорната апраксия

Какво представлява тя? Как да разбера дали детето ми има апраксия? Децата с апраксия се затрудняват да координират движенията на езика, устните, устата и челюстта си, за да произвеждат ясни и постоянни говорни звуци. Затова всеки път, когато казват дадена дума, тя може да звучи по различен начин – буквално всеки път.

https://www.youtube.com/watch?v=x15nL_MicOw

Гледайте това видео за повече информация относно детската говорна апраксия (CAS)

Поради тази непоследователност дори за родителите – които най-добре познават особеностите в говора на своето дете – може да бъде трудно да го разберат. Това означава, че за непознати хора, като например продавачката в магазина или учителката, ще бъде още по-трудно да разберат какво се опитва да каже детето ви.

Дори за специалистите може да бъде предизвикателство да определят защо детето изпитва трудности с говора. Това предизвикателство се усложнява още повече, когато то има нарушение в развитието като аутизъм, което също е свързано със затруднения в общуването. Ето защо не съм изненадана, че медицинският специалист в посочения случай не е бил сигурен кое разстройство е причина за комуникативните проблеми.

Ако имате въпроси или притеснения, от изключителна важност е да потърсите консултация и оценка от логопед. Тези специалисти са обучени да разпознават ключовите признаци на всяко състояние, за да установят какъв е първоизточникът на проблема. Те също така могат да изготвят специализиран и индивидуален план за вашето дете, насочен към конкретни цели.

Какво да очаквате по време на обследването

Както споменах по-рано, логопедът ще търси определени поведения, за да разграничи апраксията от други комуникативни нарушения. Някои от тези ключови елементи могат да включват:

По време на оценката логопедът ще прегледа и орално-моторната сила и движенията на детето. Това включва оценка на движенията на челюстта, устните и езика. Специалистът може да помоли детето ви да преглътне, да раздвижи езичето си, да събере устнички, да се усмихне, да оближе близалка и т.н., като същевременно проверява координацията на мускулните движения.

Цялостната оценка включва и изследване на слуха на детето, неговите вербални и невербални комуникативни умения, както и способността му да имитира и да реагира на инструкции. Резултатите от тези изследвания могат да дадат важни насоки за разработването на терапевтичния план за вашето дете.

7 говорни дейности, които можете да правите у дома

Въпреки че специалистите са основният източник на терапия за вашето дете, също толкова важно е вие да работите върху тези умения у дома и в ежедневна среда.

2. Използвайте различни обикновени предмети, за да усилите или промените гласа си по начин, който привлича вниманието на детето.

Например кажете нещо на детето през празна ролка от кухненска хартия или с приложение за промяна на гласа. Вижте дали детето ви ще реагира или ще издаде звук в отговор. Похвалете всяко усилие. Вашата цел е взаимното подражание.

4. Вложете вълнение в думите си!

Наблягайте на звуците в началото или в края на думите. Отново целта ви е да накарате детето да ви обърне внимание и да повтори.

6. Често повтаряйте „основни думи“ в просто изречение или докато описвате някакво действие.

Правете това, докато общувате с детето по забавен начин. Например, когато правите сапунени балони, използвайте и наблягайте на ключови думи като „балон“, „духай“ и „пук“.

Фокусирайте се върху едни и същи думи при едно и също занимание всеки ден. Използвайте прости думи. Правете изреченията кратки. Направете пауза, преди да повторите действието или да дадете желания предмет, за да насърчите детето да повтори думата.

7. Насърчавайте имитацията чрез песнички.

Много песнички са съпроводени с движения: „Ако си щастлив, пляскай с ръчички“ (пляскай с ръчички, тропай с крачета) и др. В музиката има нещо, което завладява децата по такъв начин, че ги кара да следят устата и движенията ви.