Подкастът Turn Autism Around: Приложението Speech Blubs при аутизъм

Този подкаст е създаден и публикуван от Mary Barbera.

https://www.youtube.com/watch?v=deCYNB3o12U

Мери: Слушате епизод номер 102 на подкаста Turn Autism Around, аз съм вашата водеща д-р Мери Барбера. Днес имам за вас една съвсем различна тема. На гости ми е съосновател на приложение, предназначено за деца с аутизъм. Името му е Митя Мавсар и е от Словения. Той е баща на четири момчета, съпруг и съосновател на компанията Blub Blub Inc. Техните продукти, Speech Blubs и Reading Blubs, стартираха през 2017 г. и вече са помогнали на над три милиона деца с говорно изоставане, аутизъм, както и със състояния като синдром на Даун. Днес ще си говорим за самото приложение. Ще обсъдим също видео моделирането, екранното време, споделеното внимание, хиперлексията и разбира се – как да стимулираме проговарянето с помощта на Speech Blubs. Нека да преминем към това вълнуващо интервю с Митя Мавсар.

Мери: Много ти благодаря, че си с нас днес, Митя.

Митя: Благодаря за поканата.

Мери: Разкажи на нашите слушатели малко за себе си, за да дадем старт на епизода. Обикновено започвам с въпроса как хората са попаднали в света на аутизма, но ти всъщност не си част от него. Така че просто сподели малко повече за себе си и как се насочи към създаването на това приложение.

Митя: Разбира се. В момента съм в Словения, тук сме под пълен локдаун. Всичко започна оттам, че като малко момче имах проблеми с говора. Мисля, че когато бях на четири години, никой всъщност не разбираше какво казвам. Затова тръгнах на логопедия. Повечето неща бяха коригирани. Вероятно ще забележите какво не е успяло да се оправи или подобни детайли.

Мери: Нямам представа, на мен ми звучиш чудесно.

Митя: Добре, благодаря. Но знаете ли, едно артикулационно нарушение остана с мен вероятно чак до шестнадесетата ми година. Така че логопедията беше истинско спасение за мен, защото в тийнейджърските години децата понякога могат да бъдат доста жестоки. Когато го преодолях, това повлия изключително много на самочувствието ми и на бъдещото ми личностно развитие. След това започнах работа в сферата на интернет технологиите. Като дизайнер на потребителско изживяване (UX) изградих кариера от около 15 години. Работихме с много различни стартъпи. В един момент осъзнах, че би било прекрасно да създам свой проект, свързан с нещата, които ме вълнуваха тогава. Интересувах се силно от психология, включително детска психология, тъй като по онова време вече имах две деца.

Началото на приложението Speech Blubs

Митя: Сега вече имам четири деца, нещата се промениха. Имаме и много повече потребители в сравнение с времето, когато бяха само две. Но всъщност ето какво се случи: срещнах едно момче, което тогава беше на 20 години. Аз бях на 33, а той участваше в една програма. Роди се идеята: какво ще стане, ако помогнем на децата с приложение – на деца с говорни затруднения, без конкретно заболяване? Идеята беше да се задвижва нещо с гласа на детето. Тоест, приложение с гласово управление – например издаваш звук и на екрана се появява топка или анимация.

Митя: Това момче дойде при мен и каза: „Ти си опитният тук, можеш ли да ми помогнеш с концепцията и проекта?“. Аз отвърнах: „Разбира се, нека първо направим проучване“. Нямах никакъв опит в областта на логопедията. Имах опит само като дете при логопед, но това не се брои. Не бяхме сигурни в познанията си и се чудехме дали изобщо да навлизаме в тази сфера. Затова първо се срещнахме с логопеди в Словения, а след това заминахме за Щатите. Показахме първоначалния си прототип на много логопеди в Калифорния. Бяхме убедени, че в този голям американски свят, в Силициевата долина, технологиите вече са навлезли навсякъде. Но местните терапевти първоначално подходиха типично по американски – казваха „страхотно е, невероятно е“, но всъщност смятаха, че екранното време и логопедията не вървят ръка за ръка.

Митя: Бяхме раздвоени дали изобщо ще се получи. Върнахме се и решихме все пак да опитаме, макар в началото да не изглеждаше като добър бизнес модел. Усещахме обаче, че сме длъжни да го направим. Щяхме да направим нещо добро за децата и обществото – има толкова много стартъпи, които просто въртят пари, а да помогнеш на децата носеше истински смисъл. Продължихме напред, но първоначалната идея с анимациите пропадна, тъй като в района нямаше аниматори – всички работеха за най-популярния нов стартъп в града. Тогава ни хрумна: а защо просто не заснемем истински деца? Защо да не направим нещо напълно естествено? Да заснемем деца и малчуганите да повтарят след тях от екрана.

Митя: Влязохме в студиото – и тук има една много любопитна история. В студиото с нас имаше логопед, а децата застанаха пред камерата. Правехме съвсем базови упражнения, не съм сигурен за точния термин, но бяха орално-моторни упражнения. Неща, които правим непрекъснато. Мнозина казват, че те не водят директно до говорни звуци. Както и да е, бяхме в студиото и детето пред камерата показваше едно много просто упражнение. Беше нещо като: „имитирай рибка, готово ли е?“.

Мери: Просто отваряне и затваряне на устата.

Митя: Точно така – отваряне и затваряне. Мислехме да наречем това упражнение „рибка“. И така, бяхме в студиото и гледахме първото видео, което някога бяхме заснели – бяхме аз, Йерней (нашият главен изпълнителен директор и съосновател), родители и терапевти. Гледаме записа и изведнъж Йерней ме поглежда и казва: „Погледни наоколо! Всички го правят!“.

Митя: И абсолютно всеки в студиото имитираше рибката. Беше невероятно забавно. Тогава си казахме: „Попаднахме на нещо истинско!“. Не знаехме, че това се нарича видео моделиране. Не го направихме нарочно, просто видяхме, че работи безотказно.

Мери: И оттам проектът потръгна. А това беше само преди няколко години – пуснахте Speech Blubs през 2017 г.

Митя: Да, пуснахме Speech Blubs през 2017 г. През 2015 г. пуснахме версия на словенски, само за да тестваме с родители и деца.

Мери: Само на два езика ли беше тогава?

Митя: Не, словенска версия всъщност вече дори няма. Последвахме развитието на пазара – в Словения, както се досещате, сме едва двумилионна държава. Мисля, че имахме общо около 150 регистрирани логопеди.

Митя: Това реално не е пазар. Затова се свързахме с американски продуцент, който засне видеа в САЩ с американски деца. Подбирахме и преглеждахме децата заедно с логопед – мисля, че за всяко видео имахме по трима различни логопеди, които да ги оценяват. Така пуснахме версията за САЩ. След това получихме отзиви от британски родители, че думите в приложението не звучат на правилен британски английски. Затова създадохме версия за Великобритания, а след това испански, португалски и френски вариант. Сега всички тези езици са достъпни в приложението, така че детето може да учи и втори език с него.

Видео моделирането и Speech Blubs

Мери: Уау. Разгледах приложението и знам, че до момента имате над три милиона потребители. В основата му са истински деца, които издават звуци – например животински звуци като маймунка, след което се появява анимирана маймунка, детето на екрана издава звука, а детето от другата страна трябва да го повтори. Докато го прави, има ленти за напредък. Едновременно е комплексно и много простичко – перфектен баланс между двете. Но ти спомена видео моделирането. Самата аз съм правила видеоблог по тази тема, ще сложим линк в бележките към епизода. Знам, че това е научно доказан подход. Би ли обяснил накратко на нашите слушатели какво представлява видео моделирането?

Митя: В реалния живот, за да усвоите реч, език или каквито и да било социални умения, трябва да сте сред хора, да ги наблюдавате и да следите лицата им. Ако детето е от аутистичния спектър, то често не проявява такъв интерес към лицата. Това, което направихме с приложението, е нещо напълно естествено. Видео моделирането е научно доказан метод, стъпващ върху невробиологията на огледалните неврони. Когато наблюдаваме други хора, нашият мозък активира същите процеси, които протичат и в техния.

Мери: Като огледален образ – когато се погледнеш в огледалото, огледалните неврони се активират, не само когато говориш.

Митя: Точно така, и не само това. Ако отворя устата си в момента, в моя мозък има конкретен импулс, който е задействал това движение. И във вашия мозък, само докато ме наблюдавате, се активира същата зона. Така че, дори само да ви гледам как кимате или правите нещо, моят мозък повтаря действието на вашия. Доказано е, че именно така учим – чрез наблюдение. В нашето приложение е пълно с видеа на деца и дори детето потребител да не имитира веднага, а само да наблюдава малките „учители“ на екрана, методът пак работи. Знаем това, защото в самото начало имахме една огромна мотивация – поне за мен и за целия екип.

Митя: Това беше терапевтката, с която работехме тогава. Тя работеше много с деца от аутистичния спектър и със синдром на Даун. Имаше едно момченце със синдром на Даун и с прояви от спектъра. При всяка терапия то носеше очила, сваляше ги след 30 секунди, хвърляше ги и отказваше да съдейства. Тогава му показаха приложението.

Митя: Беше много мило дете, на около пет или шест години, напълно невисокоговорящо. Когато му дадоха iPad-а – а децата със синдром на Даун са изключително любвеобилни – то буквално прегърна таблета. Този iPad и приложението Speech Blubs се оказаха ключът към него. Майка му се упражняваше с него по 20 минути на ден. Спомням си, че след шест месеца то дойде в офиса ни – от време на време ни посещаваше. И за първи път ме погледна право в очите.

Митя: Започна да общува с жестове. През първия месец дори не участваше активно, а просто наблюдаваше децата в приложението. Но след това буквално разцъфна – беше прекрасно да се наблюдава.

Мери: Да. По-рано спомена нещо важно – че децата с аутизъм често не гледат към лицата. Наскоро записах епизод на подкаста, мисля, че беше номер 93, към който също ще сложим линк. Той е посветен на работата на д-р Ами Клин от университета „Емори“. Той е световноизвестен изследовател на аутизма, който наскоро публикува нови проучвания. Той изследва проследяването на погледа при деца с аутизъм, при типично развиващи се деца и при близнаци – еднояйчни и двуяйчни. Открива, че бебетата и малките деца, които впоследствие получават диагноза аутизъм, не се фокусират върху лицата на хората, върху социалното взаимодействие и невербалните знаци. Той показва например видео с две малки деца, играещи в детска количка с вратичка, която се отваря и затваря. Погледът на типично развиващите се деца следи своеобразния „конфликт“ между двете: „Искам вратата отворена, искам вратата затворена“. Докато децата с аутизъм или тези, които по-късно са диагностицирани, следят единствено механичното отваряне и затваряне на вратата, пропускайки цялото социално взаимодействие.

Гледната точка на Speech Blubs относно екранното време

Мери: И това, което д-р Клин каза, беше: ако това се случва само за пет минути, през които те пропускат хиляди социални взаимодействия, светкавичен зрителен контакт, обръщане, намръщено лице и съпротива, тогава ако са изложени на много екранно време – особено такова, показващо социални ситуации, но те се фокусират върху грешните детайли – това наистина може да се превърне в проблем. Преди години направих и видеоблог, озаглавен „Екранното време и защо не бих се отказала напълно от него“. А вие по-рано споменахте, че някои логопеди са на мнение, че трябва напълно да избягваме екраните. Дори по време на световната изолация заради COVID-19 хората повтаряха, че искат да се отърват от тях. На практика е невъзможно да избягаме напълно от екранното време, но трябва да заложим на умно екранно време. Споменахте малко по-рано за това. И така, как вашето приложение и използването му се различават от това просто да оставим децата пред телевизора или таблета с часове всеки ден?

Митя: Току-що гледах документален филм, в който се казваше, че средно децата в предучилищна възраст прекарват пред екрана от четири до шест часа на ден, като в Щатите положението се смята за най-тежко – средно по шест часа. Това е прекомерно. Ако погледнете на екранното време като на всяко друго нещо в заобикалящата ни среда, което предизвиква отделяне на допамин... Сега е Хелоуин и децата ядат твърде много захар. Ако позволите на децата да ядат захар всеки ден, има голяма вероятност да стигнат до затлъстяване. Същото е и с екранното време. Ако го използвате разумно, то няма да ви навреди. Ако прекалявате, възниква проблем. И това важи не само за децата, но и за възрастните – възрастните всъщност са огромен проблем. Понякога аз самият, вместо да играя с децата си, играя видеоигри или вися непрекъснато в Инстаграм.

Митя: А при такава ситуация децата не получават достатъчно взаимодействие лице в лице. С това на практика стигам до отговора на вашия въпрос. Ако искате едно дете да развие говорни, социални и други важни умения, то се нуждае от време очи в очи – трябва да общува с родителите си, с връстниците си и т.н. Нужно е да вижда хора без маски и да се фокусира върху това. И така, когато започвахме, ние наблюдавахме всички останали популярни детски приложения. Мисля, че в момента сме под номер девет в американския App Store в раздела за деца, а във всички останали приложения виждате красиви анимации. Виждате всички тези прийоми... Като дизайнер на потребителско изживяване знам как да накарам някого да използва нещо, знам как да подтикна хората да го отварят отново, и отново, и отново.

Митя: Така се оказваме в ситуация, в която родителите са залепени за екраните си. Децата, разбира се, се учат от техния пример. А и децата просто нямат какво друго да правят, затова правят същото. Затова смятам, че умното екранно време започва с ограничаване на времето пред устройствата. Започва с присъствието на родителя до детето и с обяснения от негова страна – правени са изследвания по този въпрос. Те учили децата на най-различни неща, като им показвали образователни видеа. И децата научавали по нещо – около 50 процента от това, което биха усвоили, ако същото им беше показано на живо. Но интересният извод е, че когато присъствал родител, който да обяснява какво се вижда и просто да бъде там, наученото се увеличавало значително. Разбира се, не достигало изцяло нивото на реалния житейски опит, но било много, много по-добре. Така че да – полезно екранно време. Известно е, че всяко филмче може да бъде полезно екранно време. Е, не всяко, но много анимации са направени така, че децата наистина да научават неща от тях. Но ако родителят е до тях и обяснява, резултатът е далеч по-добър. Можете например след това да нарисувате това, което сте видели във филмчето, и така нататък.

Как да упражняваме споделеното внимание

Мери: Това, което направихме, е, че родителят също може да се включи – както в примера с рибката, да отваря и затваря уста като нея, да прави балончета или звука на маймунката. Можете да ангажирате детето си чрез приложението: „Виж, момченцето прави звука на маймунката. Я да видим как мама прави маймунката!“. И така се изгражда още една ключова концепция. Нещо общо между вашето приложение и моите онлайн курсове е важността на споделеното внимание и съпреживяването на моментите – дори по време на екранно време, при споделянето на нещо забавно или при реалното езиково взаимодействие на живо, като например да вдигнете банан, защото детето иска банан, и да повтаряте „банан, банан, банан“, докато му го подавате. Този процес на свързване стимул-стимул... Когато разгледах приложението ви и ви опознах малко по-добре, осъзнах колко много основни концепции споделяме в работата си в помощ на децата. Затова смятам, че споделеното внимание също е от огромно значение.

Митя: Да, определено, напълно съм съгласен с това. Това, което направихме по-различно, е, че не заложихме на твърде много анимация. Поставихме истински деца в центъра и след това използвахме други средства, за да задържим вниманието и интереса на детето. Чрез статистиката например можем да следим как се държат децата. Имаме потребители, които правят едно и също нещо отново, и отново, и отново. Може да се нарече повтарящо се поведение, което е толкова характерно за аутизма. Но вярвам, че умното екранно време се получава тогава, когато родителят участва. Родителите са най-важният фактор тук – точно както при всяка терапия или обичайно възпитание. Ако оставите детето само за шест часа да гледа каквото си поиска по телевизията и в YouTube, не знаем точно какво ще се случи, но най-вероятно то няма да развие социални умения. Дори в литературата се споменава, че деца, които гледат твърде много телевизия, проявяват поведения от аутистичния спектър. Разбира се, напълно естествено е.

Митя: Ако децата не играят с други деца навън, а седят сами и гледат YouTube, естествено е, че няма да развият типичните социални умения. Разбира се, че ще имат проблеми с говора, езика и всичко останало – точно както ако ядат бонбони непрекъснато, ще стигнат до затлъстяване. Точно това се случва. Хората могат да се адаптират към всяка ситуация. И ако ситуацията е постоянно гледане на анимации, тогава тялото и мозъкът ни ще се пренастроят според тези условия и ще ни направят по-добри зрители на телевизия – по-пасивни, предполагам. Така е.

Постигане на ехоичен контрол

Мери: Да. Едно от нещата, върху които се фокусирам, е способността на родителя или специалиста да постигне това, което наричаме ехоичен контрол – детето да може да повтаря (да подражава на звуци). Дори при типично развиващите се деца спонтанното ехоично повторение невинаги е налице, дори на 15–18 месеца. При много от тях то просто все още не се е развило, а при децата с аутизъм е доста често срещано някои да останат безмълвни, да не говорят и да не усвоят тези умения. Затова в моите онлайн курсове работим наистина усилено за изграждане на реакции за имитация – имитация с предмети, орално-моторна имитация, да накарате лицето си да прави движения, ако детето може. Но аз лично не съм голям привърженик на това да докосваме лицата на децата или да се опитваме насила.

Мери: Но това, което винаги повтарям, е, че не можем да изтръгнем думите от устата на децата, дори ако знаем, че могат да кажат например „банан“. Никога не можете да накарате дете да каже „банан“ насила, дори и да имате така наречения „контрол“. Можем да добавим епизодите от подкаста или видеата за ехоичния контрол, които съм създала, в бележките към предаването. Но един от най-добрите начини за постигане на този контрол е просто чрез повторение, сдвояване на стимули и видео моделиране – подхожда се заобиколно, като се прави забавно, привлекателно и с вградена система за поощрение. Сигурна съм, че като създател на приложения вие сте истински професионалист в изграждането на системи за възнаграждение. Чуваме някои експерти по родителство да казват, че не вярват в заплахите, наказанията или подкупите – напълно съм съгласна с това.

Мери: Но те също така казват: „Ние не вярваме в наградите или положителното подкрепление“. Но целият свят функционира по този начин, независимо дали вярвате в това, или не – всички действаме според принципите на положителното подкрепление. Все едно да кажете, че не вярвате в гравитацията.

Митя: Това е основата на цялата психология, развита през последния век. Това е поведенческа наука – няма какво повече да се добави.

Хиперлексията и Reading Blubs

Мери: Точно като гравитацията – поощрявате поведението и то се проявява по-често. Така че, да. И така, нека бързо спрем вниманието си на нещо, което смятам за наистина важно. В приложението имате страхотни видеа и изглежда сте свършили чудесна работа, като сте го разширили до пет езика. Най-новото ви приложение се казва Reading Blubs и обхваща ранната грамотност и уменията преди четенето. Спомням си, че работих по темата за хиперлексията със сина ми. Лукас имаше хиперлексия, когато беше малък – това е способността да четеш или да разпознаваш букви, преди реално да можеш да говориш. Очевидно това е част от мозъка при аутизъм, която се свръхстимулира от неща като букви и цифри. Мисля, че много често родителите, включително и аз самата, се хващаме за това: „Добре, това е хиперлексия, не е аутизъм“. А всъщност често са и двете, защото макар не всяко дете с хиперлексия да е с аутизъм – някои деца с много висок коефициент на интелигентност могат да бъдат изключително ранобудни в четенето – нещата често се припокриват.

Мери: Но едно от нещата, които забелязах, когато хвърлих бърз поглед на приложението Reading Blubs, беше, че не се фокусирате върху разпознаването на буквите като първа стъпка. Фокусирате се повече върху слушането на истории и разбирането им, което намирам за много по-важно, особено за деца в яслена и предучилищна възраст, а не за тези с хиперлексия.

Митя: Да. И така, ние отново направихме проучване. Говорихме с родители, учители, терапевти – с всички. И забелязахме една интересна тенденция, която всъщност е доста очевидна. Родителите не четат всеки ден с децата си – очаква се да го правят, но не го правят. Има родители, които са изтощени, защото работят на две места едновременно. Има бащи, които са твърде обрани и праволинейни и им липсва въображението наистина да поиграят с децата си така, че да направят книгата забавна. Забелязахме също, че на пазара има приложения, които се опитват да помагат с четенето на шест-седемгодишни деца, когато вече наистина е време за самостоятелно четене. Но преди това, за децата в предучилищна възраст, е време най-вече за приказки. Разбира се, те могат да си играят с буквите, а може би дори е по-добре да не го правят. Най-важното е да чуят достатъчно истории. Това, което искахме да постигнем тук, е по същество същата концепция: имате дете-разказвач, което се опитва да направи точно това, което идеалният родител би направил по време на приказката за лека нощ.

Митя: А това, което идеалният родител би направил, е да чете на детето с огромен ентусиазъм, след това да задава въпроси и да му позволява да докосва илюстрациите в книгата. В това се състои това четене. Имате дете, което ви чете приказка. Вие придвижвате главните герои напред, като ги натискате. Например имаме една алпака и можете да я острижете. Получава се като интерактивна книжка, дигитализирана по наистина прекрасен начин. Имаме страхотни резултати – децата следят тези истории с интерес през цялото време. А след края на приказката същото дете се появява отново на екрана и пита: „Как се казваше алпаката?“ или „Какъв цвят беше колелото?“. И детето трябва да натисне бутоните, за да отговори на въпроса, зададен от реален човек.

Умно екранно време

Mitja: И така, ние отново се опитваме да осигурим умно екранно време за нашите потребители. То е достъпно в рамките на същия абонамент. Така че, ако сте абонат на Speech Blubs, получавате това безплатно, както и ако се абонирате за Reading Blubs. Имаме потребители, които използват приложението Speech Blubs например с дете на една, две или три години, и може би Reading Blubs с дете на около две години и половина. Виждал съм две години и половина годишни деца да го използват успешно, но то е предимно за възраст от три до пет години. Бих казал така. Ако е типично развиващо се дете; ако не е с типично развитие, тогава вероятно по-късно или зависи от конкретния случай.

Mary: И отново, сигурна съм, че с Reading Blubs би било идеално или задължително родителят също да присъства и да наблюдава. За да не се превърне просто в безкрайно връщане назад, за да се обръсне ламата. Добре, връщаме се и пак бръснем ламата, защото точно там децата с аутизъм могат да се увлекат в повторяемост. Разработих програма за книги в моите онлайн курсове и част от нея е родителите да ходят до библиотеката веднъж седмично, да вземат пет, седем или десет нови книги, да връщат старите и да четат много простички книжки. И да задават много прости въпроси. По време на изолацията заради Covid много библиотеки бяха затворени. Тогава някой препоръча друго приложение, наречено „EPIC“, което представлява цяла купчина книги. И пак казвам, мисля, че колкото повече ресурси имаме, чрез които лично да четем на децата си – ние самите се абонирахме за Epic, защото е страхотно нещо дори за моя двадесет и четири годишен син с тежък аутизъм да може да избира много прости книжки, да ги преглеждаме заедно, да му задавам въпроси и така да запълваме дните си.

Mary: Което за много родители по света – запълването на дните, особено с дете с аутизъм – е изключително голямо предизвикателство. И мисля, че всички даваме най-доброто от себе си. Смятам, че приложения като вашите, Speech Blubs и Reading Blubs, са просто чудесна възможност да имаме още полезни инструменти под ръка. Аз дори силно подкрепям идеята родителите да правят собствени видеа. Но проблемът с това е: колко видеа всъщност ще успеете да направите? Вие имате цяла продуцентска компания, постоянно добавяте нови неща, участват различни деца и така се избягва онова еднообразие детето да гледа как мама показва „глава, рамене, колене и палци“ десет пъти подред. Колкото по-голяма гъвкавост изграждаме у децата си, толкова по-голямо разнообразие, повече нови истории и нови начини за учене имат.

Mary: Мисля, че толкова по-полезни ще бъдат тези инструменти. Точно така. Чудесно. Е, наистина мисля, че обсъдихме много неща днес. Знам, че мога да предоставя партньорски линк: MaryBarbera.com/blubs. B-L-U-B-S. Готино име, различно име. Така че можете да разгледате Speech Blubs и Reading Blubs. Включени са в един и същ абонамент, само за няколко долара на месец. Можете да изберете годишен или месечен план. Има и безплатен пробен период, което винаги е добра възможност просто да изпробвате нещата, защото може и да не се окажат подходящи за вашето дете.

Mitja: Има едно нещо в нашето приложение, което е напълно безплатно, преди да се стигне до платения абонамент, така да се каже. И това е скрининг тестът. По същество въвеждате датата на раждане на детето си и получавате всички етапи на развитие – и то не само за говора, езика и четенето, но и за прагматиката, играта, слуха. Всички етапи на развитие. Мисля, че тестваме около сто и петдесет хиляди деца всеки месец в добрите месеци. И това е нещо много ценно, защото, както виждам навсякъде по света в момента, ако имате двегодишно дете, ще чакате доста дълго време, за да го оцени логопед и...

Страхотна алтернатива, докато чакате преглед при логопед

Mary: И също така чакате преглед при детски специалист по развитието, чакате за терапия. Но не, напълно сте прав. Една от нашите участнички се записа в курса ми за малки деца – детето ѝ беше на двадесет месеца, без диагноза, без терапии. Тя беше във Великобритания и сподели, че списъкът с чакащи за логопед е цели 18 месеца. Това е само за първоначална логопедична оценка. А списъците с чакащи са ужасяващо дълги, поради което пиша втората си книга, Turn Autism Around. Тя наистина е практическо ръководство за родители, докато чакат поставянето на диагноза или началото на терапията, защото както и двамата знаем и вярваме, родителите могат да променят всичко. Така че откриването на приложения като вашите, научаването на повече – а ако ни слуша специалист, дайте сили и знание на родителите да научат повече.

Mary: И наистина да имате инструменти, с които да ангажирате детето си, според мен е просто чудесно. Можете да намерите всичко – безплатния скрининг тест, безплатния пробен период и абонамента – на MaryBarbera.com/blubs. Можете също така да проверите бележките към епизода за всички ресурси, които споменахме. Обичам да завършвам епизодите си с мисъл за една от целите на моя подкаст: родителите и специалистите да изпитват по-малко стрес и да живеят по-щастливо. Като баща на четири деца, създател на приложения и съпруг, имате ли някакви съвети за грижа за себе си или за справяне със стреса, които прилагате всеки ден или когато намерите време, за да намалите напрежението?

Mitja: Да. Точно сега имах три много стресиращи дни. Не бях излизал от вкъщи цели три дни. Обикновено, по време на изолацията, просто излизам сред природата с децата – рядко съм сам, обикновено съм с тях. Да, стресът е голям проблем. Мисля, че просто трябва да прекарваме по-малко време пред екраните и да бъдем повече сред природата. И ако правим това – не напълно да премахнем екраните, а просто да ги ограничим, точно както трябва да намалим броя на посещенията до хладилника, знаете – всичко е въпрос на баланс. Да, всичко е баланс.

Mary: Да, точно така. Много ми допада идеята за излизане сред природата и знам, че при мен това също намалява стреса. Много ти благодаря, Mitja. За мен беше истинско удоволствие да се запознаем по-отблизо. С нетърпение очаквам да наблюдавам вашето развитие и да бъда част от това искрено усилие в помощ на децата с говорни затруднения, с аутизъм и на всеки, който изпитва трудности с проговарянето. Благодаря ти много за отделеното време днес и ти желая всичко най-хубаво.

Mitja: Благодаря ви.