Причини за аутизъм – генетика, токсини и още нещо
Днес науката смята, че няма една-единствена причина за аутизма. Вместо това се приема, че фактори от околната среда и биологични фактори влияят върху появата му. Въпреки че много фактори оказват влияние...
Днес науката смята, че няма една-единствена причина за аутизма. Вместо това се приема, че фактори от околната среда и биологични фактори влияят върху развитието на аутизма. Въпреки че много фактори оказват влияние, се смята, че следните седем фактора могат да доведат до аутизъм.
1. Аутизмът се предава по наследство в семейството
Генетиката играе съществена роля във вероятността от развитие на определени състояния. Същото важи и за развитието на аутизъм, тъй като членовете на семейството носят общи гени. Носенето на сходни гени обаче все пак не гарантира, че даден човек задължително ще развие разстройство от аутистичния спектър.
Рискът да се роди дете с аутизъм е 1 на 68, което представлява едва 1,5% вероятност. Но ако в семейството вече има дете с аутизъм, рискът да се роди друго дете с това състояние нараства с 20%. Аутизмът също така се диагностицира 2 до 3 пъти по-често при момчета, отколкото при момичета.
https://www.instagram.com/p/B-MvGvFCU4c
Пишем домашните по логопедия.
В семейство с две или повече деца с аутизъм рискът от раждане на друго дете с аутизъм се увеличава до поразителните 30%.
Освен повишения риск от аутизъм при наличие на братя и сестри с това състояние, изследователите са открили връзка и с фамилната обремененост от мозъчни нарушения. Едно шведско изследване обхваща над 500 000 деца с и без аутизъм, както и техните роднини и съответните им диагнози.
Резултатите от това проучване показват, че при децата, чийто брат, сестра или родител има мозъчно нарушение, рискът от развитие на аутизъм е 4,7 пъти по-висок, а рискът от съчетание на аутизъм и интелектуално затруднение – 7,6 пъти по-висок.
Други изследвания показват сходни резултати. Рискът от аутизъм се увеличава, ако брат или сестра има синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) или ако родителят страда от депресия, тревожност, биполярно разстройство или шизофрения.
2. Усложнения при раждането
Проучване от American Journal of Perinatology установява, че при деца, преживели усложнения преди или по време на раждането, има повишен риск от развиване на аутизъм. В същото изследване като усложнения при раждане с най-висок риск за поява на аутизъм се открояват следните:
Синът ми преминава през процеса на диагностициране с аутизъм и няма как да не мисля, че усложненията при раждането са вероятен фактор, допринесъл за неговата диагноза. Той преживя перинатална асфиксия, наложи се да бъде реанимиран, а веднага след раждането се бори с вирусна инфекция в болницата в продължение на шест дни.
3. Генетични нарушения
Тъй като гените играят ключова роля в риска от поява на аутизъм в семействата, някои генетични нарушения също повишават този риск. При някои деца аутизмът възниква още в утробата в резултат на генетични мутации.
При други деца две генетични нарушения са определени като рисков фактор за развитие на разстройство от аутистичния спектър:
4. Раждане от по-възрастни родители
Редица проучвания в Израел, Дания, Швеция и Калифорния установяват, че при мъжете на възраст над 40 години има шесткратно увеличение на риска да имат дете с аутизъм.
Въпреки че това може да изглежда като значително повишен риск при мъжете над 40 години, научните изследвания показват разнородни резултати. Заключенията в тях се различават дотолкова, че обобщавайки всички проучвания за напредналата родителска възраст и аутизма, липсва окончателен процент за риска. Той варира между 5% и 400% по-висок риск за детето да развие аутизъм, ако бащата е на възраст над 40 години.
Макар да не може да бъде категорично определен като водеща причина, рискът от аутизъм при баща над 40-годишна възраст не бива да се изключва и като съпътстващ фактор. Някои изследователи предполагат, че по-възрастните мъже могат да носят прояви от аутистичния спектър, което да забавя намирането на партньор в живота. Това обаче е просто хипотеза, за която към момента липсват научни доказателства.
5. Ниско тегло при раждане
Бебето е с ниско тегло при раждане, ако тежи 2,5 кг или по-малко. Изключително ниско тегло е всяко тегло под 1 кг. Когато бебе се роди с ниско тегло или се роди преждевременно, му липсва пълноценното фетално развитие, необходимо за нормалния растеж.
Проучване, проведено от Center for Disease Control, разглежда актовете за раждане в района на Атланта от 1986 до 1993 г. Тези данни показват, че при децата, родени с тегло под 2,5 кг, се наблюдава 2,3 пъти по-висок риск от аутизъм. Установено е също, че при момичетата, родени с ниско тегло, рискът от развиване на аутизъм е 3 пъти по-висок.
Това проучване е изключително интересно, тъй като по правило рискът от аутизъм е по-висок при момчетата, отколкото при момичетата. Но това изследване на CDC открива различия между случаите на аутизъм при момчета и момичета. Необходими са допълнителни проучвания, за да се разкрият повече връзки между ниското тегло при раждане и разликите между половете.

6. Излагане на тежки метали и токсини от околната среда
Благодарение на научния напредък днес бременните жени могат да избягват определени токсини, за които е известно, че вредят на развиващия се плод. В наши дни ние като общество (и особено бъдещите майки) сме много по-загрижени за здравето си и по-информирани за опасностите в околната среда.
Въпреки това токсините в околната среда все още съществуват! Понякога бременните жени дори не знаят, че очакват дете, или не подозират, че са били в контакт с вредни вещества.
При наличието на толкова много вредни вещества по света, кои точно от тях предизвикват аутизъм? Простият отговор е: изследователите все още не знаят със сигурност! Причината е, че много от химикалите, които се използват днес, все още не са изследвани за токсичност.
Според Children’s Environmental Health Center (CEHC) има подозрения, че следните 10 често срещани токсини и химикали от околната среда могат да доведат до аутизъм и други затруднения в ученето:
Имайте предвид, че тези 10 химикала са само заподозрени като възможни причинители на аутизъм и обучителни трудности. Все още са необходими по-задълбочени изследвания върху посочените вещества и токсини.
7. Вирусни инфекции
Днес научните изследвания сочат за сериозна вероятност аутизмът да се зароди още преди раждането. Неотдавнашно проучване, публикувано в списание mSphere от American Society for Microbiology, установява, че при бременни жени с активни инфекции вероятността да родят дете с аутизъм е два пъти по-голяма.
Въпреки че сме свикнали да мислим за вирусните инфекции предимно като за обикновен грип, проучването откроява конкретни групи вируси, заподозрени като възможна причина за аутизъм. Следните вирусни инфекции по време на бременност удвояват риска от раждане на дете с аутизъм.
По-конкретно, проучването сочи, че вирусите от семейството на херпесите, прекарани по време на бременност, излагат детето на риск. Но защо вирусните инфекции поставят бременните жени пред двоен риск да имат дете с аутизъм?
Макар да няма категорично потвърждение, се предполага, че отслабеният имунен отговор на бременната жена към инфекциите предизвиква възпаление, което нарушава развитието на мозъка на плода. Вирусните инфекции от херпесното семейство могат да нанесат и трайни увреждания на нервната тъкан.
Заключение
Има ли една-единствена причина за аутизма? Не. Изследванията посочват, че съчетанието както от биологични фактори, така и от фактори на околната среда може да предизвика появата му. Докато науката анализира статистическите данни и провежда нови проучвания, свързани с разстройствата от аутистичния спектър, основната цел е да се открие онази точна комбинация от фактори, която води директно до възникването на аутизъм.
Към настоящия момент обаче науката все още изследва кои точно фактори са свързани с развитието на аутизъм.
Мисля, че обществото би искало да посочи една конкретна причина за аутизма. Но нещата не стоят така. Появата на аутизма е далеч по-сложен процес, отколкото се смяташе в миналото.
Като родител на дете, преминаващо през процеса на оценка за аутизъм, аз съм склонна да се самообвинявам и непрекъснато си задавам въпроса: „Какво направих аз, че синът ми да има аутизъм?“. Преминавайки през тази оценка, разбирам, че въпросите „защо“ са изключително сложни – също както и терапията и овладяването на състоянията от аутистичния спектър.
От Liz Talton