Разстройство от аутистичния спектър (РАС): Пълно ръководство

Терминът „аутизъм“ вече не означава това, което някога е бил. През 1911 г. германският психиатър Ойген Блойлер първоначално описва „аутизма“ като тежка група от симптоми на шизофрения. Това погрешно схващане се запазва до 60-те години на миналия век, когато детската психология се превръща в самостоятелна наука.

Ръководство за разстройства от аутистичния спектър:

• Някои често срещани митове за РАС включват:
• Разпознаване на ранните признаци на разстройство от аутистичния спектър
• Ранни признаци на аутизъм
• Регрес в развитието
• Диагностициране на РАС
• Причините за аутизма
• Наследственост при аутизма
• РАС и Hyperemesis Gravidarum (тежко сутрешно гадене)
• Терапия и средства за подкрепа при аутизъм
• Floortime терапия чрез игра
• Индивидуален образователен план (ИОП) и цели при аутизъм
• Видео моделиране и аутизъм
• Аутизъм и реч
• РАС и езиково-говорно забавяне
• Невербален аутизъм
• • Начини за насърчаване на речта у дома
• PECS и аутизъм
• Как да адаптирате PECS за вашето дете
• Стиминг поведение (самостимулация)
• Орален стиминг
• Сензорни затруднения
• Синестезия и аутизъм
• Хранителни аверсии и аутизъм
• Ресурси, книги и списания за аутизма за родители

Днес за понятието „аутизъм“ се използва терминът разстройство от аутистичния спектър (РАС).  С него се описва комплексно разстройство на развитието, което засяга комуникацията и социалните умения и се проявява за първи път в детска възраст.  Когато говорим за РАС, е важно да разграничим митовете от фактите за това състояние.

Добре дошли в нашата поредица от „Пълни ръководства“, обединяващи авторите на блога ни около важни теми, които разглеждаме подробно. Настоящото ръководство представя най-важното, което родителите трябва да знаят за разстройствата от аутистичния спектър (РАС). Можете да изтеглите цялото ръководство като електронна книга тук:

Някои от най-честите митове за РАС включват:

Аутизмът е лечим.  

• Факт: Аутизмът не е лечим. Това е състояние на развитието, което продължава през целия живот.

Хората с аутизъм не могат да водят самостоятелен и успешен живот.

• Факт: Хората с аутизъм могат да живеят пълноценно, щастливо и успешно с помощта на логопедия и ерготерапия.

Причината за аутизма е лошото възпитание от страна на родителите.

• Факт: Не съществува една-единствена конкретна причина за аутизма. Проучванията показват, че предпоставките за появата му се формират още преди раждането.

Хората с аутизъм не говорят.

• Факт: Аутизмът е комплексно състояние. Някои хора развиват речта си напълно нормално, докато други общуват чрез комбинация от думи, жестове и алтернативни комуникативни устройства.

Тези често срещани заблуди за аутизма единствено доказват нуждата от повече информираност.  Ето защо месец април е посветен на осведомеността за аутизма.  За да разберат по-добре това състояние, родителите трябва да знаят как да разпознават разстройството, което засяга 1 на всеки 110 деца.

Разпознаване на ранните признаци на разстройство от аутистичния спектър

Аутизмът е сложно състояние, при което няма две деца или възрастни с абсолютно еднакви признаци и симптоми.  То засяга различни области от живота на човека.  Докато една област може да бъде силно засегната, в друга може да няма никакви признаци на аутизъм.  Например: едно дете може да има сериозни сензорни затруднения, но същевременно да води пълноценен диалог с размяна на реплики.

Ранни признаци на аутизъм

https://www.youtube.com/watch?v=z7NeBs5wNOA

Социални умения

• Трудност при саморегулацията на емоциите
• Затруднения при адаптиране към нова среда
• Може да се съсредоточи само върху една задача в даден момент
• Не отговаря правилно на въпроси или изобщо не отговаря
• Трудност при водене на двупосочен разговор с размяна на реплики
• Затруднено общуване и свързване с другите

Език и реч 

• Загуба на вече придобити езикови умения около тригодишна възраст
• Първите думи са съществителни нарицателни (предмети), вместо имена на близки или глаголи (действия)
• Забавяне на некомуникативните жестове и мимики през първата година (махане за довиждане или посочване с пръст)
• Повтаряне на думи непосредствено след като ги чуе, известно като „ехолалия“. Среща се и забавена ехолалия, при която детето повтаря чути думи часове, дни или седмици по-късно.
• Ограничен зрителен контакт с околните
• Речта може да звучи монотонно („роботизирано“) и думите да не са плавно свързани
• Липса на разбиране за социалните норми на общуване, като например силата на гласа или прекъсването на събеседника
• Трудности при разбирането на хумор или сарказъм
• Силна нужда от рутина, структура и предвидимост
• Почти пълна или пълна липса на чувство за страх
• Трудност при планирането или организирането на задачи
• Слаби умения за справяне с проблеми
• Не използва играчките по предназначение или по подходящ начин
• Повтарящи се модели на игра

Поведение и емоционална регулация

• Не понася промени в ежедневието и рутината
• Затруднения при прилагането на научените умения на практика
• Използва предметите по необичаен начин или развива силна привързаност към определени вещи или играчки
• Стиминг поведение (люлеене на тялото, дъвчене на предмети, пляскане/махане с ръце)
• Необичайни начини за изразяване на емоции (агресивно поведение, нервни сривове, силни изблици на гняв, бягство)
• Повтарящи се и стриктни модели на игра, интереси и поведение
• Трудности при самоконтрола и овладяването на поведението

Сензорни възприятия и хранене

• Прекалено силна или прекалено слаба реакция към стимули от околната среда като светлина, звуци и социални ситуации
• Предпочита да играе само
• Изключителна придирчивост към храната поради сензорни причини
• Предпочита силно ограничен кръг от храни

Регрес в развитието

Регрес в развитието настъпва, когато детето изгуби вече усвоено умение.  Дете, което вече има изградени хигиенни навици, отново започва да се изпуска.  Бъбриво дете се връща към гукане или започва да използва неразбираеми думи.  За много деца регресът в развитието е само временен и може да се дължи на усвояването на ново умение или на голяма промяна в живота.

Регрес в развитието настъпва, когато детето изгуби вече усвоено умение.

При някои деца обаче този регрес се дължи на появата на първите симптоми на аутизъм.  През първата година много деца, които по-късно биват диагностицирани с аутизъм, се развиват напълно нормално.  Възможно е при дете под една годинка да няма никакви признаци.  Когато обаче навършат две години, много родители започват да забелязват признаци на аутизъм, които детето не е показвало преди това.  

Ако детето преживее регрес в развитието, който не е свързан с усвояването на нов етап от израстването или с голяма житейска промяна, е необходимо да се направи обследване или скрининг за аутизъм.

Диагностициране на РАС

Щом детето прояви признаци на аутизъм или регрес в развитието, трябва да се проведе обследване за разстройство от аутистичния спектър (РАС).  Някои деца биват диагностицирани с аутизъм още на 18-месечна възраст.  При повечето деца поставянето на диагнозата става след навършване на две години.

Въпреки че всяко дете би трябвало да премине скрининг за аутизъм при педиатър на 9, 18 и 24 или 30 месеца, признаците понякога могат да бъдат пропуснати. Някои деца с по-висок риск от разстройства в развитието може да се наложи да посетят допълнителни прегледи за по-задълбочен скрининг.

Процесът на диагностициране на аутизъм преминава през три стъпки. 

Стъпка 1: Скрининг

Преди да се постави диагноза, детето трябва да премине през първоначален скрининг.  Тази процедура отнема около 15 минути и включва разговор и наблюдение на усвоените и забавените умения и етапи от развитието.  За детето този първоначален скрининг протича без никакъв стрес.  Единственото, което се изисква от него, е да играе. Лекарят ще го наблюдава и ще се включи в играта, за да види как детето говори, учи и се държи.

Стъпка 2: Педиатър по детско развитие

Ако лекарят от първичния скрининг сметне, че са необходими допълнителни оценки, той ще насочи детето към педиатър по детско развитие. Това е лекар със специалност детско развитие. Те могат да идентифицират множество поведенчески нарушения и нарушения в развитието при децата.

Педиатрите по детско развитие могат да помогнат и за:

• Застъпничество при планирането в училище и определяне на необходимите услуги
• Предписване на медикаменти 
• Назначаване на медицински изследвания
• Осигуряване на дългосрочно проследяване на развитието на детето в образователни програми и управление на поведението

Стъпка 3: Пълна цялостна оценка

След като детето бъде прегледано от педиатър по детско развитие, се провежда пълна цялостна оценка. Цялостната оценка е по-задълбочен процес, включващ детски невролог, логопед и детски психолог. Всички тези специалисти заедно ще помогнат да се определи дали детето има аутизъм. 

За да се установи дали детето проявява признаци на аутизъм или не, за диагностициране на РАС се използват четири теста:

1. Интервю за диагностика на аутизъм (ADI) – Оценява детето или възрастния в три основни области на поведението (социално взаимодействие, комуникация/език и ограничени и повтарящи се интереси и поведения).
2. Скала за наблюдение за диагностика на аутизъм (ADOS) – Изследва социалното взаимодействие, играта, комуникацията и въображението на детето при работа с материали.
3. Скала за оценка на детския аутизъм (CARS) – Използва се само за деца над двегодишна възраст и разглежда задълбочено поведението, способностите и характеристиките на детето.
4. Скала за оценка на аутизма на Гилиъм (GARS) – Подходяща за диагностика при деца над три години и показва на родителите, учителите и специалистите тежестта на разстройството.

Причините за аутизма

Въпреки че съществуват много митове относно причините за аутизма, не е известен само един фактор, който да го предизвиква. Вместо това науката открива, че аутизмът се причинява от комбинация от разнообразни фактори. 

Към момента има седем фактора, с които се свързва развитието на аутизъм при децата.

1. Ролята на генетиката

Всяко семейство има вероятност 1 на 68, или шанс от 1,5%, да има дете с аутизъм. Тъй като обаче членовете на семейството споделят сходен генетичен състав, семействата, които вече имат едно дете с аутизъм, са изложени на 20% по-висок риск следващото им дете също да е с аутизъм. Рискът се повишава на 30%, ако в семейството вече има две или повече деца с аутизъм.

Шведски изследователи откриха връзка между фамилната анамнеза за психични и неврологични разстройства като СДВХ, шизофрения или депресия и шансовете за раждане на дете с аутизъм. Резултатите заключават следното:

• Децата с родител или брат/сестра с психични и неврологични разстройства са с 4,7 пъти по-висок риск
• Децата от семейства с психични и неврологични разстройства са изложени на 7,6 пъти по-висок риск от развитие на аутизъм и интелектуално затруднение.

Други проучвания показват сходни резултати, отчитайки повишен риск от аутизъм, ако брат или сестра има синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) или ако родител страда от депресия, тревожност, биполярно разстройство или шизофрения.

2. Усложнения при раждането

Проучване в „American Journal of Perinatology“ установява, че децата са изложени на повишен риск от развитие на аутизъм, ако са преживели усложнения при раждането. Усложненията с най-силна връзка с аутизма включват:

• Прееклампсия
• Отлепване на плацентата от матката
• Седалищно или напречно предлежание
• Кислороден глад по време на раждането (асфиксия на новороденото)
• Пролапс или оголена пъпна връв

Въпреки че нито едно отделно усложнение при раждането не предопределя дали детето ще развие аутизъм, според изследванията децата, преживели горепосочените усложнения, са изложени на повишен риск от развитие на състоянието.

3. Генетични синдроми

Макар и рядко, генетиката може да играе важна роля в риска и развитието на аутизъм. Установено е, че както синдромът на Рет, така и синдромът на чупливата Х-хромозома поставят детето пред по-висок риск от развитие на аутизъм. 

Важно е обаче да се отбележи, че и двете разстройства са изключително редки и са резултат от генетични мутации.

4. Раждане от по-възрастни родители

Някои научни изследвания от Дания, Израел, Швеция и Калифорния установяват, че при мъжете над 40 години рискът да имат дете с аутизъм се увеличава шестократно. Изследователите предполагат, че мъжете, които имат деца след 40-годишна възраст, може да носят аутистични черти, довели до забавяне в романтичните партньорства и създаването на деца. 

Други проучвания обаче стигат до различни резултати, които биха могли да опровергаят тази теория. Въпреки че възрастта на родителите не може да бъде напълно изключена като фактор, тя все още се счита за хипотеза без категорични доказателства в подкрепа.

5. Ниско тегло при раждане

За ниско тегло при раждане се счита всяко под 2,5 килограма (5,5 паунда). Когато детето се роди с ниско тегло и/или недоносено, може да е липсвал пълноценен вътреутробен растеж, който да подпомогне развитието му. Центровете за контрол на заболяванията (CDC) установяват, че при децата, родени с тегло под 2,5 килограма, рискът от аутизъм е 2,3 пъти по-висок. Същото проучване посочва и че момичетата, родени с поднормено тегло, са с 3 пъти по-висок риск от аутизъм.

6. Излагане на токсини от околната среда

Тежките метали и токсините от околната среда се смятат за един от факторите, които биха могли да допринесат за появата на аутизъм. Но това засега е само теория. Към днешна дата няма достатъчно категорични изследвания, които да я потвърдят напълно. 

Детският център за екологично здраве изброява 10 често срещани токсина и химикала, заподозрени за връзка с аутизма. Затова бременните жени е добре да ограничат излагането си на следните 10 токсина от околната среда:

1. Перфлуорирани съединения
2. Ендокринни разрушители
3. Метилживак
4. Олово
5. Органофосфатни пестициди
6. ПХБ (полихлорирани бифенили)
7. Органохлорни пестициди
8. Бромирани забавители на горенето
9. Олово
10. Автомобилни отработени газове

7. Вирусни инфекции

Според изследвания на Американското дружество по микробиология при бременни жени с активни инфекции рискът да родят дете с аутизъм се удвоява. По-конкретно научните изследвания свързват определени вирусни инфекции с развитието на аутизъм.

Тези шест вирусни инфекции по време на бременност удвояват шанса на жената да има дете с аутизъм:

• Цитомегаловирус
• Морбили
• Вирус на Епщайн-Бар
• Рубеола
• Човешки херпесен вирус 6
• Херпес симплекс вирус 1 и 2

Науката посочва, че комбинация от биологични фактори и фактори на околната среда допринася за развитието на аутизъм. Не става въпрос само за една причина. С напредването на проучванията фокусът е върху откриването на конкретната или „точна“ комбинация от фактори, която влияе пряко върху развитието на аутизма.

https://www.youtube.com/watch?v=wKlMcLTqRLs

Наследственост при аутизма

Тъй като знаем, че генетиката може да играе роля в дебата за причините за аутизма, е важно да обсъдим някои общи характеристики на наследствеността и поставянето на диагнозата аутизъм.

• При хората с член на семейството с аутизъм вероятността да бъдат диагностицирани също е по-висока
• Момчетата се диагностицират с аутизъм по-често от момичетата
• Ваксинираните и неваксинираните деца са изложени на еднакъв риск от поставяне на диагноза аутизъм
• Децата на по-възрастни родители обикновено са с повишен риск от аутизъм
• При недоносените бебета, родени преди 26-ата гестационна седмица, се наблюдава по-висок риск от аутизъм

Въпреки че няма конкретна единична причина за аутизма, много специалисти в областта на диагностиката и терапията смятат, че генетиката и околната среда взаимодействат помежду си. Счита се, че определени гени могат да повлияят на развитието на детския мозък или на комуникацията между мозъчните клетки. Възможно е също конкретни гени да определят колко леки или тежки ще бъдат симптомите на аутизма. 

Макар това да са само теории, които все още се обсъждат, ролята на генетиката, наследствеността и околната среда са ключови елементи в търсенето на възможната причина за аутизма.

За повече информация относно ролята на наследствеността прочетете статията Аутизъм… Наследствен ли е?

РАС и хиперемезис гравидарум

Наред с изследването на генетиката и околната среда, дискусията относно хиперемезис гравидарум и аутизма също трябва да се разгледа като възможна причина. Хиперемезис гравидарум е по-известен като тежко сутрешно гадене. Характеризира се с прекомерно повръщане и гадене. Смята се, че причината за тежкото сутрешно гадене са хормоналните промени и високите нива на hCG (човешки хорионгонадотропен хормон) по време на ранната бременност.

Въпреки че точната причина за хиперемезис гравидарум все още не е известна, симптомите обикновено се появяват между 4-тата и 6-ата седмица. Много бременни жени намират облекчение на симптомите около 14-ата до 20-ата седмица. Но 20% от жените все още се нуждаят от медицински грижи за тежко сутрешно гадене до края на бременността си.

Хиперемезис гравидарум е по-известен като тежко сутрешно гадене. Характеризира се с прекомерно повръщане и гадене.

Изследователският и оценъчен център на Южна Калифорния установи в скорошно проучване, че при бременни жени с хиперемезис гравидарум вероятността да имат дете, диагностицирано с разстройство от аутистичния спектър, е с 53% по-голяма. Проучването освен това установява:

• Майките с хиперемезис гравидарум, диагностициран през първия и втория триместър, са изложени на повишен риск да имат дете с аутизъм. Но няма повишен риск за майки, които са били диагностицирани през третия триместър
• Тежестта на хиперемезис гравидарум не увеличава риска от аутизъм
• Хиперемезис гравидарум и аутизмът се срещат по-често при момичетата, отколкото при момчетата, и са по-разпространени сред бялата и латиноамериканската популация, отколкото сред жителите на тихоокеанските острови и афроамериканците
• Медикаментите за лечение на хиперемезис гравидарум не са свързани с развитието на аутизъм

Друго проучване от 2018 г., проведено от Telethon Kids Institute, установи, че бременните жени с нива на hCG, които са твърде високи или твърде ниски, повишават риска от раждане на дете с аутизъм.

Въпреки че и двете проучвания откриват връзка между риска от аутизъм и хиперемезис гравидарум, това не означава, че тежкото сутрешно гадене е причината за аутизма. Необходими са още изследвания, за да се открие или изключи причината за аутизма, включително тежестта на сутрешното гадене по време на бременност.

Терапия за аутизъм и помощни средства

След като детето ви получи диагноза РАС, мисълта за лекарски прегледи, терапии и промени у дома може да бъде съкрушителна. Но най-хубавото при терапията на аутизма е, че тя не е „универсална за всички“. Всяка терапия не работи за всяко дете. Затова всички различни видове терапии се адаптират към нуждите на вашето дете. При лечението на деца с аутизъм обикновено се използват три вида терапии.

1. Приложен поведенчески анализ (ABA)

Този тип терапия е най-подходящ за деца, които са диагностицирани с аутизъм преди петгодишна възраст. Приложният поведенчески анализ се счита за „златен стандарт“ за терапия при аутизъм, защото променя нежеланите поведения и насърчава добрите със система от награди и последствия. Терапевтът може да пожелае да наблюдава и терапевтира детето в детска градина, у дома или на детската площадка, където обикновено се проявява предизвикателното поведение.

Докато „естествената среда“ се използва за коригиране на поведения като сривове и избухвания, тя служи и за укрепване или преподаване на въображаеми умения или емпатия чрез възнаграждение. Тази терапия е чудесна за справяне с предизвикателно поведение, но е интензивна и често изисква 20–40 часа седмично.

2. Интервенция за развитие на взаимоотношенията (RDI)

Тази терапия се фокусира върху критичното мислене, комуникативните умения и социалните взаимодействия с най-близките хора на детето. Вместо терапията да се съсредоточава единствено върху детето, RDI включва активното участие на най-близките му (родители и учители).

Участието на родителите е от ключово значение при тази терапия! Вие ставате терапевт на детето си. Въпреки че е нова терапия, RDI дава обещаващи резултати. За да постигнете успех с вашето дете чрез RDI, трябва да поддържате редовен контакт с консултант по програмата и да получавате обширна терапевтична информация, която включва гледане на обучителни видеоклипове и участие в конференции.

Интервенцията за развитие на взаимоотношенията има шест цели:

1. Емоционално рефериране: Учене от емоционалния опит на другите
2. Социална координация: Наблюдаване и контролиране на поведението с цел участие в социални ситуации
3. Декларативен език: Използване на невербална комуникация и език за изразяване на любопитство, подпомагане на взаимодействието, споделяне на чувства и мисли и координиране на действия с другите
4. Гъвкаво мислене: Адаптиране и промяна на плановете при промяна на ситуациите
5. Релационна обработка на информацията: Разрешаване на проблеми без ясни отговори и справяне със ситуации, които нямат „правилно или грешно“ решение
6. Предвиждане и ретроспекция: Размисъл върху минал опит и предвиждане на бъдещи възможности в ситуации въз основа на тези минали преживявания

3. Сензорна интеграционна терапия

Сензорната интеграционна терапия цели намаляване на сензорната чувствителност, независимо дали става дума за светлина, текстура, шум или допир. Тази терапия е предимно игрова и се фокусира върху нещата, към които вашето дете е най-чувствително. Например, ако едно дете е свръхчувствително на допир, терапевтът ще взаимодейства с него, докосвайки горната част на ръката му с различни текстури, надявайки се с времето да го десенсибилизира. Сензорната интеграция е форма на ерготерапия и проучванията показват, че тя е ефективна интервенция за деца с аутизъм на възраст между 4 и 12 години.

Наред със сензорната интеграционна терапия, вашето дете може да се нуждае и от логопедия. Основната цел на логопедичната терапия е фокусът върху комуникацията и социалното взаимодействие. Специалистите логопеди помагат на детето да общува чрез електронни устройства за говор, жестов език, карти с картинки, развиване на социални и прагматични умения, звукове и рими. Всички те са от съществено значение, за да помогнат на детето да разшири своята вербална и невербална комуникация.

Игрова терапия Floortime

Друга форма на терапия, използвана от ерготерапевти и логопеди, е игровата терапия Floortime. Този тип терапия се фокусира върху надграждането на силните страни на детето, като се слиза на неговото ниво на игра. Вместо да се набляга на воденето на детето през дадено занимание, самото дете ръководи всички аспекти на играта.

Игровата терапия Floortime се основава на шест етапа на развитие:

1. Саморегулация и интерес към заобикалящия свят
2. Емоционално мислене
3. Емоционални идеи
4. Двупосочна комуникация
5. Комплексна комуникация
6. Близост и ангажираност във взаимоотношенията

За да се постигнат тези етапи, терапевтът или родителят взаимодейства с детето, като следва действията му в спокойна среда. Ако детето си играе с колички на пода, терапевтът или родителят ще седне на пода и ще играе с количките. Тези игрови сесии обикновено продължават от два до пет часа на ден.

С течение на времето взаимодействията между терапевта и детето стават по-сложни. Например, докато детето си играе с количка, се въвеждат самолетчета с допълнителен език, за да се създаде игра. Играта Floortime насърчава детето ви да отговаря на въпроси и да общува с терапевта.

През 2011 г. независими изследователи в Тайланд и Канада установяват, че игровата терапия Floortime „значително подобрява емоционалното развитие и намалява основните симптоми на аутизма“.

Прочетете повече за игровата терапия Floortime

Цели в Индивидуалния образователен план (ИОП) при аутизъм

Тъй като по-голямата част от терапията на вашето дете ще включва логопедия, може би се чудите какви са целите за говорните и езиковите умения при дете от аутистичния спектър. Тези цели важат не само за посещенията при специалист логопед, но и за ИОП (Индивидуалния образователен план) на вашето дете. Следните цели за ИОП са само примери. Всяко дете с аутизъм има различни потребности, затова целите в ИОП на вашето дете ще бъдат индивидуални за него/нея.

Споделено внимание

Споделеното внимание се отнася до способността на детето да се фокусира върху няколко неща едновременно. Това е от съществено значение, когато детето ви тръгне на училище. То трябва да може да се съсредоточава върху няколко задачи едновременно. Въпреки че много деца с аутизъм изпитват затруднения със споделеното внимание, индивидуалният образователен план (ИОП) на вашето дете може да се насочи към конкретни области от него.

Ето някои цели за споделено внимание за ИОП на вашето дете:

• Реагиране на гласа на учителя
• Показване на разбиране както чрез зрителен контакт, така и чрез жестове
• Способност за разпознаване и описване на собствените емоции и тези на другите

Социална реципрочност

Социалната реципрочност е ключова за общуването с други хора. Тя включва двупосочното взаимодействие между двама души. Децата с разстройство от аутистичния спектър срещат трудности със социалната реципрочност, като например започване на контакт, отговаряне на инициативата на другите, поддържане на разговори и спазване на ред при вербална комуникация.

За да помогнете на детето си със социалната реципрочност, ето някои цели за ИОП:

• Поддържане на взаимодействия
• Започване на разговори
• Задържане на вниманието върху темата на разговора
• Разпознаване и опити за коригиране на нарушенията в комуникацията

Езикови и свързани когнитивни цели

Езикът е нещо повече от говорене. Той е разбиране и използване на родния език както чрез вербална, така и чрез невербална комуникация. Посочването, махането за сбогом и мимиките на лицето са примери за невербална комуникация.

Някои примери за езикови и свързани когнитивни цели за ИОП на вашето дете могат да включват:

• Използване на жестове
• Разгръщане на страници в книга с едновременно посочване на картинки
• Използване на думи и жестове за споделяне на намерения
• Разрешаване на проблеми
• Разбиране на последователността от събития (последователност в приказки, букви от азбуката)
• Използване и съчетаване на думи в творчески комбинации

Поведенческа и емоционална регулация

Тази област от целите в ИОП на детето остава една от най-трудните за овладяване от децата с аутизъм. Поведенческата и емоционална регулация включва разбиране на емоциите, тяхната преработка, изразяване на чувствата и справяне с трудните емоции.

Някои примери за цели за поведенческа и емоционална регулация в ИОП включват:

• Търсене на успокояваща дейност при разстройване
• Изразяване на емоции
• Обсъждане на преходите между различните дейности
• Възприемане и предвиждане на социалното поведение на другите с цел самоконтрол на собственото поведение

Прочетете повече за целите в ИОП и аутизма

Видео моделиране и аутизъм

Видео моделирането е друга форма на терапия, въведена наскоро. Но то се появява за първи път още през 1982 г. чрез Щайнборн и Кнап, които използват комбинация от поведенческо обучение в класна стая, за да преподават умения за безопасност на пътя и пешеходно движение на деца от аутистичния спектър.

Днес видео моделирането се счита за предпочитан метод за преподаване на социални умения и помощ при езиково изоставане при аутизъм. Тази терапия вече се развива още повече с помощта на научните изследвания върху огледалните неврони.

Огледалните неврони са сензорно-моторни клетки в мозъка, които се задействат или активират, когато...

• Човек извършва дадено действие
• Вижда как друг човек извършва същото действие

Смята се, че тези типове неврони са свързани със социалното поведение, особено с емпатията и имитацията, като вероятно обясняват социалното познание при хората. За да се използват предимствата на огледалните неврони, видео моделирането на социални умения се прилага при деца с аутизъм. Speech Blubs прави още една стъпка напред във видео моделирането, като стимулира децата да говорят или да пресъздават поведения и умения. Всичко, което вашето дете трябва да прави при видео моделирането, е да гледа видеоклиповете в Speech Blubs и да повтаря думата или действието, показани от другите деца.

Приложението Speech Blubs и видео моделирането ще осигурят на детето ви следните предимства:

1. Увереност да прилага копираните задачи и реч в ежедневието
2. По-бързо учене, виждайки как други деца изпълняват поведенията
3. По-добро запомняне на наученото поведение чрез забавни дейности и игри

Прочетете повече за науката зад огледалните неврони, видео моделирането и аутизма

Аутизъм и реч

Едно от говорните нарушения, засягащо 65% от децата с аутизъм, е вербалната диспраксия (апраксия на речта). Въпреки че има много форми на апраксия, вербалната диспраксия засяга пряко езика, устните, устата и челюстта при правилното произношение на говорните звукове. Освен че думите звучат неясно, една и съща дума може да звучи различно всеки път, когато се произнася, което води до непоследователно звучене. Ако детето показва признаци на комуникативно нарушение, може да е трудно да се различи дали проблемът с речта се дължи на диспраксия или на аутизъм. Ето защо трябва да се направи оценка от логопед.

Някои области, които логопедът ще изследва при диагностицирането на вербална диспраксия, са:

• Грешки със съгласни и гласни – Детето може да казва една и съща дума по различен начин всеки път.
• Трудности при преминаване от звук към звук или от сричка към сричка – Това води до дълги паузи между думите и проблеми с повтарянето на поредица от думи.
• Необичайно ударение върху определени части на речта – Детето може да подчертава еднакво всички срички на думата или изречението, което води до „монотонен или роботизиран“ тон на речта.

Други симптоми на вербална диспраксия, използвани за диагностика, включват:

• Минимално гукане и бърборене като бебе
• Трудности при образуването и изговарянето на дълги думи
• Многократни опити за произношение на дадена дума
• Прекомерно използване на невербална комуникация
• Пропускане на съгласни в началото или в края на думата
• Трудности при съставянето на думи

По време на обследването за вербална диспраксия логопедът ще оцени орално-моторната сила и движения на детето ви. Това става, като помоли детето да се усмихне, да раздвижи езика си, да преглътне или да оближе близалка. Оценката ще провери също слуха на вашето дете, способността му да започва и да отговаря на инструкции, както и вербалните и невербалните му комуникативни умения.

За да помогнете на детето си с горепосочените умения, ето 7 домашни речеви дейности, с които да започнете още днес:

1. Демонстрирайте думите с примери

Вземете любимата играчка на детето си, задръжте я до устата си и произнесете името ѝ ясно и бавно. Това помага на детето ви да вижда движенията на устните ви.

2. Намерете начини да усилите или промените гласа си

Това е начин за насърчаване на двупосочното подражание. Използвайте празно руло от кухненска хартия или приложение за промяна на гласа, за да издавате различни звуци.

3. Предложете избор между два предмета

Докато държите два предмета близо до устата си, ясно назовете имената им и попитайте кой предмет би искало детето. След като детето посочи или каже дума в отговор, повторете думата на предмета отново.

Например: „Искаш ли ябълка или портокал?“

След като детето ви посочи или каже дума, повторете: „Искаш портокала.“

4. Добавете вълнение към думите си

Променяйте тона на гласа си, като наблягате на звука в началото и края на думите. Това ще задържи вниманието на вашето дете и ще му помогне да имитира.

5. Използвайте звукови ефекти

Добавяйте звукови ефекти към книгите или докато играете с играчки на пода.

6. Повтаряйте „ключови думи“ в прости изречения

Поддържайте „ключовите думи“ прости, а изреченията – кратки, като се съсредоточите върху подчертаването на основните думи. Ако правите сапунени мехури, опитайте с ключови думи като „балон“ или „пук“.

7. Насърчавайте имитацията с песни

Използвайте музика, за да подтикнете детето си да имитира движенията на устата ви. Подходящи са песни като „Ако си щастлив, пляскай с ръце“ или детски стихчета с движения. Комбинирайте тези песни със съответните жестове и движения.

Прочетете повече за вербалната диспраксия и аутизма

РАС и изоставане в говорното развитие

Когато детето има изоставане в говорното развитие, родителите често се чудят дали причината не е аутизъм. Въпреки че изоставането в говора е един от признаците на аутизъм, симптомите на двете състояния са много различни. Ако подозирате, че детето ви има изоставане в говора, е важно да се потвърди или изключи аутизмът като причина за това.

Логопедът може да установи дали детето ви има изоставане в говорното развитие, но не може да постави диагноза аутизъм. Само специалист по детско развитие (детски педиатър по развитието) може да диагностицира аутизъм. За да разберете по-добре разликата между изоставането в говора и аутизма, ето какви са признаците и симптомите на всяко от тях.

Признаци и симптоми на аутизъм:

• Забавено проговаряне
• Липса на зрителен контакт или много кратък контакт с очи
• Силно разстройване при дребни промени в рутината
• Необичайни реакции към определени звуци, светлини, допир, миризми или вкусове
• Трудно разбиране на чуждите емоции
• Фокусиране върху много тесен кръг от интереси или предмети
• Извършване на повтарящи се движения като въртене или люлеене
• Липса на отклик при произнасяне на името му до 12-месечна възраст
• Не посочва отдалечени предмети с пръст до 14-месечна възраст

Признаци и симптоми на изоставане в говорното развитие:

• Изговаря прости думи ясно или неясно между 12 и 15 месеца
• Не използва невербални жестове като сочене с пръст и махане за довиждане до 12 месеца
• Предпочита да използва жестове вместо думи за общуване до 18 месеца
• Изпитва трудности при имитирането на звуци до 18 месеца
• Разбира прости думи до 18 месеца
• Трудно разбира прости молби и указания
• Само имитира реч или действия, но не произнася думи или фрази самостоятелно до 2 години
• Повтаря определени звуци или думи отново и отново до 2 години
• Не може да използва езика, за да съобщи нуждите си, до 2 години
• Не може да изпълнява прости инструкции до 2 години
• Необичаен тон на гласа (дрезгав или носов) до 2 години
• Говори с кратки изречения до 3 години
• Разказва случка или кратка история на възраст 4–5 години

За повече информация относно изоставането в говора прочетете статията „Означава ли изоставането в говорното развитие, че детето ми има аутизъм?“

Невербален аутизъм

Въпреки че това не е официална самостоятелна диагноза в рамките на аутистичния спектър, „невербален аутизъм“ се използва за описване на всяко дете, което не използва вербална комуникация. Приблизително 40% от децата в спектъра се считат за невербални и точната причина за това все още не е известна. Обществените предразсъдъци често свързват невербалния аутизъм с нисък интелект. Невербалният аутизъм обаче не означава липса на интелигентност.

През 2015 г. Кеймбриджкият университет установява, че хората с черти на аутизъм са по-склонни да се развиват в сферите на технологиите, инженерството, науката и математиката. Всички те изискват висока интелигентност. Друго проучване дава обнадеждаващи резултати за бъдещата вербална комуникация при невербалните деца с аутизъм.

Невербален аутизъм се използва за описване на всяко дете, което не използва вербална комуникация.

Изследователският център Center for Autism and Related Disorders анализира медицинските картони на деца с аутизъм на възраст между 8 и 17 години. Всички участници са имали забавяне в езиковото развитие – били са невербални или са говорели само с отделни прости думи или фрази.

Проучването отчита следните положителни резултати:

1. 70% от участниците в крайна сметка са проговорили с прости изречения
2. 47% от участниците са развили плавна и свободна реч
3. Повечето участници са имали по-висок коефициент на интелигентност (IQ), отколкото се е смятало първоначално
4. Повтарящите се движения (люлеене или въртене) и силните специфични интереси не са повлияли негативно на езиковото развитие

Прочетете повече информация за невербалния аутизъм

Начини за насърчаване на говорното развитие у дома

Ако детето ви е с невербален аутизъм, съвместната работа с логопед е от ключово значение за подобряване на общуването с него. Има обаче и прости неща, които можете да правите у дома, за да подкрепите развитието на речта му.

1. Фокусирайте се върху невербалната комуникация

Въведете невербалната комуникация, като сами давате пример на детето си. Увеличете зрителния контакт. Кимайте или поклащайте глава, когато казвате „да“ или „не“. Посочвайте с пръст предметите, за които говорите. Усвояването на тези невербални сигнали помага на детето ви по-лесно да изразява нуждите си.

2. Използвайте по-кратки изречения

Ако детето ви се затруднява да следва указания, това може да се дължи на кратък диапазон на вниманието или на прекалено дълги изречения от ваша страна. Опитайте се да наблегнете на „основни думи“, да скъсите фразите и да използвате по-прости думи. Това ще намали объркването у детето.

Пример: „Не стой прав на стола!“

Скъсете тази фраза до: „Седни, моля.“

3. Имитирайте поведението му

Играйте с детето си, като повтаряте звуците или действията, които то прави. Имитацията е жизненоважна част от развитието и учените смятат, че тя може да предскаже напредъка в езиковото обучение. Ползите от имитацията включват споделяне на емоции, разбиране на редуването, повишаване на вниманието и развиване на социален интерес към другите.

4. Използвайте визуални средства

Много деца с невербален аутизъм се нуждаят от визуални подсказки, които да им помогнат да разбират по-добре и да изразяват желанията и нуждите си. Съществуват множество приложения като Speech Blubs, които подпомагат говорното развитие чрез имитация. Системата за комуникация чрез размяна на картинки (PECS) също е незаменима за изразяване на нужди и желания от невербалното дете.

5. Насърчавайте играта и социалното взаимодействие

Проучванията показват, че децата учат езика най-добре чрез игри. Опитайте да пеете песнички, да правите игри с редуване или забавни физически игри с леко боричкане. Най-важната част от игрите е да бъдете на нивото на очите на вашето дете.

6. Давайте му „пространство“ да се изкаже

Понякога родителите бързат да отговорят вместо детето си или веднага задават следващ въпрос. Това може да не остави достатъчно „време и пространство“ за реакция от страна на детето. Дори невербалното дете да отговори само с жест, това все пак е общуване. С времето оставянето на 15–20 секунди пауза след въпроса ви може да насърчи отговор от него.

7. Следвайте интересите на детето си

Най-добре е да следвате интересите на детето и да насочите вниманието си към това, което прави то в момента. Ако то изсипва блокчета Lego на пода, кажете „Изсипи Lego“ и се включете в забавлението. Това ще помогне за назоваването на действието и ще обогати речта с кратки фрази и „основни думи“.

За още полезни дейности при невербален аутизъм прочетете 7 начина да помогнете на невербалното си дете с аутизъм да проговори

За родителска гледна точка относно развиването на речта при невербално дете с аутизъм прочетете 4 начина да помогнете на дете с невербален аутизъм да говори

PECS и аутизмът

Системата за комуникация чрез размяна на картинки (PECS) е начин невербалните деца да общуват без думи. За децата с аутизъм и други обучителни затруднения PECS дава „глас“, с който да изразяват своите нужди и желания. От 80-те години насам PECS помага на децата и техните семейства както в краткосрочен, така и в дългосрочен план за проговаряне и развитие на вербална реч.

Изследванията показват, че децата разбират картинките много по-добре след тригодишна възраст. Затова PECS се препоръчва за деца на три и повече години. Както при всяко визуално помощно средство, крайната цел на PECS е развитието на вербалната реч. Някои деца преминават през всичките шест фази на системата и усвояват говоримия език. Други деца продължават да използват това визуално средство за споделяне на основните си нужди и желания.

PECS дава на невербалните деца „глас“, с който да изразяват своите нужди и желания.

За да работи правилно системата PECS, е необходимо детето да бъде „намерен“ комуникатор (да има намерение да общува). Това означава, че то показва стремеж да предаде своите нужди. Дете с намерение за общуване може например да хване възрастен за ръка и да го заведе до нещо, което иска.

Ето как работят шестте фази на PECS:

Фаза 1: Научаване как да се комуникира

Тази фаза помага на детето да изразява нуждите си чрез картинки, като се използват мотивиращи стимули като любима играчка. Например: ако детето ви обича влакчета, използвайте картинка на играчка влакче, за да го мотивирате да размени картинката срещу истинското влакче.

Фаза 2: Изграждане на постоянство и преодоляване на разстояние

Първата фаза надгражда във втората. Детето ще разменя картинки за определена потребност, но тук се включва и физическо разстояние. Преодоляването на разстояние изисква от детето да отиде и да вземе картата от по-далеч, за да изпълни своя потребност или желание.

Фаза 3: Правене на избор

Тази фаза включва вземане на решения. Показват се две картинки и детето трябва да посочи или да подаде картата, която избира. Това работи най-добре с мотивиращи стимули.

Фаза 4: Изразяване на чувства и потребности

Тази фаза комбинира картинки и думи за съставяне на кратки изречения. Детето трябва да комбинира карти като „Искам“, „Имам нужда от“ или „Чувствам се“ с картинка на желания предмет или емоция. Някои деца достигат само до четвърта фаза в системата PECS.

Фаза 5: Отговаряне на въпрос

Фаза 5 надгражда Фаза 4, като използва карти за отговаряне на въпроси. Детето комбинира карта за изречение с карта-картинка, за да даде отговор.

Фаза 6: Коментиране в отговор на въпрос

Фаза 6 включва разширяване на уменията от Фаза 5 чрез коментиране на зададени въпроси.

Как да персонализирате PECS за вашето дете

Всяко дете е различно. Затова системата PECS трябва да бъде съобразена с уникалните нужди, желания, предпочитания и антипатии на вашето дете. За да персонализирате PECS, можете или да закупите готови карти с картинки, или да направите свои собствени. Ако решите да ги изработите сами, имайте предвид следните съвети!

Съвети за персонализиране на PECS за вашето дете:

• Фокусирайте се върху конкретна потребност – Това са картинките, чрез които детето ви има най-голяма нужда от помощ за общуване. Ако детето ви се нуждае от помощ, за да покаже, че е гладно, насочете се към карти, изобразяващи глад. Например: карти с картинки на храни за закуска, обяд и вечеря или любимите храни на детето ви.
• Следвайте интересите на вашето дете – Детето ще прояви по-голям интерес към PECS, ако има карти с любимите му играчки, храни, дейности и други.
• Илюстрации или реални снимки – PECS се използва както с рисувани картинки, така и с реални фотографии. Най-добрият начин да разберете как реагира вашето дете на единия или другия вариант е да създадете няколко любими изображения и като рисунки, и като реални снимки. След това вижте с кой вид детето предпочита да общува.
• Изберете как да подредите PECS – Начинът, по който ще подредите картите PECS, зависи от нивото на търпение на вашето дете, неговото разбиране и от това дали ще създадете дневен режим с картите. Ако създадете график, той трябва да бъде поставен на леснодостъпно място.

Ето още няколко начина за подреждане и съхранение на картите PECS:

• В папка с класьори
• Ламинирани и захванати на халка за ключодържател
• На табло за дневен режим с велкро лепенки
• В комуникативна книга (тя включва дълги велкро ленти за съставяне на изречения с карти-картинки)

За гледната точка на родител относно персонализирането на PECS прочетете Персонализирайте системата за комуникация чрез обмен на картинки за вашето дете

Стиминг поведение

Стиминг поведението е признак на аутизъм. Но хората, които нямат аутизъм, също проявяват стиминг. То може да се появи при всеки, който е разтревожен или нервен, и приема формата на гризане на нокти, клатене на крак, пукане на кокалчетата на пръстите и други. Докато някои хора с аутизъм могат да проявяват тези често срещани форми на стиминг, при децата с аутизъм това поведение изглежда различно, тъй като те не са в състояние да го спрат.

Дете с аутизъм може да проявява следните видове стиминг:

• Люлеене напред-назад
• Пляскане или махане с ръце
• Подскачане
• Въртене в кръг
• Ходене на пръсти
• Повтарящо се премигване
• Пренареждане или подреждане на предмети в редица
• Втренчено гледане в таванни вентилатори или лампи
• Душене на хора и предмети
• Облизване или търкане на предмети
• Повтаряне на думи и фрази

Важно е да се отбележи, че детето може да проявява едно или няколко от тези поведения, като всяко от тях се извършва многократно. Въпреки че горният списък съдържа типични прояви за деца с аутизъм, някои деца проявяват форми на стиминг, които водят до физическо самонараняване.

Стиминг поведение, което води до физическо увреждане, включва:

• Удряне с юмруци или хапане
• Удряне на главата
• Прекомерно чесане на кожата
• Разчесване на корички на рани или ранички
• Поглъщане на малки предмети

Макар науката все още да не е напълно сигурна какво причинява стиминга при аутизъм, съществуват няколко теории за това поведение:

1. За стимулиране или успокояване на сензорната система
2. Като начин за адаптиране към непозната среда
3. За самоусмиряване и успокоение
4. За изразяване на разочарование
5. За избягване на определени дейности или изисквания

Въпреки че стимингът на вашето дете може да ви тревожи, не е необходимо това поведение да бъде спирано, освен ако не пречи на ученето, не води до социална изолация, не е опасно или не създава проблеми за другите членове на семейството. Ако се притеснявате от това поведение, има лесни начини за овладяването му.

https://www.youtube.com/watch?v=PfEExIDkJ8U

Как да овладеете стиминг поведението:

• Сензорни играчки – Играчки за стискане, сензорни топки, пластични материали за мачкане, фиджет играчки и др.
• Изключете медицински състояния – Определени здравословни проблеми като главоболие, ушни инфекции и болка могат да бъдат причина за стиминга или да го влошат. Говорете с педиатъра на детето си, за да сте сигурни, че то не се дължи на други медицински фактори.
• Осигурете спокойна среда – Стимингът се засилва при стресови ситуации. Опитайте се да избягвате обстоятелства, в които детето ви лесно може да се претовари.
• Опитайте с физически упражнения – Проучванията показват, че физическата активност освобождава напрежението и намалява стиминга. Тя осигурява и сензорна стимулация за онези, които имат най-голяма нужда от нея.
• Научете детето на емоционална саморегулация – Това включва изразяване на емоциите по позитивен начин вместо чрез стиминг, особено когато той води до самонараняване.

За повече информация относно стиминга прочетете Всичко за стиминга при деца с аутизъм

За родителската гледна точка относно стиминг поведението прочетете статията Стиминг поведението и аутизмът

Орален стиминг

Подобно на обичайните повтарящи се движения при децата с аутизъм, оралният стиминг включва опитване на вкус, дъвчене и/или поглъщане на предмети. Децата с орален стиминг често държат в устата си дрехи, играчки, хартия, сензорни топчета, моливи/химикалки и други неодушевени предмети.

При оралния стиминг обаче съществуват потенциални опасности, за които трябва да внимавате.

1. Малките предмети могат да бъдат погълнати и да предизвикат здравословни проблеми
2. Дъвченето на твърди предмети може да увреди зъбите
3. Предметите могат да доведат до задавяне

Ако детето ви обича да дъвче предмети, има начини да овладеете това поведение и да отстраните потенциалните опасности.

• Проверявайте редовно предметите у дома – Редовно оглеждайте играчките, книгите и дрехите за липсващи части или всякакви следи от дъвчене.
• Предлагайте подходящи храни за дъвчене – За да осигурите здравословен източник за оралните сензорни нужди, давайте храни за дъвчене като сухи зърнени закуски, мюсли, пуканки, зеленчуков чипс, моркови, целина, ябълки, сушени плодове и плодови барчета.
• Опитайте със специални бижута за дъвчене – Гривни, колиета и накрайници за моливи, създадени специално за деца с орални сензорни нужди.
• Използвайте пренасочване – Ако детето ви започне да дъвче нещо, което не е предназначено за това, пренасочете дъвкателното поведение към „безопасен“ предмет като сензорни топки или бижута за дъвчене.
• Предлагайте напитки със сламка – Пиенето през сламка може да задоволи оралната сензорна потребност, от която детето ви има нужда.

За повече информация относно оралния стиминг прочетете статията 5 съвета за справяне с оралния стиминг

Сензорни проблеми

Децата с аутизъм често проявяват признаци на сензорно интегративно разстройство. При него се наблюдават два типа: сензорно избягващ (хиперчувствителен) и сензорно търсещ (хипочувствителен). Независимо дали детето ви е сензорно търсещо или сензорно избягващо, всеки тип се проявява с различни симптоми. Но децата могат да проявяват симптоми и на двата типа едновременно.

Детето със сензорно избягващо поведение изпитва затруднения при обработката на стимули от околната среда и лесно се претоварва, поради което е свръхчувствително към заобикалящата го среда. Сензорно търсещото дете получава недостатъчно стимули от средата си, поради което активно търси сензорна стимулация.

Симптоми на сензорно избягващо поведение:

• Разсейва се от фонов шум (който обикновено останалите дори не забелязват)
• Избягва физически допир (прегръдки и гушкане)
• Изглежда непохватно (блъска се в предмети)
• Не понася силни звуци
• Лесно се плаши от внезапни силни шумове
• Изключително придирчиво е към дрехите
• Избягва тълпи поради силен шум или възможността някой да го докосне

Симптоми на сензорно търсещо поведение:

• Висок праг на болка
• Дъвче неодушевени предмети (орален стиминг)
• Стои твърде близо до околните
• Скача, тича и се блъска в предмети
• Не преценява собствената си сила
• Издава силни звуци
• Стиминг поведение (люлеене, въртене в кръг)
• Опознава света чрез докосване

Синестезия и аутизъм

Синестезията е рядко състояние, засягащо около 1% от населението. Тя представлява неврологично състояние, при което възприемането чрез едно сетиво едновременно задейства преживяване в едно или повече други сетива. Въпреки че много хора се раждат с това състояние, възможно е синестезия да се развие и на по-късен етап от живота. Първоначалните изследвания показват, че синестезията може да се предава по генетичен път.

Хората със синестезия могат…

• Да виждат думата „самолет“ в ментовозелен цвят
• Да си представят небостъргач, но да усещат вкус на боровинки
• Да четат числото две, но да го виждат в червено

https://www.youtube.com/watch?v=88s6guf9egs

Въпреки че няма универсален метод за диагностициране на синестезия, д-р Ричард Цитовик (Richard Cytowic), водещ изследовател в областта на синестезията, създава конкретни насоки, които помагат на лекарите да установят дали дадено дете има синестезия.

Насоки за диагностициране на синестезия:

• Неволева - Възприятията не са резултат от съзнателна мисъл, те просто се случват от само себе си.
• Проектирана - Вместо да вижда неща като цветове само във „въображението си“, човек ги вижда реално извън тялото си.
• Устойчива и постоянна - Възприятията трябва да са еднакви всеки път. Например, щом чуе определена песен, човек винаги усеща вкус на шоколад.
• Запомняща се - Синестетичното възприятие се помни по-ярко от първичното. Например, ако някой свързва името „Лора“ с лилавия цвят, той ще запомни първо цвета и едва тогава самото име.

Съвременните изследвания сочат за връзка между аутизма и синестезията. Хората с аутизъм и синестезия споделят за по-високи нива на сензорна чувствителност. По-нататъшни проучвания също така показват, че синестезията по-често се среща при хора с аутизъм, които притежават изявени заложби за памет, изкуство, аритметика, както и висок интелект.

Макар че синестезията сама по себе си не създава проблеми за детето, ако подозирате, че то я проявява, е важно да се направи консултация със специалист, за да разберете по-добре как възприема света паралелно с аутизма.

За повече информация по темата прочетете статията Има ли връзка между синестезията и аутизма?

Хранителна селективност и аутизъм

Злоядството е често срещано при децата. Но при децата с аутизъм то често прераства в истинска хранителна селективност (отвращение към определени храни). Научните изследвания показват, че децата с аутизъм са пет пъти по-склонни да приемат силно ограничен набор от храни, да правят кризи по време на хранене и да проявяват ритуали при ядене. Autism Parenting Magazine съобщава, че децата с аутизъм често ограничават избора си на храна до по-малко от пет вида.

Въпреки че точната причина за силната хранителна селективност при аутизъм остава неясна, се предполага, че водеща роля играят сензорните проблеми, свързани с храната. Ярко оцветената храна може да доведе до сензорно претоварване, карайки детето напълно да отказва храни като чушките например. Текстурата също може да предизвика отвращение. Например, детето може да избягва паста, защото не понася усещането за мокри макарони.

Хранителната селективност е огромно предизвикателство за родителите на дете с аутизъм. Въпреки че детето ви може да е изключително придирчиво към храната си, има стъпки, които можете да предприемете, за да го срещнете постепенно с нови храни и да разширите менюто му.

5 съвета за въвеждане на нови храни

1. Не оказвайте натиск

Не се опитвайте да убеждавате детето да „си изяде всичко до дъно“. Това само ще засили съпротивата му към храната. Вместо това, всеки път щом въвеждате нов продукт, просто го поставете в чинията и оставете детето само да реши дали да го опита.

2. Не смесвайте храните

Смесените ястия могат да доведат до сензорно претоварване. А то от своя страна неизменно води до отказ от храна и кризи около масата. За да избегнете това, сервирайте всеки продукт отделно. Например, ако приготвяте паста с броколи, сирене и пиле, поднесете всяка съставка самостоятелно. Не се опитвайте да „криете“ съставки с надеждата детето да не ги забележи.

3. Комбинирайте новото с любими храни

Винаги съчетавайте новата храна с нещо, което детето обожава. Ако искате да предложите зелен фасул, поднесете го заедно с любимите му пилешки хапки например. Така детето ще има свободата да опита или не зеления фасул, а вие ще сте спокойни, че ще хапне нещо по време на храненето.

4. Яжте същата нова храна

Децата с аутизъм учат най-добре чрез визуален пример. Покажете на детето си, че новата храна е вкусна, като сами хапнете от нея. С времето, виждайки редовно как вие я консумирате, детето може постепенно да пожелае да я опита само.

5. Позволете му да изследва храната

Вместо да се карате на детето си, че си играе с храната, насърчете го! За децата със сензорни проблеми играта е ключът към приемането на нови храни. Позволете му да опита, помирише и пипне храната, за да свикне с нея.

Прочетете повече за хранителната селективност и аутизма

Ресурси, книги и списания за аутизъм за родители

Autism Parenting Magazine

Водещият ресурс за родители на деца с аутизъм, Autism Parenting Magazine, наскоро ни включи в секцията си Helpful Links! Признанието от толкова уважаван авторитет за това как да се справим и да се развиваме успешно като родители на деца от аутистичния спектър наистина е чест за нас. За още повече информация къде да откриете надеждни ресурси за справяне с това предизвикателство, вижте и Autism Resources for Parents – The Ultimate New Guide.

БЕЗПЛАТНИ професионални PECS карти и изображения

Професионални, готови за печат и персонализиране PECS карти.

National Autism Resources

Открийте ресурси за сензорни материали и класна стая.

Autism Speaks

Водещ авторитет за всякаква информация, свързана с аутизма.

Заключение

Разстройството от аутистичния спектър е комплексна диагноза. Няма една-единствена конкретна причина за неговата поява, а всяко дете проявява много различни симптоми и различна степен на тежест. Това превръща родителството на дете с аутизъм в истинско предизвикателство.

Децата с аутизъм се нуждаят от допълнително време, за да се развиват със собствено темпо с помощта на лекари, терапии, помощни средства и любящ, търпелив родител като вас! Ако смятате, че детето ви може да е с аутизъм, ранната диагноза е от решаващо значение. Колкото по-рано бъдат разпознати и диагностицирани признаците и симптомите на аутизма, толкова по-бързо детето ви ще получи необходимата терапия, за да се развие успешно и да разгърне пълния си потенциал!