Трябва ли да подкупвам децата си?: Всичко за награждаването на децата

В тази статия

• Експериментът
• Награждавайте децата за неща, които не искат да правят естествено
• Наградите трябва да се основават на положените усилия, а не на крайния резултат
• Наградите имат значение
• Детето трябва да има право на избор

Като човек, който размишлява много по тази тема, родителите – особено родителите на по-малки деца със специфични нужди – често ме питат: „Трябва ли родителите да подкупват децата си?“ Отговорът е: понякога да. Награждаването на децата всъщност е изключително важен инструмент за изграждане на нови умения – когато се прилага правилно. А децата ги обожават! Тогава как наградите се сдобиха с толкова лоша репутация?

„Мама има важен разговор за 1 час. Можеш да поиграеш на таблета си, ако не влизаш в стаята, разбрахме ли се?“

Експериментът

Всичко започва през 1917 г. с един експеримент сред студенти от Станфордския университет, проведен от професор Едуард Деси. Той помолил 24 студенти да подредят пъзел за 13 минути.

През първия ден, ако не успеели да завършат, той го нареждал вместо тях – давайки им вътрешна мотивация да не искат друг да го прави заради тях. През втория ден той платил на половината от тях по $1 за всеки решен пъзел. Този ден показал, че студентите, на които се плаща, се трудели по-усърдно и решавали повече пъзели. На третия ден той отново не платил на никого. Този път забелязал, че тези, на които платил втория ден, не се стараели толкова много през третия.

И така, той предположил, че външната мотивация (парите) е послужила за потискане на вътрешната мотивация.

По-късно изследователите всъщност не открили статистически значима разлика в положените усилия между втория и третия ден. Освен това учените установили, че студентите така или иначе са се наслаждавали на играта – те вече са имали вътрешна мотивация – така че наградите били ненужни. Защо да награждавате децата, ако те вече с удоволствие правят даденото нещо?

Награждавайте децата за неща, които не искат да правят естествено

И така, стигаме до Правило №1 за правилното награждаване: награждавайте децата за правене на неща, които не искат да правят естествено – като например премахване на лоши навици или изграждане на нови.

Проведени са множество проучвания относно ефективността на наградите при отказването от лоши навици – от спиране на тютюнопушенето при бременни жени до изграждането на нови навици като физическите упражнения. Когато детето няма естествена вътрешна мотивация за дадено поведение, наградите са важни. 

Наградите трябва да се основават на положените усилия, а не на крайния резултат

Правило №2 е, че предлагането на награди трябва да се основава на положеното усилие, а не на крайния резултат. Например ученик, който редовно изкарва тройки в училище, вероятно няма да бъде мотивиран от награда за пълно отличие – това може да не е реалистично. Но ако наградата е свързана с отделянето на допълнителни 30 минути за учене, този ученик може да изгради навици, които да подобрят оценките му. След като детето развие това умение, трябва да спрете да го награждавате за него и да преминете към друго умение, което се нуждае от допълнителен стимул.

Наградите имат значение

Правило №3 е, че наградата има значение. Представете си, че шефът ви каже, че трябва да работите допълнителни 30 часа тази седмица, но в петък ще подари на всички химикалка с гравирано име. Наградите трябва да имат стойност, за да създават мотивация. Ако това е допълнително заплащане или равен брой почивни часове по-късно – нещо, което представлява полезна награда – тогава една химикалка едва ли би ви мотивирала.

Детето трябва да има право на избор

И накрая, Правило №4 – и вероятно най-важното правило. Автономията трябва да бъде част от процеса. Детето трябва да има право на избор. То трябва да има думата относно това върху какво работи и как, или дори каква да бъде наградата му.

Така че, ако вашият ученик получава слаби оценки и искате да го мотивирате да полага повече усилия в училище, позволете му да реши колко време и колко дни да се труди допълнително, както и какво ще получи, ако постигне целите си. Без автономия превръщаме изграждането на умения чрез награди в чисто търговска сделка – по-скоро като подкуп – а това вероятно не носи полза на децата ни.

Помнете, че идеи за награди за децата има навсякъде. Ние си купуваме подаръци, глезим се със свободни вечери или други награди, когато полагаме усилия за неща, които предпочитаме да не правим. Използваме външна мотивация, за да развием умение или навик – и докато практикуваме това умение, развиваме вътрешна мотивация да ставаме по-добри или да тренираме по-усърдно вече без външен стимул.

Така че, скъпи семейства, действайте смело и използвайте система за награждаване. Просто насочете вниманието си към доброто поведение, изграждането на умения с автономия и променете начина, по който формулирате стимулите.

„През следващия час, докато мама говори по телефона, можеш или да играеш на математическа игра, или да четеш книга. Ако направиш това, ще те оставя да избереш какво да сготвим за вечеря.“