„Ужасните две“ – наистина ли са толкова ужасни?

Отчаяно се опитвах да говоря с него. Показвах му разни неща, а той просто отблъскваше всичко. Лицето ми започна да пламва, докато се опитвах да намеря празен коридор близо до щанда с дрехи, за да заглуша виковете му. Но нямаше спасение и аз самата бях напът да се разплача. Как да спра кризата на 2-годишното ми дете посред магазина? Бях изчерпала всички идеи.

В тази статия

• Какво представлява периодът на „ужасните две“? 
• Колко дълго траят „ужасните две“?
• Как да се справите с „ужасните две“
• Как да овладея емоционалния срив на 2-годишното ми дете?
• Тръшкане срещу открито неподчинение и поведенчески проблеми

Какво представлява периодът на „ужасните две“? 

Намирах се в онзи определен етап от детството, наричан „ужасните две“.

Това е фазата, за която много майки говорят и се споглеждат с погледа: „О, спомням си онези дни“.

Около 2-годишна възраст малкото дете започва да търси по-голяма независимост. То започва да формира свои мнения и антипатии. Намира се в огромен етап от своето развитие. И това е моментът, в който детето лесно се фрустрира, ако желанията или нуждите му не бъдат разбрани. Причината е в липсата на достатъчно езикови умения, фина моторика и търпение да изчака.

Това може да бъде труден период за родителите, но ви уверявам – не сте сами.

Някои от нещата, които ще забележите, са внезапен плач от нищото, противопоставяне за неща, за които преди никога не е спорило с вас, и желание всичко да се случва по неговия начин. Понякога това означава и че преходите отнемат повече време – например когато времето за игра или дадено занимание приключи.

Колко дълго траят „ужасните две“?

Няма точно определен начален и краен момент на периода на „ужасните две“. Той започва някъде около 2-годишна възраст и може да продължи до началото на третата година.

По моя опит всяко от децата ми премина през това различно. Синът ми започна в началото на 2-те, докато при дъщерите ми беше по-скоро към края на 2-те и в началото на 3-те години. А „ужасните две“ при дъщерите ми дойдоха и с доста дерзко отношение.

По-важният въпрос за мен беше колко време ще продължат тези изблици, как да ги направя по-редки и как да се справям с тях.  

Как да се справите с „ужасните две“

Когато навлезете в периода на „ужасните две“, вероятно ще забележите дни, в които детето ви по-често налага мнението си. Това може да е свързано с дрехите, храната или играчките.

Първо разберете, че тези моменти на неподчинение ще бъдат под формата на кратки изблици. Истериите могат да траят между 5 и 20 минути. Тези изблици могат да се появят в най-неподходящите моменти от ежедневието ви. Но все пак има разлика между тръшкането и емоционалния срив.

Когато настъпят тези моменти, направете всичко възможно да не викате на детето и да не го наказвате. Първо се опитайте да разберете неговото разочарование. И поемете дълбоко въздух. Повтарям – поемете дълбоко въздух. Важно е да опитате да запазите спокойствие.

Децата са твърде малки, за да управляват сами емоциите и неудовлетворението си. Затова ние като родители трябва да им помогнем да преминат през тези чувства.

По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Знам какво си мислите: „Да премине през чувствата си? Та аз бях по средата на магазина за хранителни стоки и се опитвах да пазарувам, докато синът ми се разпадаше на части!“.  

Но помислете върху този пример: дори като възрастни понякога се затрудняваме да намерим точните думи и се ядосваме, когато срещаме трудност да се изразим.  

Задавайте въпроси на детето си, за да разберете дали можете да го успокоите, като му покажете, че е разбрано.  

Предложете любими играчки или предмети, които биха му били интересни. Но ако истерията е свързана например със сладкиши или играчка, която не искате да му дадете, дръжте на своето.

Не правете грешката да му отстъпите предмета със съжаление. Вашето правило си е ваше правило. Ако отстъпите и се предадете, рискувате да насърчите определен модел на поведение – а именно: „Ако плача и крещя, когато не получавам каквото искам, значи точно това трябва да правя“.

Ако сте на обществено място, както бях аз, бързо се преместете на по-спокойно място, за да можете да предложите утеха и да си спестите излишно напрежение. Вашето раздразнение само ще налее масло в огъня. А целта не е такава.

Как да овладея емоционалния срив на 2-годишното ми дете?

Има няколко техники, които научих през моите 19 години майчинство.

Първо, придържайте се към рутината: Малките деца имат особена нужда от сън. Установете час за лягане вечер и поддържайте постоянен график за дневния сън. Възможно е истерията да е резултат от умора или глад. Децата се развиват най-добре при наличие на рутина, а като родители вие също печелите много от нея. Когато децата знаят какво да очакват, е по-малко вероятно да се чувстват тревожни. Рутината означава, че можете да планирате предварително и да свършите задачи, докато те спят.  

Никога не пътувайте без междинни закуски: Това е лесен трик – децата обожават да хапват нещо малко и тези закуски могат да бъдат истинско спасение. Децата са като бездънни ями! Храната е чудесен начин да ги разсеете, докато пазарувате или вършите задачи из града.

Вършете нещата по-рано: Децата са най-енергични и като цяло са в по-добро настроение сутрин. Дори нашият семеен зъболекар ми сподели, че умишлено записват всички деца под 5-годишна възраст преди обяд. Тя обясни, че тогава децата съдействат най-добре и се избягва преумората преди следобедния сън.

Носете със себе си играчки или предмети за занимание, с които децата могат да се ангажират, докато сте навън. Това може да послужи за чудесно разсейване, ако се наложи да чакате някъде по-дълго от обикновено. Не се притеснявайте да използвате телефона или таблета, ако наистина се налага. Просто подхождайте разумно към продължителността и съдържанието.  

Аз лично предпочитам да използвам образователни приложения като Speech Blubs, вместо децата винаги да гледат филмчета или клипчета.

Тръшкане срещу открито неподчинение и поведенчески проблеми

Най-голямото ми дете ми се противопоставяше повече от другите две на тази възраст, но ясен знак за тревога беше, когато това стана често явление и поведението ѝ започна да се проявява многократно през деня. Тя често проявяваше открито неподчинение, вместо просто да се тръшка.  

Не виждах разликата, докато тя беше единствено дете. Но след това учителите ѝ започнаха да забелязват някои поведенчески проблеми, които се превърнаха в повод за притеснение в училище. 

По-късно се установи, че дъщеря ми има ХАДВ (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), опозиционно-предизвикателно разстройство, тревожност и депресия.  

Ако започнете да се притеснявате за детето си, непременно потърсете помощ и говорете с вашия лекар за това. 

Признаци, за които да следите:

• По-чести и продължителни истерии
• Агресивно поведение 
• Затваряне в себе си
• Самонараняване
• Хапане, удряне на другите
• Отговаряне с викане и силен гняв

Потърсете съдействието на вашия педиатър, а при необходимост се консултирайте и с други специалисти – като консултанти, терапевти и психолози. Навременното идентифициране на проблемите ще бъде от огромна полза в дългосрочен план.

И накрая – дайте време на детето и на себе си да преработите емоциите. Истериите могат да се появят неочаквано. Помогнете на детето си да премине през раздразнението.  

Всички родители преминават през този етап. И е важно да разберете, че това не е резултат от лошо възпитание. Тръшкането е нормално явление.