Как можем да подобрим общуването си с децата?

Ако приличате на мен, общуването с децата може да бъде изключително изтощително. Безкрайни въпроси, непрекъснато неизпълнени указания, онзи празен поглед, когато им напомняме за нещо казано по-рано, изумителната им способност да помнят обещаната бисквитка, но пълна забрава, когато ги помолим да донесат нещо. Прекарваме първите им години в копнеж да проговорят повече, а по-късно се надяваме просто да помълчат за малко.

Истината е, че децата ни в никакъв случай не са перфектни събеседници, но същото важи с пълна сила и за мен самата. По-долу споделям няколко факта, които се отнасят за мен и вероятно за много други възрастни – надявам се те да ви дадат малка яснота, малко разбиране и да породят малко съпричастност към малките хора в живота ни.

4 факта за начина, по който общуваме – и на какво учат те децата

1. Ако не си го запиша, със сигурност ще забравя.

Имам ужасна памет, затова целият ми живот се крепи на списъци със задачи, календари и лепящи се листчета. Това се дължи на комбинация от фактори: прекалено съм заета или разсеяна, за да слушам; слушам и веднага забравям; или пък слушам, но забравям малко по-късно. В момента знам, че в списъка ми има около 26 задачи, но не мога да назова нито една от тях, без да погледна. Звучи ли ви познато?

Въпросът е, че като възрастни ние (надяваме се) сме развили стратегии, които да ни помагат да слушаме, да запомняме и по-късно да възпроизвеждаме информацията. Някои хора се опитват да запомнят ново име, като го свързват с познат човек, други повтарят даден адрес наум няколко пъти, за да се запечата, а трети броят задачите на пръсти или разчитат на технологиите и записките.

Нашите деца обаче често нямат тези стратегии под ръка. Те или все още не са ги усвоили, или още не са достигнали този етап на развитие. Затова, когато ги помолим да донесат три неща от кухнята, попитаме ги какво са правили в училище, какво им трябва за екскурзията или как се казва новата учителка, нищо чудно, че се затрудняват. Те тепърва се учат да задържат вниманието си, да игнорират страничните дразнители, да осмислят по-дълги изречения и да извикват спомени.

Можем значително да подобрим общуването с децата, ако се замислим за тези особености. Можем да им помогнем, като ги научим на прости стратегии – като например броене на пръсти, повтаряне на указанията на глас за по-лесно запомняне, показване как да нарисуват списък със задачи с картинки или измисляне на забавни рими и песнички за нова информация.

2. Предполагам, че хората могат да четат мислите ми.

Съпругът ми непрекъснато трябва да ми напомня, че не умее да чете мисли. Често просто приемам за даденост, че той знае как е минал денят ми, че е наясно с онзи ужасен имейл, който получих, че може да отгатне какво искам за вечеря или че просто „разбира какво имам предвид“ в разговора. Всички попадаме в този капан с близките си хора – предполагаме, че ни познават толкова добре, че ще четат между редовете и ще схванат намеците. Е, децата правят абсолютно същото.

Мозъкът на малките деца всъщност функционира точно по този начин. В психологията това е свързано с т.нар. „теория на ума“. В началото за децата е трудно да разберат, че не всички мислим и чувстваме едно и също по едно и също време. С течение на времето те научават, че мама може да е радостна, докато на тях им е скучно, или че татко може да се вълнува, докато те изпитват страх. С порастването нещата стават още по-сложни, защото хората могат да казват и правят едно, докато чувстват друго – например сестра ми може да твърди, че е „добре“, докато всъщност е тъжна, а приятел може да плаче от щастие днес и от мъка утре.

Децата ни са поели по непрекъснат път на откриване не само на собствените си емоции и мисли, но и на тези на околните. За тях е трудно да приемат, че мама не се е досетила автоматично, че всъщност са искали картофено пюре за вечеря, че са искали червената чаша вместо синята, или че татко не знае от само себе си, че нещо в училище ги тревожи. Ние трябва да им помогнем да опознаят тези процеси, да ги разберат и да се научат да общуват.

Има начини да подобрите комуникацията с децата си! Опитайте се да говорите за чувствата по време на времето за семейството, за да разбере детето ви, че различните хора изпитват различни емоции. Разказвайте и питайте за това как е минал денят ви взаимно, а в трудни моменти обяснете на глас на детето си, че не знаете какво се върти в главичката му и че то може да ви помогне да му помогнете, като говори, показва и обяснява. Можете също така да използвате приложение за речево развитие като Speech Blubs, което съдържа страхотни раздели за емоциите, с чиято помощ детето ще разбере какво точно искате да сподели.

3. Мога да говоря с часове без да спра.

Повечето от нас обичат да говорят. Дори и да не ни харесва да се изправяме и да говорим пред голяма аудитория, повечето от нас обожават да си бъбрят с приятели и близки, споделяйки своите мисли, идеи, преживявания и вълнения. Когато хората ме питат защо реших да стана логопед, аз (с малко ирония) отговарям, че това е практически диплома по говорене, така че сметнах, че ще се справя чудесно.

За децата ни говоренето, езикът и разговорите са все още нещо съвсем ново и невероятно вълнуващо! Те са прекарали първите няколко години от живота си, наблюдавайки ви как разговаряте с другите, без самите те да могат да се включат пълноценно, изпитвайки чувства, нужди и идеи, за които все още не са имали необходимите думи. И ето че изведнъж вече умеят да говорят и да участват, да разсмиват околните, да споделят шантавите си идеи и да показват колко са умни, забавни и със собствено мнение. Най-накрая могат да зададат онзи въпрос, който отдавна ги вълнува, и да правят избори, разбираеми за околните. Нищо чудно, че щом започнат, просто нямат спиране!

Може да бъде изключително изтощително да слушате това безкрайно бърборене, но когато имате сили, направете крачка назад и му се насладете. Езикът е ключът към света на вашето малко дете и то се възползва максимално от него. Ценете това общуване! Можете да му помогнете да усвои социалните правила за това кога е уместно да се говори и кога да се мълчи, като давате пример и говорите за редуването и търпението. Но винаги се спирайте и слушайте внимателно – така детето ще разбере, че гласът му се чува, че има какво да каже и че думите му са наистина важни.

4. Постоянно търся разни неща в Google!

Статистиката сочи, че средностатистическият човек търси нещо в Google около 1200 пъти на месец, а ако приличате на мен, съм сигурна, че това число е още по-голямо! Само днес проверих как да стигна до дома на приятелка, колко грама има в една унция, как се казва една песен от радиото, какво е работното време на супермаркета и от каква възраст бебетата трябва да се мажат със слънцезащитен крем. Задавам милиони въпроси на ден... точно както и нашите деца.

По всяко време, във всеки супермаркет в страната, винаги ще има поне едно дете на съседния щанд, което пита родителите си: „Може ли това? Защо? Какво е това? Коя беше тази, мамо? Какво прави тази жена? Може ли бисквитка?“. Всички сме ги чували – те са неизменна част от общуването на родителите с децата. За вашето дете вие сте Google! Вие сте всезнаещият източник на всяка информация. Всичко, което то не знае (а това е много), и всичко, което иска да научи, най-вероятно ще премине през вас. Вие сте пазителят на вратата към неговия свят от знание и език. Това понякога може да бъде невероятно уморително!

И все пак – поемете си дълбоко въздух и слушайте. Чуйте какво точно иска да научи. То просто се опитва да разбере света, в който се намира. Толкова много от нещата, които вижда и преживява през деня, са за него съвсем нови. Децата попиват знанията като гъби. Те искат да разбират всичко и изначално се стремят да приличат на вас, затова искат да знаят абсолютно всичко, което знаете вие. А единственият начин да го постигнат... е като питат!

Така че тази седмица, по средата на натоварен ден, пълен с въпроси, когато ви се струва, че детето изобщо не слуша, докато настоява за бисквитката, обещана преди 12 часа, и ви разказва една и съща история за милионен път... спрете, изслушайте го и му отговорете. Сега е моментът да подобрите общуването с децата си! Ако вие го направите, те също ще се научат. Това е златният период на учене и израстване, в който вие сте целият им свят. Възползвайте се пълноценно от него. Той няма да продължи вечно.