Колики при бебетата: личен опит и съвети за справяне

Спомням си, че бях около една млада майка, чийто син е с около 6 месеца по-малък от дъщеря ми. Синът ѝ имаше колики и беше постоянно неспокоен, каквото и да правеше тя. Спомням си, че погледнах съпруга си и казах: „Уау, това сигурно е ужасно преживяване.“ Нямах НИИИКАКВА представа, че ще мина през абсолютно същото със собствения си син!

Да се запознаем със сина ми за първи път

Синът ни се роди на 19.06.2019 г. в 4:45 ч. сутринта. Беше голямо бебе – тежеше 3,970 кг и беше дълъг 54 см. Беше съвършен и се влюбих в него от мига, в който видях личицето му!

Дъщеря ни веднага прие залъгалката и много я обичаше. При Никълъс беше точно обратното. Каквото и да опитвахме, той се давеше и я изплюваше. Кълна се, че изкупих всички размери биберони, марки и модели залъгалки на пазара, но нищо не помагаше. 

Единственото нещо, което го успокояваше за по-дълго време, бях аз. Кърмих и двете си деца по 6 месеца. Това наистина е труд, роден от любов! Браво на всеки, който успява да кърми повече от година, но това просто не беше за мен. Чувствах се като дойна крава, от чиито гърди винаги тече в най-неподходящия момент.

Поради факта, че Никълъс не искаше залъгалка, аз бях единственото нещо, което можеше да му помогне да заспи и да се успокои. Колкото и да беше изтощително, всичко отмина, когато спрях да кърмя. 

И ето че се появиха симптомите на коликите

Още първите няколко нощи у дома с Никълъс разбрахме, че с него няма да е лесно. Въпреки че спеше добре през нощта – обикновено правеше интервали от по 3-4 часа още от самото начало, – той беше изключително неспокоен през целия ден и сякаш постоянно изпитваше дискомфорт.

Плачеше без никаква причина, дори когато беше с чиста пелена, нахранен и току-що събудил се. Също така ми се струваше, че връща храна твърде често. Връщайки се назад, не мисля, че повръщаше повече от нормалното за бебе, но си търсех виновник за коликите и това беше най-лесното обяснение: киселинен рефлукс.

Педиатърът ни наистина му предписа лекарства, но това не подобри настроението му. В крайна сметка ги спряхме, знаейки, че проблемът му не е киселинен рефлукс. 

Помислих си: е, може би са газове. Това момче можеше и все още успява да се изходи и да пърди със силата и миризмата на възрастен човек. С тази мисъл в главата побързах да изкупя от Amazon всички капки срещу колики и пробиотици.

Помогнаха ли тези капки? Не особено. Той продължаваше да крещи и да плаче безутешно, без да се вижда краят. Приятелите и семейството ни казваха, че това е така, защото е второ дете, и за капак – момче. Вярно ли е това? Нямам представа. Мога да кажа, че от това, което съм виждала, второто дете наистина изглежда по-голямо предизвикателство, НО аз не съм учен и не съм правила проучвания по темата. 

Как се справихме

Иска ми се да можех да ви кажа, че беше лесно, но не беше. Имаше дни, в които търпението ни беше на ръба. Наред с хроничното недоспиване, се опитвахме да забавляваме дъщеря си и да я поддържаме щастлива.

 Беше трудно. 

Винаги казвам на всички, че се радвам, че имах следродилна депресия с дъщеря ми, а не със сина ми, защото не съм сигурна как щях да се справя с неговия нрав. 

Не обвинявайте себе си или бебето за плача – никой не е виновен за коликите. Опитайте се да се отпуснете и знайте, че бебето ще израсте този етап.

KidsHealth.org

Ето някои неща, които направихме, за да запазим здравия си разум през тези първи 9-10 месеца:

1. Разчитайте на семейството. Имам прекрасни свекър и свекърва, които живеят близо до нас, и често разчитах на тях да наглеждат децата. Това даваше на мен и съпруга ми кратка почивка, за да поспим, да презаредим батериите и да се съвземем. 
2. Оставете го да поплаче. Сега ме чуйте, знам, че много хора няма да се съгласят с мен, и това е напълно нормално. Този метод не работи за всеки, но при нас подейства. В онези дни, когато Никълъс беше изключително нервен, а знаех, че всичките му нужди са удовлетворени, го оставяхме да поплаче. Оставях го в креватчето му за 5 минути, излизах навън и си поемах дълбоко дъх. Истината е, че съм по-добра майка, когато съм спокойна и овладяна. Имаше моменти, в които не можех да го гушна, защото бях ядосана или разстроена от факта, че той плачеше непрекъснато. 
3. Консултирайте се с лекар. Заведохме Никълъс на преглед и се уверихме, че няма здравословен проблем, като например хранителни алергии. Спрях млечните продукти от диетата си, ядките и семената – всичко, което можеше да му причини дискомфорт. След като се установи, че всичко е наред, преминахме към други варианти, като копрова вода за облекчение. 
4. Редувайте се на смени. Много пъти съпругът ми поемаше основното дежурство с Никълъс, а след това аз поемах следващата смяна. Това стана по-лесно, след като спрях да кърмя, защото той можеше да му дава шише през нощта. Ако се цедите изключително с помпа и се борите с колики, опитайте се да изцедите достатъчно за едно шише и оставете съпруга/партньора ви да поеме нощната смяна. Ще се изненадате колко много помага малко повече сън за настроението и търпението ви на следващия ден. 
5. Погрижете се за себе си. Пийте много вода и яжте питателна храна. Ако тялото ви няма правилното гориво, няма да може да се справи с маратона, наречен родителски живот. 

Както при всеки етап, моля, знайте, че нещата се подобряват. Никълъс е на 10 месеца и въпреки че все още е доста капризен (пустото никнене на зъби!), състоянието му се подобри, откакто започна да лази. 

Миговете с децата ни са толкова мимолетни. Родители с по-големи деца са ми казвали, че ще искаме тези дни да се върнат и ще копнеем за точно тези проблеми, защото с по-големите деца идват и по-големи грижи. 

Успех и дръжте се!