Моля ви, не съдете мен или детето ми със специални потребности

За съжаление светът ни е пълен с хора, които не приемат различията, съдят, правят коментари и се държат откровено грубо, когато видят дете да се държи по определен начин на обществено място. Освен да ги запишем на уроци по добър тон и етикет, няма какво друго да направим, за да променим реакциите им към децата със специални потребности.

Винаги казвам на семействата на моите клиенти, че въпреки че не можем да променим реакцията на околните, можем да изберем как ние самите да реагираме в подобни ситуации. Истината е, че ако нямате дете със специални потребности, нямате представа как бихте реагирали или колко трудно е да се справяте с реакциите на другите.

Контекст

Първо, за да разберете защо хората не разбират понятието „специални потребности“, трябва да знаете, че определението за него варира значително. В резултат на това, ако хората нямат ясна представа, те просто не разбират състоянието и обикновено не знаят как да се държат в присъствието на дете със специални потребности.

Терминът обикновено попада под общото понятие за увреждане, както е и в американския Закон за хората с увреждания (Americans with Disabilities Act). Речникът Merriam Webster Dictionary дефинира специалните потребности като „всяка от различни трудности (като физическо, емоционално, поведенческо нарушение или затруднение в ученето), поради която дадено лице се нуждае от допълнителни или специализирани услуги или съдействие (например в образованието или отдиха)“. Това твърде общо определение дори не започва да описва различните видове специални потребности при децата или какво всъщност може да обхваща специалната педагогика.

Колкото повече упражнявате, толкова по-трайни са резултатите!

Опитайте приложението Speech Blubs за забавни и увлекателни терапевтични сесии с вашето мъниче.

Подгответе информационни материали за вашето семейство

Първото нещо, което бих ви препоръчала, е да предоставите информационни брошури или материали на най-близките си роднини. Преди да се запозная със свекъра и свекърва ми, не мисля, че те имаха някаква представа какво прави един логопед и не знаеха за различните видове нарушения. Съпругът ми всъщност ми каза, че не вярва, че аутизмът изобщо съществува. След редица разговори той промени мнението си и сега вече сам може да сподели, когато смята, че дадено дете е в спектъра.

https://www.instagram.com/p/B2R2ux5pZAc/?igshid=1vqgse2t7yx9q

Имам няколко информационни материала за различни нарушения, които сама съм подготвила или съм получила от конференции, на които съм присъствала. Всеки път, когато някое семейство влезе в кабинета ми, се старая да им дам възможно най-много информация. Насърчавам ги да направят копия и да ги покажат на най-близките си роднини, за да могат и те да разберат по-добре определени поведения или симптоми, които могат да се проявят.

Дали това винаги помага? Не. Практично ли е да ги раздавате на непознати? Не. Но въпреки това си струва да опитате с близките – това може да им изясни доста неща.

Приемете детето си със специални потребности

Повечето семейства ме молят да обясня диагнозата и какво да очакват на онези членове от фамилията, които трудно я приемат. Имах едно семейство, чието дете наскоро бе диагностицирано от аутистичния спектър. Бащата ИЗКЛЮЧИТЕЛНО трудно приемаше диагнозата и се държеше различно със сина си заради нея. Майката го помоли да дойде на терапия, за да поговори с мен, с надеждата, че ще успея да го накарам „да се опомни“.

Първото нещо, което направих, беше да помоля бащата да наблюдава сесията отвън (имаме слушалки, така че родителите могат да слушат какво се случва по време на сесията, ако пожелаят). Исках бащата да види положителните качества на сина си (грижовен, уважителен и умен), вместо само проблемните поведения, които се проявяваха в социална среда.

Не съдете това, което не познавате. Ако ви е грижа, научете повече за сина ми. Да го познаваш означава да го обичаш.

Ейми Стюарт

По време на сесията момчето избра двама екшън герои за ролева игра. Помолих го да назове героите – и той ги назова: „татко“ и „Ксавие“. Попитах го защо е избрал героя на „Батман“ за баща си. Той отговори: „Защото го обичам“.

Това беше всичко, от което имаше нужда. След края на сесията бащата беше просълзен, а майката сподели, че след този ден той вече гледа на диагнозата на сина им по съвсем различен начин.

Близките и непознатите често виждат само негативната страна на децата – когато имат стиминг (повтарящи се движения за саморегулация), крещят или изпадат в истерия (тантри). Те не забелязват всички прекрасни неща, които тези деца правят, и колко умни всъщност са те. Когато извадим тези положителни черти на преден план, това помага за приемането и осъзнаването на състоянието.

Игнорирайте хората, които не разбират

Това вероятно е единственият друг съвет, който мога да ви дам – игнорирайте ги. Хората неизбежно ще се взират, ще коментират или ще съдят мълчаливо и няма какво да направим за това. Фокусирайте се върху детето си. Направете това, от което то има нужда, за да намалите напрежението или да му помогнете да се успокои. Ако вие сте стресирани или раздразнени, детето веднага ще усети тези емоции.

Опитайте се да запазите максимално спокойствие в конкретния момент. Лесно е емоциите да ви завладеят и да се сопнете на жената, която ви гледа втренчено през последните 20 минути, но ви уверявам – това няма да ви накара да се почувствате по-добре, а само ще ви стресира и разочарова още повече.