Влияят ли отитът на средното ухо или „лепливото ухо“ върху речта на детето?

Според уебсайта на Американската асоциация за слуха и говора (ASHA), „лепливото ухо“ е състояние, при което средното ухо се пълни с лепкава течност вместо с въздух. То може да се появи в едното или в двете уши и невинаги възниква след инфекция.

Това води до притъпен слух. Представете си, че сте под вода и някой ви говори – точно така звучи светът за децата с поставена диагноза „лепливо ухо“.

В повечето случаи състоянието отшумява без каквото и да е лечение. Ако „лепливото ухо“ продължи по-дълго, може да се препоръча операция за изчистване на течността и поставяне на вентилационни тръбички (макарички). Тази процедура е често срещана и отнема по-малко от 30 минути.

Как работи ухото?

Ухото се състои от три части – външно, средно и вътрешно ухо. Звуковите вълни навлизат във външното ухо и достигат до тъпанчето, карайки го да вибрира. Вибрациите преминават от тъпанчето към слуховите костици в средното ухо. След това тези костици предават трептенията към охлюва (кохлеята) във вътрешното ухо. Охлювът преобразува вибрациите в електрически сигнали, които пътуват по слуховия нерв до мозъка. Мозъкът разчита тези сигнали като звук.

Средното ухо обикновено е пълно с въздух. То се свързва със задната част на носа чрез малък канал, наречен Евстахиева тръба. При децата тази тръба е разположена почти хоризонтално.

Ето защо по-малките деца са много по-податливи на ушни инфекции в сравнение с възрастните – инфекциозната течност няма как да се оттече лесно. Тя просто се задържа там и предизвиква инфекция в ухото. С възрастта тръбата се накланя, което позволява на всичко попаднало в канала да се дренира.

Какво причинява „лепливото ухо“?

Причината най-често е нарушена функция на Евстахиевата тръба. Балансът между течност и въздух в средното ухо може да се наруши, ако Евстахиевата тръба е тясна, запушена или не се отваря правилно. Обикновено тръбата е затворена, но се отваря, когато кихаме, кашляме или се прозяваме.

До 10-годишна възраст 8 от всеки 10 деца ще са прекарали поне един епизод на отит на средното ухо.

Въздухът в средното ухо може постепенно да премине в съседните клетки, ако не се замени от нов въздух, идващ през Евстахиевата тръба. Тогава в средното ухо може да се създаде вакуум. Това може да доведе до проникване на течност в средното ухо от околните клетки.

При някои деца „лепливото ухо“ се развива след кашлица, настинка или ушна инфекция, когато ухото произвежда допълнителен секрет. Секретът може да се натрупа в средното ухо и да не се оттича добре през Евстахиевата тръба. В много случаи обаче „лепливото ухо“ не започва с възпаление.

Колко често се среща „лепливото ухо“?

„Лепливото ухо“ е изключително често срещано в детска възраст. До 10-годишна възраст 8 от всеки 10 деца ще са имали поне един епизод. Обикновено се проявява между 2 и 5-годишна възраст, по-често се среща при момчетата, отколкото при момичетата, и най-често възниква през зимните месеци.

Освен това състоянието е по-често при деца, които:

• Посещават детска градина или ясла.
• Имат по-голям брат или сестра.
• Живеят в дом с пушачи.
• Са родени с цепка на небцето, което може да повлияе на функцията на Евстахиевата тръба.
• Имат синдром на Даун.
• Имат алергичен ринит – напр. сенна хрема.

Речта и отитът на средното ухо

От само себе си се разбира, че ако детето ви не чува добре в училище, може да не усвоява материала пълноценно. То може също така да изпитва разочарование, ако не разбира какво се случва. Възможно е да се чувства изолирано от някои дейности, просто защото не чува указанията. И накрая, учителят може да започне да смята, че детето има поведенчески проблем, ако то не реагира или не внимава.

Съществува притеснение, че притъпеният слух вследствие на „лепливо ухо“ може да доведе до проблеми в развитието на речта и езика. Общоприетото схващане е, че това от своя страна води до по-слаб успех в училище и поведенчески проблеми.

Въпреки това проучванията, изследвали този въпрос, са успокояващи. Те показват, че като цяло децата с „лепливо ухо“ нямат по-голям риск (или имат съвсем незначително по-висок риск) от дългосрочни поведенчески проблеми или слаб успех в училище в сравнение с децата без такова състояние.

Тези изследвания обаче отразяват само средностатистическата картина. Все още съществува вероятност развитието на някои деца с „лепливо ухо“ да бъде засегнато – най-вече при случаи на нелекувано, тежко и упорито състояние.

Накратко, изоставане в развитието, включително в речта и езика, е малко вероятно да се появи при повечето деца с отит на средното ухо или „лепливо ухо“. Въпреки това, ако имате каквито и да е притеснения за развитието на детето си, трябва да се консултирате с лекар.