Как да накарате малките деца да слушат и да съдействат

Не знам за вас, но аз определено не си представях живота си като денонощен раздавач на закуски или укротител на истерии, защото не съм позволила на дъщеря си да погали мъртвата мишка, която котката ми е хванала, но ето ме тук!

Ако сте като повечето родители, сигурно сте опитали всичко – от спокойния и премерен подход до изнервения, повишен тон и заплахите с лишаване от време пред екрана. Малките деца са инати и понякога е трудно да стигнете до тях, особено без викове или сълзи (ваши или техни!).

За щастие, подготвихме няколко родителски съвета за малки деца, с които, надяваме се, тези своенравни години ще станат малко по-поносими!

Защо просто не слушат?

Преди всичко е важно да разберем защо изглежда така, сякаш малките ни деца не могат или не искат да ни слушат от първия път. Оказва се, че зад това поведение стои сериозна психологическа причина. Детският мозък всъщност е програмиран да търси контрол. Помислете си: почти целият им живот се контролира от възрастните – от това какво ще облекат до храната, която ядат, така че изборът да не слушат е начинът, по който децата заявяват своята независимост.

И ето тук нещата стават малко трудни. Искаме децата да се отстояват и да се грижат за своите малки тела, НО също така трябва да поставяме граници като родители, за да не се превърнат в разглезени и капризни същества.

Слезте на тяхното ниво

Дори по време на терапия децата реагират много по-добре, ако сте на тяхното ниво. Без значение дали става дума за игра, четене или разговор. Когато децата не внимават, те обикновено не осъществяват зрителен контакт – което означава, че не ви слушат. Чудесен начин да привлечете вниманието им и да ги накарате да се съсредоточат е да седнете пред тях.

Този тип общуване има много по-голямо въздействие, отколкото да викате от другия край на стаята или да давате нареждания с гръб към тях, докато готвите на печката. Ще останете изумени колко повече ви слуша вашето мъниче, когато сте на неговото ниво.

Премахнете думата „Недей“

Аз самата напълно се признавам за виновна в това отношение. Изглежда, че постоянно казвам на децата си какво да не правят, вместо да ги насърчавам да направят нещо друго.

Оказва се, че начинът, по който се изразяваме, всъщност затруднява разбирането. Отрицателните молби и команди изискват от малките деца двойна обработка на информацията. Тоест, те първо трябва да осмислят какво точно искаме да спрат да правят, а след това да разберат какво искаме да направят на негово място.

Ето два примера:

„Не оставяй играчките си по целия под“ става „Прибери играчките си в коша.“
„Не дърпай котката за опашката“ става „Дай на котката играчка, за да си играе.“

Казвайте „Да“ по-често

Малките деца имат навика да искат едно и също нещо по много пъти на ден.

Ако сте като мен, първичната ви реакция е просто да продължавате да повтаряте „не“. Това не ни прави лоши родители. Трудно е да слушаш едно и също изречение или фраза ден след ден, без да реагираш. Освен това има моменти, в които отказът е напълно оправдан и се налага да го кажем.

Но тъй като децата ни чуват нашите заучени откази отново и отново, те започват просто да ни изключват. Поради тази причина е важно да търсите възможности да казвате „да“ на техните молби.

Например, ако детето ви иска бонбон в 8 часа сутринта, можете да кажете нещо като: „А какво ще кажеш да хапнеш малко шоколад за следобедна закуска?“

По този начин пак постигате целта си да не храните детето си с шоколад толкова рано сутринта, но в същото време и за него това изглежда като победа. То не само получи положителен отговор, но и му дадохте възможност за избор, което му носи още повече усещане за контрол над ситуацията. Част от това да накарате малкото си дете да ви слуша е да се вслушвате и вие в него.

Спрете да броите до 3

Съжалявам, родители, но тази тактика просто не работи. Дори и да действа, е само въпрос на време детето да разбере, че това всъщност му дава правото няколко пъти да не ви послуша, преди да има някакво последствие.

На практика гарантираме, че те никога няма да ни послушат от първия път. Знам колко е изкушаващо да прибегнете до тази тактика в напрегнат момент. Направете си услуга обаче и спрете с броенето, за да си спестите допълнителен стрес в бъдеще. Вместо това приложете някоя от четирите стратегии по-горе.

Много лесно е да се ядосате на децата си, когато не слушат, но е важно да запазите спокойствие и да помните, че те невинаги целят да бъдат толкова непокорни. Родителството никога не е лесно, а този етап от живота може да бъде особено труден. Ще се справим – може би с още няколко бели косъма, но ще оцелеем!!