Четене срещу общуване с възрастни

Четенето е изключително полезно за много различни умения отвъд говорното и езиковото развитие. То стимулира вниманието, разбирането, речниковия запас, редуването на ред и фината моторика, като например соченето с пръст.

Моите деца

Като родител мога да кажа, че децата ми са пълни противоположности по отношение на четенето на книги. Дъщеря ми ОБОЖАВАШЕ да се гушка с нас преди сън и да четем по няколко книжки като част от нейния ритуал за лягане. Върхът на вечерта за нея настъпи, когато стана достатъчно голяма, за да избира книгите сама. Всъщност на тригодишна възраст тя все още държи да ѝ четем всяка вечер преди заспиване.

Синът ми... о, боже, синът ми изобщо не си пада по четенето. Може би защото е момче? Не знам. Дали защото му изглеждам скучна? Вероятно. На 10 месеца всичко, което прави, е да бута книгата настрани или да се опитва да гризе ръбовете ѝ. Моля ви, кажете ми, че не съм единствената!

Първоначално се стресирах от факта, че той не иска да седи с нас и да четем. После се замислих по-сериозно. Компенсирам пропуснатото време за четене, като си играя с него и общувам повече през целия ден!

Вероятно съм леко маниакална, когато става въпрос за назоваване и обясняване на всяко едно нещо около нас, НО искам да съм сигурна, че той получава всички думи и описания, които ще са му нужни, за да започне да съставя думи след няколко месеца!

Детето ми мрази книгите. А сега какво?

И така, какво става, ако бебето ви не е почитател на книгите? Скорошно проучване разглежда четенето в сравнение с обикновеното разговаряне с детето. Има ли разлика? Едното по-важно ли е от другото?

Проучване сред 275 семейства с деца на възраст 0–4 години е проведено с цел да се проверят факторите, които допринасят за езиковото развитие на бебетата и малките деца. Излагането на участниците на реч на възрастни, детска реч и телевизия е измерено с помощта на малък цифров езиков рекордер или процесор, известен като „LENA System“.

Тази иновативна технология позволила на изследователите да чуят какво наистина се случва в езиковата среда на детето, предоставяйки достъп до ценни нови прозрения.

Проучването установило, че двупосочният разговор е тясно свързан с бъдещи подобрения в езиковите резултати на детето. Така че, ура!

Ако просто си говорим с нашите деца, ние изграждаме и оформяме бъдещото им боравене с езика!

Всички онези думи!

Всеки ден децата чуват средно около „13 000 думи, изречени към тях от възрастни, и участват в около 400 редувания на реплики с възрастни“ (ScienceDaily).

Повече разговори означават повече възможности за грешки, а оттам и повече възможности за ценни корекции. Освен това те предоставят и възможност за децата да упражняват нови думи.

Какво трябва да направят родителите?

Родителите трябва да бъдат насърчавани не само да предоставят езиков стимул на децата си чрез четене или разказване на истории, но и да ги въвличат в двупосочни разговори, заключава проучването.

Напълно нормално е, ако детето ви не може да отговори изцяло или да участва пълноценно; важното е да му давате възможност за отговор.

Този двупосочен обмен в разговора го учи, че очаквате някаква реакция – независимо дали чрез жестове или вербално.

„Говоренето е въздействащо, но още по-въздействащо е въвличането на детето в пълноценни взаимодействия – този двупосочен контакт, който е толкова важен за социалното, емоционалното и когнитивното развитие на бебетата и малките деца“, казва д-р Джил Гилкерсън, директор по езикови изследвания във фондация LENA и съавтор на проучването.

В крайна сметка – както четенето, така и разговорите са важни! Нито едно от двете не бива да се прилага самостоятелно. Ако детето ви не си пада по четенето, няма проблем! Може би просто се нуждае от малко време, за да свикне! Продължавайте да опитвате всеки ден и не спирайте да водите тези страхотни разговори!