Детските кризи и тръшкания – съвети от логопед

Има много видове детски кризи – плач, тръшкане на пода, цупене, крещене, дори удряне или хапане. Но защо се случват и – което е по-важно – какво могат да направят родителите, за да се справят с кризите на своето малко дете?

Брат ми беше истински крал на тръшканията. Веднъж не успя да излезе през входната врата, защото майка ни я беше заключила. Толкова се ядоса, че не може да излезе на верандата, че отиде до стъкления ни шкаф и буквално разби стъклото с главата си. За щастие, той беше добре – без нито една драскотина, порязване или синина.

Това не беше първата му криза и нямаше да е последната!

Защо малките деца изпадат в кризи?

https://www.youtube.com/watch?v=XMw3Vv880b4

Децата, особено малките, преминават през множество емоционални и физически промени. Те още не могат напълно да осмислят или да изразят с думи какво мислят и чувстват и това води до сривове. Както и при възрастните, когато са уморени или гладни, проблемите само се задълбочават.

Мериам Сондърс, лицензиран брачен и семеен терапевт, споделя следното:

„Важно е да помним, че малките деца все още не умеят да изразяват желанията, нуждите и емоциите си по функционален начин.

Често кризата е просто израз на незадоволена нужда. Задачата на родителя е да си сложи шапката на детектив и да открие каква е функцията на кризата. Дали кризата на детето ми е физическа реакция на глад, умора или свръхстимулация? Дали е проява на неудовлетвореност заради нужда от внимание, желание да избегне някаква задача или защото са му отнели любима вещ?“

Ако детето ви изпадне в криза пред хора, помнете, че то не се опитва да ви изложи. То просто все още не може да регулира емоциите си и да овладее избухването. Най-важното е вие да запазите спокойствие, когато то не може.

Различни видове кризи

Детските кризи имат много причини. Най-честите са:

1. Гняв
2. Неудовлетвореност
3. Умора
4. Тревожност

Както обяснява експертът Кристина Фърнивал, лицензиран професионален клиничен консултант: „Диапазонът на детските кризи е огромен. Кризата на едно дете може да прилича на обикновено цупене при друго. Кризата на трето дете може да изглежда така, сякаш то бяга от природно бедствие. Всяко дете има свой темперамент, а в рамките на него – и свои типове кризи. Често има отделен вид криза, когато не получава каквото иска, друг – когато му отнемат нещо, трети – когато не иска да яде определена храна, и още един – когато не иска да си ляга.

Има кризи, при които родителят няма представа какво ги е предизвикало. Има и кризи от типа „помогни ми да ти помогна“, при които детето е толкова погълнато от собственото си торнадо, че на практика не съобщава нищо, а родителят активно се опитва да разбере какво не е наред, без да разполага с никаква информация.“

Често разбираме какво наистина е предизвикало кризата едва след като е отминала. Това може да е изнервящо, но може да бъде и полезен урок.

Съвети за справяне с кризите

Най-важното, което можете да направите при криза на малкото дете, е да запазите спокойствие и да се уверите, че то е в безопасност. Кризите са нормална част от израстването. Проверете дали около детето няма нещо, с което може да се нарани. Вашата цел е да му помогнете да се успокои.

Някои родители установяват, че пренебрегването на кризите помага, а други предпочитат да помогнат на детето или да го разсеят, като му предложат да подиша дълбоко, за да прекъснат кризата. Това, което не бива да правите по време на криза, е да омаловажавате чувствата на детето си.

Няма начин да предотвратите кризите напълно, но може да помогне постоянният дневен режим. Можете също да давате на детето възможност за избор през деня, за да чувства, че има повече контрол върху своя свят. Важно е и да избягвате нещата, които отключват кризи, като пропуснат дневен сън или глад.