Как да приемете диагнозата на детето си

В повечето случаи обяснявам на родителите, че става дума не само за говорно нарушение, но може да има и други фактори, които пречат на детето да се развива по обичайния начин, като синдром на дефицит на вниманието или аутизъм. 

Как да се справите с всички чувства, които изпитвате, когато детето ви получи диагноза? Кое е нормално и кое не? Ще отминат ли някога тези емоции? 

Професионален опит

Наскоро при мен насочиха ученичка за развиване на социални умения. Тя се обучава в общообразователно училище и се справяше отлично, но посещаваше логопед в прогимназията, защото ѝ беше трудно да създава приятелства.

Когато се запознах с нея, веднага стана ясно, че трябва да ѝ бъде поставена диагноза аутизъм, но родителите изглеждаха силно разколебани и се съпротивляваха на това. 

За съжаление, щом ученикът стигне до гимназията, критериите за одобряване на логопедична помощ стават много по-строги. Наред с определени резултати от стандартизирани тестове, се оценява и академичният успех. Тази ученичка не покри критериите на тестовете, а в същото време имаше само пълни шестици в клас (включително по предмети за напреднали). 

Това означаваше, че тя нямаше право на логопедична помощ в училище.

Насочих я към външна логопедия, за да се научи как да управлява емоциите си и да общува със своите връстници. След като срещата приключи, се почувствах ужасно, че не мога да ѝ помогна. Родителите много се съпротивляваха да ѝ осигурят нужната подкрепа и отказваха да я диагностицират, въпреки всичките ми бележки и документи за нейното поведение. Беше очевидно, че те отричаха случващото се с дъщеря им. 

Иска ми се да можех да ви кажа, че тази история има щастлив край, но не е така. Точно преди Коледа бащата на това момиче почина внезапно. Тя не пропусна нито един учебен ден, защото не искаше да изпуска домашните си работи. 

Тя не можеше да подреди приоритетите си или да управлява емоциите си пълноценно и пропусна погребението на баща си. Ако беше посещавала терапия, специалистът щеше да ѝ помогне да преработи това събитие и да се справи с него.  

Защо?

За съжаление, това не е първият път, в който виждам родители или настойници да отказват диагноза или изследване, защото се страхуват от евентуалните резултати. Ето няколко неща, над които да помислите, ако се намирате в подобна ситуация:

1. Ще помогне ли диагнозата на детето ви в дългосрочен план?
2. Може ли оказаната подкрепа да се промени или с времето да се прекрати, ако вече не е необходима?
3. Защо се страхувате от диагнозата?
4. Каква подкрепа би ви помогнала да приемете и преработите тази информация?

Когато усещам, че родителите се съпротивляват на това, което предлагам, им давам 48 часа да осмислят информацията, след което им се обаждам, за да разбера как се чувстват. Това е твърде много информация за възприемане наведнъж, а когато човек има време да я осмисли на части, може да разсъждава по-спокойно и трезво. 

Както във всяка ситуация, когато чувствата ви са силни и прекалено болезнени, невинаги можете да мислите с бистър ум. 

Напълно естествено е да поискате още информация или дори второ мнение. При мен са идвали много родители за второ мнение или са носили моите изследвания при друг специалист, за да проверят дали ще предложи същата терапия. В това няма нищо нередно – напълно нормално е! 

В зависимост от това как се чувствате, обикновено препоръчвам на родителите да се консултират с психолог. Поставянето на диагноза може да бъде болезнено разочарование. Вие виждате това прекрасно дете, което сте създали, отгледали и възпитавате – та нали всичко с него би трябвало да е наред! Срещата с консултант може да ви помогне да осъзнаете тези емоции и да ги преработите, така че тревогите ви да не се отразят на детето. 

Ако индивидуалната терапия не ви допада, препоръчвам да потърсите групи за подкрепа. Има най-различни видове групи – някои се срещат на живо, други са онлайн, едни са само за майки, а други само за бащи. Това ще ви даде възможност да разговаряте с други родители, които преминават през абсолютно същото като вас... или дори през нещо по-тежко. 

Най-важното е да запомните, че вината не е ваша. В живота се случват такива неща и те не зависят от нас! С правилната терапия и подходящо лечение детето ви все пак може да постигне невероятни успехи. Дали произнасянето на първата дума ще отнеме малко повече време? Може би. Дали ще му бъде нужен индивидуален образователен план? Възможно е. Но щом получава помощта, от която има нужда, вие сте си свършили чудесно работата като родител!

Дръжте се и продължавайте смело напред!