Ние сме родители по време на пандемия – ПОМОЩ!!!

Наивно си мислех, че това ще продължи само две седмици и че хората наистина си мият ръцете. 🤯 Нищо от това не можеше да бъде по-далеч от истината.

Виждате ли, със съпруга ми работим в едно и също средно училище. Аз съм логопед, а той е учител по английски език за по-големите класове. И двамата работим в ЕДНО И СЪЩО училище, което всъщност е страхотно. 

Когато затвориха училищата в Ню Джърси, знаехме, че това означава да си останем вкъщи на пълен работен ден с нашата отракана тригодишна дъщеря и много капризния ни десетмесечен син. Това, което изобщо не подозирахме, беше родителското чувство за вина и постоянното разкъсване между ролята на родител и работата от вкъщи. 

Първите няколко дни

Дъщеря ни тъкмо беше тръгнала на детска градина, когато всичко това започна, и изпитвахме огромна отговорност да гарантираме, че тя не изпуска нищо от своето „образование“. Знам, че тя е само на три години, но в ума ми постоянно се прокрадваше страхът: какво ще стане, АКО не се върнем на работа до следващия януари? Тя щеше да е пропуснала цяла година от детската градина! Тогава няма да е подготвена за училище... ще изостане от връстниците си... ще има нужда от индивидуален образователен план (ИОП)... ще живее живот на постоянна борба...

Драматично...

Но наистина! Знаех, че трябва да правим ежедневни уроци с нея, за да сме сигурни, че научава по нещо, докато сме си у дома. 

По-лесно да се каже, отколкото да се направи

И така, започнахме да планираме ежедневни уроци. „Я“ е за „ябълка“, след което очертавахме буквите и правехме апликация, свързана с тази буква. Сладко, нали? 

И тук се появява синът ми...

Второто ни дете се оказа доста трудно. Макар да е изключително очарователен и любящ, той имаше колики до деветия месец и е нервен абсолютно всеки ден. Има нужда непрекъснато да бъде гушнат в някого от нас, и ако не е в движение, по-добре се помолете, защото ще изреве с пълно гърло на най-високата октава, на която дробовете му са способни. 

Хората винаги ни казваха, че второто ни дете ще бъде най-голямото предизвикателство – това, което ще ни подложи на изпитание като родители и ще доведе до много стресови моменти. Да, това определено е Никълъс. 

Докато се занимавахме с тези творчески дейности, Никълъс започваше да крещи или да се катери по крака ми. Веднага щом се изправеше, падаше и удряше главата си в крака на стола. Познахте – след това ревеше още по-силно. 

Тъкмо се навеждам да вдигна Никълъс, и Нора изкрещява: „Не, мамо, седни при мен и оцветявай!“

Вниманието ми се разделяше и онова ужасно чувство за майчина вина се прокрадваше отново. Не можех да отделя на Нора стопроцентовото внимание, от което се нуждаеше, въпреки че много го исках. Но и не можех да оставя Никълъс да плаче. 

Затова трябваше да разделим силите си и да действаме. Единият се занимава с уроците на Нора, а другият забавлява Никълъс. 

Всичко това е чудесно, докато...

Работни срещи и отговорности

Тъй като със съпруга ми работим в един и същи район, това означава, че и двамата трябва да продължим да изпълняваме служебните си задължения, докато трае тази пандемия. 

Не ме разбирайте погрешно – изключително благодарни сме, че и двамата имаме работа, от която продължаваме да получаваме доходи, за да не се тревожим за изплащането на ипотеката и изхранването на децата си. НО сме постоянно разкъсвани между прекарването на ценно време с децата ни, което никога няма да си върнем, и вършенето на задачите, които трябва да бъдат свършени, за да получат нашите ученици всичко необходимо за успешен учебен процес. 

Обикновено подхождаме към това по същия начин, както към всичко останало – единият работи, докато другият е с децата. Това е единственият начин да оцелеем. Изключително трудно е, а обемът работа, който някой от нас успява да свърши, е минимален. 

Оставяме ли Нора да гледа повече филмчета, отколкото вероятно би трябвало? Да. Стимулираме ли децата интелектуално толкова, колкото би трябвало? Вероятно не. 

Но прекарваме време с тях. Играем, смеем се, обичаме се и учим – без значение как и кога се случва това учене!

В края на краищата децата ни няма да запомнят едночасовото занимание за буболечките, което организирахме, или параграфа, който е трябвало да напишат за часа по език. Те ще запомнят времето, когато мама и татко останаха вкъщи за дълго и направиха живота забавен.

Няколко предложения

Ето няколко неща, които правя, за да запазя разсъдъка си през тези пет седмици на работа от вкъщи с децата! Може да не подействат на всеки, но се надявам да помогнат на някого!

1. Отделете малко време за себе си. Аз посещавам онлайн клас по кросфит четири дни в седмицата, докато съпругът ми играе с децата в другата стая. 
2. Излезте на разходка – извеждаме децата на дълга разходка поне веднъж на ден, ако времето го позволява. Разбира се, бъдете внимателни и спазвайте социална дистанция!
3. Правете образователни занимания с тебишир навън! Нора обожава да рисува с тебешир, така че извеждаме децата навън и я караме да изписва букви и цифри по този начин!
4. Прекарвайте време с партньора си, когато децата заспят. Поръчахме си сигурно десет настолни игри от Target и играем всяка вечер. Това е нещо различно и ни позволява да прекараме време заедно и наистина да си поговорим!
5. Дишайте! Нищо не трае вечно, дори и това. Всички ще преминем през това и ще излезем по-силни!
6. Обаждания в Zoom с приятелките и приятелите. Веднъж месечно организирам Zoom среща с приятелките си, а съпругът ми прави същото с момчетата. Вярвате или не, това наистина помага!