Сравнение между артикулацията и фонологичните процеси

Често, когато говорим за типичното езиково-говорно развитие, темата се върти около артикулацията и фонологичното осъзнаване. Затова е важно да разберем, че има много причини...

girl-talking-to-her-dad.jpg

Често, когато говорим за типичното езиково-говорно развитие, темата се върти около артикулацията и фонологичното осъзнаване. Затова е важно да разберем, че има много причини детето да не говори или речта му да бъде трудноразбираема (неясна за слушателя), и фонологичната преработка е една от тях. 

Колкото повече упражнявате, толкова по-трайни са резултатите! Опитайте приложението Speech Blubs за забавни и увлекателни терапевтични сесии с вашето малчуганче.

Нарушенията на звукопроизношението могат да се разделят на фонологични нарушения и артикулационни нарушения. Моля, имайте предвид, че е изключително важно нарушенията на звукопроизношението да бъдат правилно диагностицирани, тъй като терапията при фонологични и артикулационни затруднения е различна. 

https://www.youtube.com/watch?v=G-chx6_NCp0

От друга страна, артикулационните нарушения се появяват, когато детето изпитва затруднения да произнесе конкретен звук (или звукове). Те се коригират чрез работа върху засегнатия звук (или звукове). Например детето може да постави езика си на грешното място при изговаряне на звука „р“, което прави звука „р“ по-различен от правилното звучене.

Ако детето ви има артикулационно нарушение, то:

  • има проблем с правилното образуване и произнасяне на определени говорни звукове (напр. фъфли, като звукът с звучи като междузъбно с или т);
  • може да не успява да произнесе определен звук (напр. не може да каже звука р и казва „йабота“ вместо „работа“). 

Можете да се насочите към конкретни звукове чрез артикулационна логопедия:

Фонологичните нарушения са по-сложни, тъй като представляват модели в детската реч, използвани за опростяване на звукопроизношението. Пример за това е, когато детето изпуска последния звук в дадена дума. То може да каже „ко“ вместо „кот“ или „съ“ вместо „сън“. Повечето деца със силно неразбираема реч имат фонологично нарушение, тъй като речта им се характеризира с повтарящи се модели на неправилно произношение.

Децата имат фонологично нарушение, ако:

  • могат да произнасят звуковете правилно, но ги използват на грешно място в думата или в грешната дума, напр. детето може да използва звука д вместо звука г и така да казва „доля“ вместо „гора“;
  • допускат грешки с конкретни звукове само в определени думи, напр. могат да казват к в „куче“, но в други думи го изпускат – казват „олело“ вместо „колело“. 

Таблица на видовете нарушения при фонологичните процеси:

Фонологичен процес

Описание

Пример

Фронтализация (изместване напред)

замяна на звук, който обикновено се образува в задната част на устната кухина, със звук от предната част 

„тола“ вместо „кола“, „така“ вместо „кака“

Веларизация (изместване назад)

замяна на звук, който обикновено се образува в предната част на устната кухина, със заднонебен звук

„ког“ вместо „под“

Изпускане на краен съгласен звук

изпускане/елиминиране на крайна съгласна

„ча“ вместо „чаша“ или „но“ вместо „нос“

Редукция на съгласни струпвания

опростяване на група съгласни (две или повече съгласни) до един звук

„порец“ вместо „прозорец“ или „тона“ вместо „стол“

Изпускане на неударена сричка

изпускане на слаба (неударена) сричка в думата

„фон“ вместо „телефон“

Глайдинг (замяна с полугласни)

звуковете /р/ и /л/ се заменят с /й/ или /в/

„йъка“ вместо „ръка“

Стопинг (замяна с преградни звукове)

замяна на проходни звукове с преградни

„топка“ вместо „сопка“ или „тупе“ вместо „шупе“

Редупликация

повтаряне на срички

„вода“ става „вава“

Превокално озвучаване

замяна на беззвучна съгласна със звучна съгласна

„божар“ вместо „пожар“

Изпускане на начален съгласен звук

елиминиране на първата съгласна в думата

„оса“ вместо „коса“

Епентеза

добавяне на звук (най-често „ъ“) между две съгласни

„пъ-лат“ вместо „плат“

Важно е да знаете, че детската реч преминава през напълно нормални артикулационни и фонологични грешки. На 2-годишна възраст речта на детето трябва да бъде 50% разбираема за непознат събеседник, на 3-годишна възраст – 75% разбираема за непознат, а на 4-годишна възраст – 100% разбираема за непознат слушател (ASHA).

Обратно към всички публикации